Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наследникът на Вапцаров: Филмът е пълен с неточности. Той е бил антифашист, а не комунист ЕФЕКТ: Племенникът на поета не е съгласен с повечето факти, посочени във филма. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Документалният филм на режисьора Костадин Бонев "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел" показа скандални факти за живота на поета, с които обаче наследниците му не са съгласни.
Племенникът на Вапцаров заяви за първи път пред "168 часа" своята позиция по темата.
Той разкрива истините и измислиците за Никола, баща му Йонко и предателите на делото за смъртната присъда.

- Какви са впечатленията ви от филма "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел"?
- Приятен е за гледане, добре направен. Липсва му фактологията за и около Вапцаров. Не ми е известно откъде са материалите, които са използвани. Главни консултанти са Катя Зографова и Цвета Трифонова.
Според мен те не са си свършили работата. Като сюжет продукцията повтаря една стара ситуация, която е била наложена навремето от комунистическата партия. В това отношение, нивото му е от 1952 година. Откакто се разсекрети съдебното дело, по което е осъден, от 1942 г., нещата се обърнаха на 180 градуса.
- Какви фактологически разминавания има?
- Започвайки от текста, който коментира, че комунистическата партия е купила костюмите и белите ризи на Вапцаров и останалите осъдени, веднага става ясно, че това е много смешно и глупаво. Звучи ми подигравателно. Няма откъде да се намери такава информация. Но ако се разгледат снимките, запазени в музея на Вапцаров, ще се види, че той и приятелите му са били млади, елегантни стройни мъже с модерно облекло. Друго нещо, което се твърди във филма, е, че Вапцаров не е искал да учи във военноморското училище, а е бил принуден от баща си насила. Това не е вярно.
Даже под влиянието на Вапцаров заедно с него кандидатстват и двама негови приятели от Банско, но само той е приет. Също така се твърди, че Никола не е имал интерес към техниката,
а само към литературата,
като се позовават на информация от досието му от военноморското училище. Няма нищо подобно. Мога да покажа резултатите му по всички технически дисциплини, които са отлични. Именно затова е определен от преподавателите си за отговорник по практика по дизелови машини на младите курсисти. Това е черно на бяло. Спомените, които имам от моя баща (Борис, брата на Никола - бел. авт.) за него, са, че е обичал много техниката. Бил е твърдо убеден, че тя ще доведе до прогрес, затова е казвал: "Бих влязъл във взривна ракета самичък, бих търсил в простора далечна планета."

