Къщата на Джоко Росич в село Бойковец е пуста. В двора отдавна не е влизал никой, а портите са здраво заключени. Съседите му са се събрали пред вилата и чакат да пристигне колата, която всяка седмица вози Джоко. Знаят, че този път актьорът няма да дойде на традиционната сбирка. Приятелят му Ради бавно пуши цигарата си, а сълзите се стичат по лицето му, докато се опитва да ни разкаже най-интересните си мигове, споделени с артиста.
Тъгата в очите на тази група хора изглежда различно. С тях Росич прекарва последните си мигове не като велик актьор, а като дългогодишен приятел и услужлив съсед. Купува си къща там още през 1979 година и остава завинаги свързан с местността и хората.
"Когато пристигна в селото, много се зарадвахме. Заживя срещу нас, тогава бях още хлапе. Гледал бях няколко
негови филма и го мислех за звезда
Не подозирах, че може да станем толкова близки. През всичките тези години никой от селото не усети известността му", разказа пред "168 часа" един от добрите приятели и съседи на Джоко-Радослав.
През годините двамата стават повече от близки. Джоко се прибира все по-често на село, домът му е винаги отворен за гости. Кани всички на вечеря. Компаниите стават все по-големи с времето. Съпругата на актьора - Лиляна, реди масата и сервира храната, а Джоко щедро разсипва питиета на всички.
"Имахме традиция. Аз и още един съсед го посрещахме, когато си идваше от София. В двора под лозницата си Джоко имаше воденичен камък със седем трупчета. Сядахме на тях, ползвахме камъка за маса и пиехме по една ракия за добре дошъл. Правехме го винаги, когато си идваше.
Чак след това се разопаковаше багажът,
а вечерта се забавлявахме заедно. Той не обичаше да се изолира", сеща се съседът му Ради.
Сълзите продължават да се стичат по лицето на старите другари, докато разказват спомените си. Историите са хиляди, а
близостта им с
актьора е завидна
"По-забавен човек от него не бях срещал. Можеше да разказва с часове, стига да има кой да го слуша. Понякога се нареждахме, а той ни съветваше. Навремето си купих кола "Застава". Веднага отивам в Бойковец да се похваля на баща си. Той я оглежда, а Джоко седи отстрани. Баща ми казва: "Каква е тая кола с две врати? За какво си купил бричка от типа "Стани да седна". В същото време Джоко се провиква: "Вълков, остави момчето. Какво искаш, да му гният четири врати ли? Сега ще са само две." Във всяка ситуация внасяше чувство за хумор", спомня си още Ради.
Докато прехвърля спомените, той с усмивка се сеща, че преди години Джоко му е подарил първия си газов пистолет. За да докаже обичта към съселяните си, актьорът често правел щедри подаръци на най-близките от тях. Раздавал и много от личната си колекция оръжия и седла. Във всеки един момент
актьорът бил готов да свали и ризата от гърба си
"Няма някой от селото да не е получил нещо за спомен. Обичаше да ни купува разни неща.
На мен специално ми подари нож с надпис "За спомен от Джоко за Бисер". Искаше никога да не го забравям.
Много исках да си го запазя и да не го ползвам,но Джоко ми се размрънка: "Не, Бисере, ще режеш мръвките с него", допълва приятелят му Бисер.

 

Какво още си спомнят приятелите на обичания актьор за него, четете в новия брой на в. "168 часа"