Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Белослава:

С Белослава се срещаме в артистичното заведение, което отвори със съпруга си - художника Евгени Йонов, преди година.
Това не означава, че е зарязала музиката и е поела щафетата от майка си - актрисата Анета Сотирова, която също имаше ресторант. Напротив, певицата с кадифен глас издава нов албум, а на 9 декември й предстои концерт в зала 1 на НДК.


- Белослава, защо не си жури в риалити формат, едва ли не са те канили?
- Отказах, защото усещам, че не мога да намирам лошото у хората или ако го намеря, няма да мога да го изразя. Ще нараня себе си, прекалено съм емоционална и не ме е срам да си го призная. Аз съм интровертна и не обичам да се експонирам, камо ли да се преекспонирам. Рак съм и предпочитам дупките и да съм си вкъщи. А и защо да правя компромиси, при условие че мога да бъда на светло тогава, когато пея. Имам трибуна, на която да се появявам.
- Като собственик на ресторант може ли да се каже, че продължаваш семейната традиция?
- Не, не е така. Не обичам хората пенкилер - хем да си актьор, хем да пееш и да пишеш, и да си бизнесмен. И при мен, и при майка, която беше съсобственик в ресторант "Гара за двама", който не издържа на конкуренцията, това се дължи на любовта ни към кулинарията. Ние сме изключително сладострастни, страстни и сластни жени. Готвенето е начин на живот за мен, дори медитация, макар често да се оказва, че няма кой да изяде храната, която приготвям. Но я нося на съседи, приятели и колегите в студиото... А бизнес страната ме учи на принципи и правила, които липсват в моята глава, но ме карат да разсъждавам по-трезво и земно.
Мечтата ми, която вече се сбъдва, е в ресторанта ни да отсядат интересни хора. Неслучайно го кръстихме "Ателие", защото много ми липсва онова време, когато с мама и татко ходехме в Руския и Чешкия клуб, където се събираха култови личности.
- Срещаме се май между две твои големи изяви - през октомври представи новия си сингъл "Времето за мен си ти", а през декември ти предстои концерт в НДК с Мария Илиева, Любо Киров, Орлин Павлов, който е дело на Живко Петров.
- По-скоро са седем... Подгряваме с лайфове и готини концерти с колегите, които наистина са най-добрите. Представяме нови песни, както и от предишните ми три албума, които всеки път изненадват публиката, защото музикантите са джазмени и импровизираме. С Любо, Мария и Орлин сме съмишленици и извървяхме труден път, особено през последните 10 години, когато музиката като че ли изчезна. Проектът е на Живко Петров - JP3. Ще свири симфоничният оркестър "Арена Оркестра" с концертмайстор Пламена Жекова, който свири миналата година на премиерата на третия ми албум. На всяка по-голяма сцена сме заедно, защото се влюбих в звука на цигулките. Всеки от нас ще представи свои пиеси, имаме дуети, пеем и четиримата заедно.

- Какво те вдъхновява за музиката ти?
- Непрекъснато имам вдъхновение. Някакъв двигател има у мен, който ме човърка, особено нощем, когато пиша текстовете си. Вкъщи съм майка и съпруга, нямам право да бъда певица и да се фръцкам. Не допускам да ощетявам съпруга си Евгени или дъщеря си Божидара със своите артистични настроения, умора или безсъние.
- Соул и джаз ли са твоите стилове?
- Да, и фънк, ейсид джазът всъщност обединява цялата еквилибристика от поп, соул, джаз, фънк, арендби. Огромно предизвикателство е да пея тази музика на български, защото е труден език, но пък е толкова лично. Хората усещат това и трептим с една вибрация, и тази благодарност, която взаимно си изпращаме, защото се разбираме, как да не е двигател да правя нови неща.
- Какво се случва с намерението ти да направиш песни на различни езици, дори изпя "Естате", която е на италиански?
- Изпях и еврейската песен "Дурме, дурме" към филма "Недадените", който се излъчи по БНТ. Беше изключително преживяване, докато я записвахме със Стефан Вълдобрев.
Но не издадох, че всеки път, като я репетирах вкъщи, плачех
Толкова съзерцание и дълбочина има в нея. И за да вляза в песента и да науча как точно се произнасят думите, се срещнах с бабите в еврейския дом. Много лично приех тази мисия и песента заживя с мен. Но дотам беше намерението ми да изпея още песни на други езици. Съвсем различно е, когато ги изпълнявам в студио и на концерти. А исках да направя испанска, португалска, френска песен, но не познавам тези езици, а аз не съм имитатор. Искам, като правя нещо, то да е със сърцето ми, не мога да пея само защото звучи добре. Реших, че ще минат години, докато науча подобаващо всяка песен, която харесвам, така че да мога да я защитя пред публика. Засега стартирам четвъртия си студиен албум. 