- Във филма се набляга на лошите отношения между бащата Йонко Вапцаров и сина.
- Тази тенденция на противопоставяне на образи е от 1952г. Тогава под въздействие на привържениците на политиката на Коминтерна в БКП относно македонския въпрос, всички дейци на ВМРО от времето на Тодор Александров са слагани под един знаменател с фашистите. Във връзка с горното е и твърдението във филма, че след една декламация на стихотворения на Христо Ботев в Разлог дядо ми така е пребил Вапцаров, че се е наложило една седмица да го налагат с овчи кожи. Такъв случай не е имало. Отнася се за дядо ми Йонко, който като комита е бил налаган с овчи кожи за излекуване на раните му от турците.
За мен по-големият проблем е следният текст от филма: "Кой знае колко комунистически глави е отрязал Йонко Вапцаров, за да се изчисти пред Ванче Михайлов." Не може да се подхожда така безотговорно, като се
хвърлят в пространството недоказани обвинения,
без да се споменават конкретни имена. Йонко Вапцаров си остава мой дядо до края на живота ми, докато за Бонев е жълтина във филма му
Дядо ми в организацията на ВМРО, която е била полувоенна структура със строга йерархия и дисциплина, не е бил в позиция да определя кой да бъде убит и кой не. Вече много архиви са отворени, издадени са и спомени на дейци от ВМРО, но Йонко Вапцаров не фигурира никъде като човек, извършвал убийства на комунисти. Липсата на конкретика само внушава на публиката, че е отрицателна личност.
- А вярно ли е, че марксистът Борис Майлер, който е бил приютен от Йонко Вапцаров, е предал комунистическите идеали на Никола?
- Това е другият парадокс, свързан с дядо ми, тъй като д-р Майлер е негов връстник и бил близък именно с него. Дядо ми посреща Майлер и семейството му на гарата в София през 1922г. по нечие поръчение. Живели са за кратко в Банско, докато си наемат къща. Д-р Майлер официално е бил назначен за главен околийски лекар в Разлог. Във филма се говори за неговото участие във въстанието през 1923 г. и че затова е трябвало да напусне България, но от собственоръчно написаната му биография и от спомените на дъщеря му се вижда, че напуска една година по-късно - есента на 1924 г.
В този период Никола Вапцаров е бил на 13-15 г. Доколко Майлер може да окаже влияние на едно дете и да го прави комунист? Още повече че дъщеря му пише, че те са се представяли официално като белогвардейци. Това изключва възможността да може да пропагандира свободно комунистически убеждения, още повече пред едно дете.
- Каква е била целта на посещението му тогава?
- Русия е имала интерес за влияние в Пиринския край, търсили са контакт с ВМРО и Тодор Александров. Това е времето на Майският манифест и убийството на Александров. Мисията на Майлер е била друга, а не да подпомага Септемврийското въстание. Трябва да се знае, че влиянието на Майлер върху Вапцаров е голямо, но не се основава на идеология, а на това, че Борис Майлер е бил високообразована личност, пропътувала половината свят. След смъртта на Т. Александров Майлер е мишена на Ванче Михайлов, който иска да му "отреже" главата. Дядо ми го спасява. Имаме непубликувани доста писма от него и дъщеря му. Той пише, че дължи живота си на дядо ми и че му е много благодарен. Филмът изкривява фактологията.
Отношенията в тези времена между отделните крила на ВМРО са доста сложни. След години се оказах първият човек, изпратен от нашето правителство след 9 септември през 1981 година, който се срещна с Ванче Михайлов. Имахме 8 срещи. Той ми потвърди някои неща за чичо ми.
При ареста са иззели писмо
от него, което в последствие липсва от делото, но Ванче Михайлов твърди, че в него се казвало: "Никола Йонков Вапцаров е човек на организацията на ВМРО. При показване да му се оказва съдействие."
- Значи Вапцаров не е бил комунист, така ли?
- Той не е бил член на партията, но съвсем отделен въпрос е дали не е бил комунист по душа. Вапцаров е силно социален като човек и поет.
Неговите убеждения и характер не му позволяват да остане безучастен, когато се поставя задачата за антифашистка борба в България.
Всъщност решението за създаване на антифашистка съпротива на Балканите е взето общо от Великите сили и съюзници Англия, САЩ и СССР. Съгласуван е бюджет. В нашата държава нещата не са вървели по план и поради факта, че официално ние сме били съюзници на Хитлер. По указания на Георги Димитров в тази антифашистка борба не трябва да има само комунисти, а представители на различни партии. Трябвало да се привлекат всички прогресивно мислещи патриоти. Вапцаров попада в тази група. Той сам признава на процеса, че е антифашист. Неслучайно месец след разстрела му се учредява в България и Отечественият фронт. Дори, ако се придържаме към информацията от делото, може да се каже, че военната организация към БРП е била отделна организация и е имало дори известно съперничество между тях. В много случаи партията не е оказвала необходимото съдействие.
- Това създавало ли е конфликти?
- От документите е видно, че партията е отказвала да предостави нелегални квартири и те е трябвало да се справят сами. В един от тези случаи, когато са имали нужда от средства, попадат на пратка пари, подхвърлена от Павел Шатев, предварително договорена с Гешев и полицията като капан.
- Истина ли е, че Вапцаров поема вината на друг човек, когато е осъден на смърт?
- Това също е неверен факт. В него разказват, че в затвора се провеждало успоредно следствие от партийните ръководители Трайчо Костов, Иван Масларов и Никола Павлов. Във филма се твърди, че те наредили кой какво да говори и каква версия да подаържа. Вапцаров се бил съгласил. Това звучи комично. Първо, когато подсъдимите са преместени в затвора, следствието вече е приключило.
Полицията е изтръгнала всички показания от тях веднага след ареста. В централния затвор са повече от 60 човека в различни килии и не са имали възможност да се срещат, договарят и консултират помежду си. Този слух е удобен за оправдание на тези, които са подписали декларация за сътрудничество с полицията.
Много лесно може да се разбере кои са изменниците,
като се види на кого са променени присъдите по делото. За това се говори в спомените на Младен Исаев, който е бил в една килия с Вапцаров. Той описва и разговора си с Никола, който му разказва, че Гешев му е предложил да подпише декларация за сътрудничество срещу облекчаване на присъдата, но отказва. След този разговор с Гешев той е разбрал, че ще го осъдят на смърт. Тогава през април 1942 г. написва и първия куплет на "Борбата е безмилостно жестока...".
- Коя от версиите за помилването от царя е вярна? Във филма се казва, че не се приема молбата на семейството. Отделно има и друга история, според която Вапцаров е бил помилван, но отказва и отива на разстрел.
- Не съм виждал молбата за помилване. Бонев твърди, че тя е в търновския архив. В нашето семейство никога досега не се е коментирало за такава молба.
- Елисавета Багряна и художникът Константин Щъркелов са били извикани на делото. Каква е истината тук?
- Вапцаров е посочил четирима свидетели, които да докажат, че е поет, но двама от тях не се явяват. Факт е, че Багряна и Щъркелов са отишли, когато другите са се уплашили. Те не са имали време да защитят някаква теза. Били са извикани за половин минута. Какво може да каже човек за това време? Укоряват я, че не е казала нищо в защита на Вапцаров, но за мен самият факт, че е отишла на процеса, доказва достойното й поведение.
- Наистина ли си е замълчала?
- Питали са я дали познава него и поезията му. Тя е кимнала с глава и казва, че е отговорила по френския етикет.
- А за Щъркелов във филма се казва, че е отрекъл познанство с Никола.
- Той също нищо не е казал. Даните се черпят от записани спомени на хора, присъствали в залата. Няма нищо официално протоколирано по делото, което само по себе си е много интересно. Засекретено е още на 11 септември 1944 г. и така до октомври 2011 г. Когато започнахме работа над него, все още беше под особен режим в Министерството на вътрешните работи. То дава нов поглед върху нещата. Става ясно кои са предателите и какво е било поведението им. Интересното е, че всички тези хора след това са били на високи длъжности в партията. Поради тази причина никой не е имал сметка делото да излезе на бял свят.
- Има още нещо, хвърлено в пространството, за Вапцаров. Твърди се, че не е бил привърженик на партията от политически убеждения, а я е подкрепял, защото се чувствал недооценен като творец.
- Тук недоразумението е много голямо. Именно тази линия, прокарана във филма за личността на Никола Вапцаров, е далбоко невярна. Той е имал своите убеждения и не се е отказал от тях, жертвал е живота си. Няма връзка с поезията му. Това дали е бил признат от писателския съюз, или не, в случая няма значение.

