Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ивайло Христов, който отказа голямата награда:

- Ивайло, как се почувствахте, когато получихте "Аскеер" точно в деня, когато синът ви бе абитуриент?
- От сцената му пожелах на добър час. Това е важен ден. Човек влиза в живота, морето му е до колене.
- Юлияне, ти как реагира, когато разбра, че баща ти печели?
- Аз имах възможността да гледам този поздрав и се почувствах много щастлив. Това беше изключително силен момент за мен, беше страхотно.
Бяхме се събрали да пийнем за завършването и гледахме наградите по телевизията. Видях много колеги и приятели на баща ми, които и аз познавам, също да печелят награди и това ме зарадва. Емоциите в компанията ескалираха, когато баща ми излезе.
В този момент аз не бях в апартамента и видях, че един мой близък приятел - Митко, ми звъни.
Вдигнах телефона и чух, че баща ми го награждават Влязох със страшна скорост в апартамента и успях да хвана целия поздрав. Беше невероятно.
- Ивайло, как взехте решението да не приемете тази награда?
- За тези проблеми говоря от много отдавна. Идеята отдавна зрее у мен и мисля, че точно аскеерите са мястото, където трябва да се казват такива неща.
- Каква личната ви история с аскеерите?
- В общи линии аз съм измислил тази награда. Това беше преди много години, когато бяха взели званията на актьорите. Мисля, че за един 24 май или за 27 март, празника на театъра, в НДК имаше идея всеки театър да направи нещо и да се получи една цялостна програма. С тогавашния директор на Военния театър седяхме с още двама-трима души и
се чудехме какво
да направим
Точно бяха излезли оскарите. Започнах да питам колегите кой е гледал нещо - за мъжка роля, за женска роля. На майтап.
За цялостно творчество бяхме избрали Славка Славова. Изключителна актриса и човек. Отидох при нея с една малка камерка и й казах: "Така и така, избрали сме те за цялостно творчество, кажи нещо." Казвам й: "Хайде, Славо, че трябва да ходя и при други хора." Тя като се сопна: "Хората са ме избрали за цялостно творчество, ти тук ще ми приказваш да бързам. Изчезвай."
Тогава се замислих, че от това ще излезе нещо. Отидох в театъра и им го казах. Вечерта една моя позната направи за една нощ статуетки. Раздадохме ги и беше вече не на шега, направо истинско. Забавлявахме се много. От следващата година вече започнахме да се занимаваме по-сериозно. Явно имаше нужда от такива награди.
- Сега за вас какво е значението на тази награда?
- За мен тя е много скъпа. По чисто сантиментални причини тя ми е много мила. Така че, отказвайки я, се разделих с нещо, на което държа и което ми е скъпо.
А и самият факт, че колегите са се спрели на мен, това също ме ласкае. Въпреки че вече, на моята възраст, пак е приятно, разбира се, но си казваш - суетата е хубаво нещо, но
по-добре подобни
неща да се случват
на по-млади хора
- Юлиян, а ти как разтълкува отказа на баща си?
- Аз, честно казано, не бях много сигурен защо той отказа. Но според мен всяко такова негово решение е правилно. Все пак той е измислил наградите.
Ние вкъщи имаме толкова много негови статуетки от всякакви фестивали и аз наистина, реално погледнато, не мога да оценя каква стойност има тази награда.

Какво казва малкият син на актьора, четете в пълното интервю с двамата в новия брой на в. "168 часа"