Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Режисьорът Костадин Бонев: Вапцаров единствен изпълнява указанията на ЦК в затвора ТРУД: Костадин Бонев е събирал 3 години информация за Вапцаров преди да направи филма за поета. СНИМКА: ХРИСТО РАХНЕВ

- Как си обяснявате претенциите на наследниците на Никола Вапцаров за фактите, показани във вашия филм?
- Мисля, че е нормално да има различни мнения. За всичките три години и половина, които трябваше да отделим с моите колеги за проучвания, нито за миг не ми е хрумвало, че трябва да угаждам на нечий вкус.
Целта ми беше на всяка цена да извадя посланието, че Вапцаров е гениален поет.
Парадоксалното е, че дори днес има хора, които не провиждат мащабите на творчеството му. Нормално е, че тогава не са го разбирали, но за мен е невероятно, че и днес е така. Оттук нататък главната ми цел беше да покажа личността му, преди да стане монумент от бронз и камък - нормалния, човешкия образ на големия поет.
Професор Вера Найденова беше казала в един свой отзив за филма:
"Авторите свалиха Вапцаров от паметника и го превърнаха в трагичен образ"
За мен това е едно от най-точните определения. Наистина съм много изненадан, че все още има хора, които искат да виждат бронзовия Вапцаров, а отказват да прозрат трагедията в неговия живот. Това е основното ми противоречие и то не е с наследниците на поета, а с един от тях. В чудесни отношения съм с Мая Вапцарова, контактували сме много пъти. С Никола Вапцаров (племенника на поета и син на брат му Борис - бел. авт.) и семейството му съм се виждал само веднъж. Сценаристката на филма Ивайла Александрова няколко пъти е искала помощ от тях, но те не са се отзовали.
- Отказаха ли ви?
- Обещавали са, но в крайна сметка нищо не се е осъществило. Те и сега казват, че има документи, които ние не сме виждали. Окей, да ги бяха показали. За филма се координирах с хората, които искаха да помогнат.
Това са консултантите Катя Зографова и Цвета Трифонова, които бяха перфектни, институциите, които съхраняват информация за Вапцаров, както и страшно много хора, с които разговаряхме за поета.
Всички до един помагаха абсолютно безкористно. С Мая съм се срещал няколко пъти, за да уточня отношенията вътре в семейството.
За мен беше важно да се изясни що за човек е била баба Елена, а Мая я познава много добре. Неслучайно Катя казва, че е рядкост да се изрови толкова много документация. Това е наистина къртовски труд.
- Многобройната фактология съществува заради различните версии за поета или поради друга причина?
- Информацията се съхранява на много и различни места. Искам хората да не остават с впечатлението, че сме намерили документи, които другите историци са проспали. Няма такова нещо. Просто навремето е било невъзможно да се видят. Материалите са от Коминтерна, държавния архив, има и страшно много информация за личното дело на Георги Димитров.
Най-важното свидетелство е оспорваният от господина (племенника на Вапцаров - бел. авт.) вътрешен процес на Централния комитет, който е абсолютно доказан. Фактите излизат чак сега, защото са били необработени. Намират се в държавния архив.
Успяхме да видим някои неща благодарение на добрата воля на ръководството.

- Кое е най-интересното от вътрешния процес?
- Обхваща акцията на хората, които са представители на ЦК - Трайчо Костов, Никола Павлов и Иван Масларов, да разпитат всички останали в централния затвор след следствието и да ги принудят да напишат показания кой какво и за кого е говорил.
Успели са да изнесат информацията извън затвора
Никола Павлов дори описва как е станало това. След което те получили инструкции от ЦК кой какво да говори и как да се държи. Тези неща се засичат на няколко места - централния архив и златния фонд на радиото в документален запис на Иван Масларов, където той казва, това, което си позволихме да повторим във филма: "Единственият човек, който дословно е изпълнил указанията на ЦК, е Никола Вапцаров."
- Значи е вярно, че е поел вината на друг човек, така ли?
- Това са мои умозаключения впоследствие, тъй като нямаме цялата документация. Следите водят донякъде, но линиите се прекъсват. Единствените показания, достигнали до нас, са на Атанас Романов. Другите са изчезнали. Намерихме документ от 1966 година - писмо на Никола Павлов до висша организация на партията, в което той казва: "В настоящето писмо прилагам показанията на един от съдените." Листчето го има, но притурката - не. Губят се след 60-те години, но никой не може да каже къде са със сигурност.
По някакъв начин това придава логичност в поведението на поета. Страшно глупаво е днес, толкова години след смъртта му, да спорим бил ли е комунист, или не. Определено не е бил, но горещо е защитавал комунистическата идея. Това е без всякакво съмнение - не е членувал в партията и по това нямам спор с никого. Но че с поезията си той не е бил приет от висшите кръгове на партията е абсолютно вън от всякакви съмнения. За тях е бил чужд.
- Част от документацията се е запазила, а друга се е загубила. Какъв е шансът информацията, която имаме в момента за Вапцаров, да е манипулирана от комунистическата партия?
- Тръгнем ли да си мислим кой крак на стоножката да тръгне пръв, няма да проходим. Остава това, което всеки нормален изследовател би направил - изнасяме фактите. Оттам нататък не се занимаваме с други съждения. Всяка дума от филма е проверена предварително и не е анализ. Не разбирам защо в материала, който излезе (интервюто с наследника на поета в предишния брой на "168 часа" - бел. авт.). Никола се хваща за такива дребни глупости като това как са били облечени подсъдимите на процеса и дали са им дадени дрехи от комунистическата партия. Ивайла Александрова може да потвърди с документ, в който всичко е описано подробно. Това не означава, че са били бедни, а е било жест на внимание може би.