Всеки новатор в изкуството е неразбран от съвременниците си
Стилът му е бил различен от официално приетия. Всички са гледали на поезията като нещо лежерно, което витае във въздуха. Тя трябва да даде наслада на душата. Докато неговите стихове са, както сам казва авторът - "навъсени и къси". Отразявал отношението на народа към тогавашния режим. Затова не са го признавали приживе.
- Някой от екипа на филма свърза ли се с вас, като наследник на поета, за факти около живота му?
- За съжаление имахме само един общ разговор, в който се разбрахме, когато съберат материалите, да ги обсъдим. Но това така и не се случи... Хора, които изкараха целия си живот на гърба на Вапцаров, пишейки книги за него, сега са в неудобно положение, защото истината излиза наяве.
- Каква е причината според вас да не се представя истината?
- От една страна го разглеждам като пълно невежество. Но от друга - сега е модерно да се пише жълто и да се вадят нови версии. Смятам, че всичко е показано достатъчно добре в материала от съдебното дело, който издадохме. Там много ясно си проличава кои са предателите, защо са го направили.
Не мога да се съглася със заключенията във филма. Другата невярна информация е, че чичо ми е бил беден. Фамилията ни никога не е изнемогвала. Това пак е идеологическа обремененост. Било е модерно да се покаже, че героят се е борил за правдата бос и гол. - Споменава се и за заем, който жена му Бойка взема, за да може Вапцаров да издаде стихосбирка. Това вярно ли е, при положение, че е имал достатъчно пари?
- Това е измислица на леля ми Бойка. Майка ми и баща ми не си спомняха за този заем. Тя поддържа тази теория, защото е романтично да помогнеш на Вапцаров. Интересното за Вапцаров е, че с малкото стихове, които е написал, е излязъл на предно място в световната литература. Той не е бил представен от
българския съюз на писателите за наградата за мир, която получава от Фредерик Жолио-Кюри. Стиховете му по някакъв начин са попаднали във Франция и Вапцаров е предложен за отличието. Новината, че е лауреат, идва като гръм от ясно небе у нас. Тогава чак го признават в България и създават версията за революционера, но ние трябва да припознаем Вапцаров като антифашист.
- Значи партията го превръща в комунист?
- Тогава нямаше друга партия. Пресъздадоха го като свой герой и тръгнаха различните версии. Представено е, че е израснал без баща, само с майка, защото така е било удобно.

