Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цигански патрули в Борован си пазят булките от кубинци

"В Борован дойдоха едни кубинци и взеха да изчезват кокошки. Докато се усетим, ставаха на манджа. Хората се жалваха на кмета, ама той само вдигаше рамене.
Не можел да се пребори с тази напаст по домашните животни, защото имал нареждане "от горе" да е любезен домакин. По-кибритлиите искаха да ходят да бият крадците, но те изчезнаха толкова внезапно, колкото и се появиха."
Този спомен на бай Добри от Борован оживя покрай днешните баталии около сирийските бежанци.
През 1986 г. няколко камиона стоварват в центъра на селото
тумба опърпани чужденци
с шоколадов тен
Местните включват клюкарската машина, за да разберат какви са тия. От уста на уста се носи, че са кубински военни, участвали в дългогодишната и много кръвопролитна война в Ангола. Фидел Кастро ги е пратил там "да изпълнят своя интернационален дълг". Кубинците дават много жертви, изживяват ужасни лишения и не постигат военна победа. Ветерани от този контингент идват да се възстановяват в братска България, която изпълнява същия дълг. Те се пръскат на групи из страната. Една от най-многобройните пристига в Борован. По нареждане от София местният актив на БКП посреща ветераните като герои. Девойки с розови бузки им изпяват песничка, а две по-засукани какички черпят новодошлите с домашна пита и мед.
След церемонията кубинците са настанени в общежитие
Същото блокче преди тях е обитавано от виетнамци, пак по линия на интернационализма. Плановете са кубинците да работят в АЕЦ "Козлодуй".
"Какво работеха в централата ли? Никой от тях не беше висшист със специалност ядрена енергетика, така че вършеха предимно черна работа. Водеха ги и ги връщаха с рейс", каза пенсионираният енергетик Милчо Варчев. Той си спомня, че един ден кубинците не се явили и шефът му обявил, че са заминали за родината си.
Но споменът за тях остава траен в Борован.
При първите липси на кокошки селските баби само кършат ръце и проклинат крадците. Но когато пернатите жертви на българо-кубинската дружба надминават сто, борованчани загърбват и интернационалния си дълг, и партийната повеля за гостоприемство. След залез
граждански патрули започват да обхождат махалите
Те обаче не са като днешните около Женския пазар в София. Пълномощията на борованския доброволен отряд са силно ограничени само до закрила на домашните птици. Мярката дава резултат, но внезапно чергата на междуетническото напрежение пламва от другия край. "Общежитието на кубинците беше от едната страна на шосето. Оттатък беше циганската махала. Живееха в разбирателство, ама по едно време кубинците завъртяха любов с циганските булки. И стана страшно! Постоянно избухваха скандали, имаше и сбивания.
Нашите ромчета не си даваха хубавиците. И да вземат и те да сформират патрули и да дебнат из махалата за любовчии", разказа бай Добри.

Цялата история за кубинското нашествие в село Борован четете в новия брой на в. "168 часа"