- За семейството най-големият проблем е образът на Йонко Вапцаров във филма.
- Затова казвам, че ако ние се опитахме да представим Никола като човек, има хора, които искат той да си остане паметник и до него да прикачат дядо Йонко редом до сина си. Всички твърдения във филма относно нежеланието на Никола да учи във военното училище и характеристиките, които са давани за него, са взети от академичното издание. Документите може да бъдат намерени днес във военноморското училище. Той е бил предимно поет, а след това машинист, въпреки че всички са го приемали обратно.
Що се отнася до
баща му Йонко
имах страшно много разговори с местни хора в Банско за него. Голяма помощ ни оказа и разложкият музей. След като всички повтарят едно и също нещо за Йонко и Борис Майлер (във филма за Вапцаров се твърди, че той е предал комунистическите идеали на поета - бел. авт.), не виждам защо някой трябва да се сърди. Достатъчно е да се прегледа летописът на т. нар. Разложко въстание и всичко ще стане ясно.
Интересното е, че досега в България не е изяснена причината за разрива във ВМРО - защо са се появили протогеровистите и наследниците на Тодор Александров. Всичко е станало заради нашествието на руски пари в България. Тези, които са се полакомили да ги вземат, е трябвало да си плащат. Те винаги са били в съюз с комунистите.
- А Йонко Вапцаров къде е в тази картинка?
- Това е въпросът. Йонко е абсолютно неясно раздвоен в тази ситуация. Но това не е моя територия. За мен беше важно да разбера доколко това се отнася до поета и дали историята с Борис Майлер е достоверна. Мои приятели, чели статията с наследника на Никола, ми казаха: "Излиза, че Майлер едва ли е учил Вапцаров на комунизъм, но поне го е научил на добра поезия." Може и да е вярно, защото Майлер е бил много интелигентен.
- Информацията за него откъде е?
- Идва главно от Цвета Трифонова, която има книга с цяла глава за Майлер, и разложкия музей. Борис е важна брънка от настъпването на Коминтерна в България. Влизането на руските пари у нас е много важен факт. Ще ме извинява Никола Вапцаров - племенник, но да твърди, че парите на Павел Шатев са английски, е невярно. Десет пъти е доказано, че са руски.
- Имало ли е документ, според който Вапцаров е част от ВМРО?
- Имало е такъв документ, за който племенникът говори, но как може ние днес да казваме какво е съдържанието му, при положение че е изчезнал. Може да е написано това, но може да е нещо съвсем различно.
- Толкова ли е важно да се знае, че Вапцаров е бил член на ВМРО?
- Да, защото това по някакъв начин кореспондира с написаното от Иван Минчев, където казва за него: "Той е под друга линия в нашето движение и може би е по-важен дори от Цвятко Радойнов." Може би те са си говорили такива неща, но няма документ, с който да се засече тази информация, за да извадим истината. Нужни са поне две доказателства, за да се докаже някаква теза.
Намерихме досието на Антон Югов, в което той и Цола Драгойчева се подписват малко преди смъртта си и посочват членовете на военната комисия, но Вапцаров не фигурира там. Защо да оспорваме това сега? Те не са го написали от хубави чувства към Никола, а просто защото не са го смятали за важен до последните си дни. Той е бил, както се казва във филма, "съчувственик". Бил е от помагачите.
- Имало ли е предатели тогава, както твърди племенникът?
- Предатели винаги е имало. "Предател" е идеологически термин. Има хора, които са дали показания в затвора. Трайчо Костов и Иван Масларов имат смекчаващи вината обстоятелства, без да е ясно какви са те. На Костов специално министърът на вътрешните работи му е задраскал по-страшните обвинения. Факт е, че животът им става изключително труден след 9 септември. Още 1948-1949 г. са ги попитали защо са останали живи на процеса срещу Трайчо Костов, където са вкарани всичките му поддръжници.
- Приемате ли отношението на племенника към филма като атака срещу вас?
- Те подцениха както мен, така и филма. Когато го видяха, разбраха, че не им харесва. Опитаха се да спрат прожекцията на фестивала "Златен ритон", но това в днешна България няма как да стане. Звънели са на журито, на организаторите на фестивала с желанието филмът да бъде спрян.
- Вашият филм пренаписва ли историята на поета?
- Когато човек излезе от познатите стереотипи и започне да говори по човешки, всичко се обръща наопаки. Главното клише, което се появи след 90-те г., е дали Вапцаров е предател. Трябва да забравим героите, създадени по времето на комунизма.
От една страна, човекът е объркано и уплашено същество, но от друга - е способно на чутовен подвиг, който да извърши само с едно мигване, и Никола го е направил. Ако някой се замисли - как е оцелял два месеца след като си е написал предсмъртното писмо?
Живял е с мисълта,
че ще умре
Това е ужасно. Вместо да се съсредоточим върху чувствителността на поета, която е нещо, което ми се иска някак да прехвърлим към младите, а ние се занимаваме с това дали Майлер е добър човек, или не.
Вапцаров е бил на 33 г. и е обичал живота, но в крайна сметка си е сложил главата в торбата. Кой би постъпил така? Човек трябва да е страшно убеден в причината... Не знам... Ако тръгнем да си обясняваме ситуацията с неговата поезия... неслучайно започнахме филма с този стих: "Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен!" Нямаме други такива стихове в нашата поезия. Един ни е Вапцаров и трябва да си го пазим и да не си позволяваме напразно да говорим за него. Той е достатъчно важен и без нас.