 

Катя Зографова, експерт във филма:

Политическите интерпретации не са от моите консултации

Един от главните консултанти във филма е Катя Зографова. Тя е писателка, директор на Националния литературен музей, отделно е била уредник на музея на Вапцаров в София.
Племенникът на Никола Вапцаров твърди, че консултантите носят отговорност за неверните според тях твърдения. "168 часа" разговаря с един от експертите във филма. Според Катя Зографова фактите във филма са истина.
"Вапцарови смятат, че има неточности при консултирането. От 20 г. се занимавам с архиви и имам голям принос. При мен непроверени факти няма. С другия консултант Цвета Трифонова не споделяме еднакви позиции по отношение на Вапцаров. Мисля, че омерзението на семейството е към нея.
Много документални филми излязоха за Вапцаров
Няма друг автор, който така старателно и всеотдайно да е изчел цялата документация, както Костадин Бонев (режисьор на филма - бел. авт.). Доколкото знам, е искал и предварителни разговори с наследниците на Вапцаров. Ако са имали нещо за обсъждане, е трябвало да му дадат тази възможност, да се срещнат и да дискутират нещата, преди филмът да излезе", казва писателката.
Най-големият проблем на сем. Вапцарови е образът, който се създава на бащата на Никола - Йонко (Виж интервюто).
"В книгата си "Никола Вапцаров. Преоткриване" съм изложила един очерк за Йонко. Около самия поет има толкова сложни и противоречиви факти, които е трудно да се разнищят.
Беше ми още по-трудно да опиша баща му
Направих портрет, който не е нито черен, нито идеален. Може би заради това семейството му смята, че не споделям тяхната пълна идеализация на образа на бащата.
Във филма се споменава, че Йонко е рязал глави, което силно ги притеснява, но като си помислим за отношенията в организацията тогава, е ясно, че всички са си окървавявали ръцете. Не се казва директно, че Йонко е главорез, а под формата на въпрос.
Моята позиция по отношение на бащата е, че той е сложен образ. Много историци четоха тази книга и казаха, че това е един от най-добрите текстове за такъв достатъчно противоречив персонаж", разказва Зографова.
Консултантката е предоставила това, което съществува като документ в музея, и е категорична, че филмът няма никакви проблеми.
"Фактологията е прецизна. Трудно е да се оспори нещо, казано във филма. Семейството трябва да е доволно, че е попаднал в ръцете на едни талантливи хора. Костадин Бонев е много добър режисьор. Проучваше архивите години наред.
Ще съм щастлива, ако Йонко Вапцаров излезе чист ангел Искам Никола да е имал такъв баща. Едно от обясненията защо той - толкова интелигентен, нежен и чувствителен човек, се определя почти фанатично в една кауза е, защото не иска да се лута като баща си. Позицията ми в книгата е най-добре казана", допълва експертката.
Що се отнася до политическите убеждения на Никола Вапцаров, Катя, както и наследниците на поета, твърди, че той е бил антифашист.
"Това е една доста сложна тема. Политическите интерпретации не са плод на моите консултации. Има хора, които написаха цели книги по този въпрос. Йордан Каменов например извади документи и цитира хора, които са оформили членството на Вапцаров в партията посмъртно. Каза, че са били заставени от партията. Така че нещата са много спорни и трудни за доказване.
Важното е, че Никола сам казва на процеса, че е антифашист
Аз също споделям тази истина. Вапцаров е имал леви убеждения, но да го стесняваме до комунист е опростяване на нещата. Не трябва да търсим неприятни неща, а да се гродеем, че има такъв българин, който си е дал младия живот", казва Катя Зографова.