- "Времето за мен си ти" ли ще го озаглавиш?
- Това е името на сингъла и не знам защо ми се иска така да се казва и албумът. Но "Времето за мен си ти" не означава времето за мен си ти, о, любими! Идеята ми е, че ние всеки ден, във всяка една от годините, в която крачим смело по пътя си, сме достолепието и времето.
- Днес времето е размирно, белязано от протести и окупации. Какво е твоето отношение?
- Позитивно съм настроена, затова и останах в България. Аз съм от хората, които знаят, че масата не знае, че тя не е двигателят на събитията. Конците се дърпат от едни много тихи, възпитани, учени и деликатни хора, които нямат публичност и не искат да бъдат познавани.Моята теория е, че ако всеки един от нас се труди и прави това, което умее, а не минава метър, няма да има нужда да се оплакваме и няма друг да ни е виновен. Сами трябва да направим градината си красива и като се обърнем, да видим, че на всички градините им са красиви.
А не непрекъснато да са ни виновни политиците,
което е смешно и нелепо. Никой никому не е виновен, всеки сам управлява съдбата си. Вярно, че и географски, и генетично, и исторически сме ощетени, защото сме малка страна с малки проблеми. Но защо и хората да са малки? Това, което студентите правят днес, наистина ми харесва, но знам, че няма да стигне доникъде, както и протестите, на които има толкова интелигентни хора. Трябва да имаме граждански дух, обществото да е единно и да си вярваме, но революцията започва от нас самите. И като браниш ореола на смисления живот, няма как да изневериш на страната си. Не умея да политиканствам, разсъждавам от позицията на човек, който много работи. А няма как да работиш със сърцето си и нещата да не стават. Бъдещето ни се крие в необходимостта да прозрем дълбочината на целия си житейски път. Трябва да съумеем да вникнем колко дълбоко се простира човешката идея.
Всеки може да бъде на повърхността, където плуват всички риби,
защото е светло и има кислород. Но в по-дълбокото няма слънце и е много трудно. Но нека да опитаме и там, където са мислите, същинската среща и сблъсъкът на личностите. Там са и двигателите, които ръководят нашата страна. Те живеят на тъмно, но в дълбоките води, където светът е истински. И с медиите искам така да си помагаме, че да не е пошло, плитко и евтино, а да е дълбоко. Те дават трибуна на хора, проблеми, тревоги и живот, който продава, защото обществото иска кръв и зрелища, но ощетява. Лошата новина и лошите герои, евтините жени, цялата жълтина не допринася с нищо. Липсата на хубава българска музика също е плод на политиката на медиите, за които ние даваме всичко, защото сме отбор, но те не са отбор с нас. Ние искаме тяхната трибуна, те не искат нашата. Всеки има избор да изрази себе си, където до голяма степен се таи и решението да протестираш.
Друг е въпросът
дали ще бъдеш чут
Често, когато изпълнявам песента си "Слушай ме, слушай ме", казвам: "Благодаря ви, че ме слушате, но не всеки път, когато хората слушат, чуват."
- Вероятно си обидена, защото скоро те свързваха с актьора Мариан Вълев?
- Да... Всички разбраха за студентската ни любов с Мариан, макар че ние с него винаги ще си останем приятели. А и всеки човек има предишен живот. Но това не беше толерантно, защото тези, които подеха темата, забравят, че вече 17 години до мен има един прекрасен мъж. Към него не е уважително всичко това.С Евгени имаме два свята, с които можем да се допълваме, а не да си пречим. В мир сме, любовта ни прерасна в обич, която е по-силна и голяма. Добре, че и дъщеря ни Божидара, която е на 16 г., е свястна и плува дълбоко. Тя е четвърто поколение художник.
- Има ли и друго, което те е наранило през годините?
- Обижда ме, че българската музика, която звучи у нас, е около 10%. Във всяка уважаваща себе си държава съотношението между национална и чужда музика е 60 към 40%. В Испания дори е 70 към 30%. Всичко това ме обижда, но ме кара и да продължавам, макар пари за музика да няма. Разчитаме на продажбата на билети, понякога си тръгваме и без хонорари, за което много хора биха ни се смели, особено от попфолк гилдията. Но нашата публика е велика и за нея правим чудеса. Тя се състои от смирени хора, които говорят на правилен български език, не повишават тон и обувките им са чисти. С тях започва и свършва нашата идея и тя винаги има смисъл.
- Плаши ли те навършването на 40 г. догодина?
- Не, напротив, ласкае ме. В мир съм със себе си и дори да имам щети на времето, които усещам, че гравитацията започва да предизвиква, не отразявам годините. Даже мечтая за времето, когато още ще улегна, защото знам, че ни "чакат още тъй хубави дни", както пеем с Орлин Павлов в песента "Всяка година по същото време".