Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

С бой и безсъние ДС кара католици да признаят, че са шпиони

В края на 80-те години стар и корав партиен деятел започва да чете усилено Библията. Близките му и съседите на бул. "Скобелев" в София, са меко казано, изумени и потресени. До този момент те са живели в страх от него. Самият той е заемал редица висши постове, бил е посланик, член на редакционната колегия на партиен официоз, а в дома му често гостуват някои от ръководните кадри на комунистическия режим, като Цола Драгойчева, Александър Лилов и Андрей Луканов.
Учудващо, твърдият комунист, който цял живот е убеден атеист, не само наизустява текстове от Библията, а се опитва да ги тълкува и дори да поучава. Чак до смъртта си през октомври 1997 г. той не спира да спори и да защитава религията. Любимата му част от Светото писание е историята на св. Павел, който от преследвач на християните се превръща в боговдъхновен апостол. Накрая умира с Библия в ръка, свидетелстват роднини.
Подобни обрати са наблюдавани сравнително нерядко, но случаят има и зловеща окраска. Оказва се че покаялият се е бил един от заседателите по
процеса, осъдил на смърт четирима католически свещеници
между които и владиката Евгений Босилков, провъзгласен за блажен от папа Йоан ПавелІІ II.
Според историци и изследователи това е само щрих от многото неизвестни обстоятелства около тежката съдба на българските католици в епохата на комунистическия режим.
"Не знаех за този случай, но го намирам за много интересен - коментира професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, един от най-добрите познавачи на преследванията срещу католиците у нас. - Въпреки че в последните години се появиха научни монографии и популярни публикации на тази тема, те са познати само в по-тесните среди на учените или любителите на историята. В този смисъл българската общественост не познава същността и фактологията от историята на католиците в България след 9 септември 1944 г. Но и за нас, историците, има бели петна. Архивите на ДС са прочистени, а поколението на очевидците и свидетелите си отиде. И това, което ни е известно, обаче е достатъчно, за да твърдим, че гоненията срещу католиците бяха едни от най-зловещите престъпления на комунистическия режим, ако изобщо престъпленията му срещу българския народ се поддават на такава градация."
Съдебната разправа с българските католици се разиграва публично през 1952 г., но тя си има своя предистория, коментира пред "168 часа" историкът. Като начална дата може да се приеме 10 февруари 1947 г., когато е подписан Парижкият мирен договор. Дотогава комунистическият режим се показва сравнително толерантен към Католическата църква, тъй като се нуждае от нейните международни връзки. След подписването на мира обаче католическата карта става безполезна и толерантността бързо се превръща в репресия.
"През лятото на 1948 г. в Москва е организиран събор на православните църкви от "Лагера на мира и демокрацията", който произнесе сурова присъда срещу Ватикана и Католическата църква като помагачи на англо-американския империализъм. Корейската война през 1950 г. налива последното масло в огъня. Тогава тоталитарната държава и нейният репресивен авангард в лицето на ДС изпитват неистова нужда от вътрешни врагове,
за да поддържат политическата параноя сред българското общество. Тъй като повечето от "оперативните линии" за лов на вътрешни врагове и шпиони вече са изчерпани със съдебни процеси и екзекуции, българските католици изваждат лошия късмет да се превърнат в техен приоритет", изтъква проф. Елдъров.
Затова от втората половина на 1950 и през цялата 1951 г. "католическата линия" се налага като най-експлоатираната в агентурно-оперативната дейност на ДС. На всички свещеници, монаси и монахини и на мнозина миряни са заведени индивидуални или групови активни разработки като сътрудници на вражия шпионаж. През декември 1951 г. Вълко Червенков дава последната директива: "Гнойните шпионски и бандитски гнезда да бъдат обезвредени и очистени!"