Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българин преследва мистериозна риба в най-дълбоката пещера в света ОПИТЕН: Теодор вече 22-години изследва най-дълбоките пещери в света, планинското катерене също му е страст.

"Изследването на най-дълбоката пещера в света в никакъв случай не е романтично приключение. В повечето случаи става дума за пренасянето на огромно количество багаж в екстремни условия.
Спускаме се по въжета в стръмни пропасти, а след това със задържане на дъха преплуваме сифоните (наводнени галерии бел.ред.). Спим тяло до тяло в тесни лагери, ядем ориз, а чистата вода е лукс", разказва пред "168 часа" пещернякът Теодор Кисимов.
Той е единственият българин и един от малцината спелеолози в целия свят, които са имали шанса да се спуснат на дъното в най-дълбоката пещера Крубер-Вороня в Абхазия. Тази година русенецът е част от украински екип,
който преодолява 2197 м от входа до подводното езеро
на дъното в преследване на малка рибка, която е забелязана при предишно спускане.
"Задачата ни може и да изглежда простичка, но в действителност в нея са вложени усилията на 40 човека екип, огромни финансови средства и неизчислими физически усилия. Дъното на естествената кухина е във вода и нашият водолаз успя да заложи капаните. В крайна сметка не успяхме да хванем рибата, която щеше да отговори на въпроса дали пещерата има връзка с морето или друг сладководен басейн", разкрива Теодор Кисимов за своето приключение. Той някак нехайно разказва за изпитание, което трае 12 дни под земята. Промъкването към дълбините на планината няма нищо общо с толкова обичаните от българите разходки в големите ни и добре обезопасени пещери. В Крубер-Вороня липсват металните парапети, стълбички и прожектори, които разкриват красивите скални образования. От входа на най-дълбоката подземна пропаст започват стръмни спускания, които се преодоляват само с помощта на въже и катераческо оборудване. Калените физически и психически мъже с огромни усилия преодоляват водните препятствия и невъзможните стеснения,
лишавайки се от
слънчевата светлина в продължение на 12 дни
"Долу температурата не надвишава 5 градуса, а заради почти стопроцентовата влажност сме мокри от главата до петите. Водата в сифоните е около 2 градуса и преплуването й също е изключително неприятно изживяване. Чувствам се напълно сух единствено в спалния си чувал през нощта, след като преди това сме се стоплили на газовите примуси. През цялото останало време трябва да се движим, за да не измръзнем", разказва как се пълзи толкова надълбоко в земята Теодор Кисимов. По професия той е финансист, но си изкарва прехраната с работа на големи височини. Няма как да седне в офис и да планира осъществяването на големи сделки.
"В един момент влизането в пещери и изкачването на планини се превръща в център на живота ми. Както се занимавам с нещо, мислите ми неусетно се отклоняват към препятствие под земята, което не съм успял да преодолея при последния си опит. Хора като мен не са лесни за семеен живот", усмихва се българинът, успял да измине над 2 километра в екстремни условия под земята. Всъщност това определение не е съвсем точно. Повечето хора живеят с погрешното убеждение, че пещерите са дупки в земята, които отвеждат спелеолозите много под морското равнище. В действителност те се образуват във високи планини. Водата в продължение на милиони години дълбае в скалата и отваря нови и нови пространства. За хората остава само да ги открият и картографират. Теодор Кисимов се е заел с тази задача и заедно с екипа си е проучил много естествени кухини на българска територия. Нашите пещери не могат въобще да се мерят с рекордьорите в световен мащаб. Повечето от тях пък покорно свеждат глава пред Крубер-Вороня, която е с
над 350 метра по-дълбока
от следващата в класацията - Сарма (1830 м). Любопитното е, че двете се намират на разстояние от 8 километра по права линия в планините на Абхазия. Спускането в тях е финалът на една продължителна и много прецизна подготовка. Екипът прекарва няколко дни в градовете, за да си набави необходимото оборудване и да пакетира храната по специален начин. Менюто е крайно ограничено. Пещерняците се запасяват с ориз, елда, макарони и картофено пюре. За вечерите са предвидили салам и сланина. В торбите слагат още сухари, бисквити, сушени плодове и сушена риба. Под земята се яде сутрин и вечер, а през деня всеки може да се подкрепи с шоколадов десерт. Голям проблем е дехидратацията. В пещерата влажността е висока и човек не изпитва нужда да пие вода. В същото време спелеолозите са подложени на огромни физически натоварвания и се потят обилно.
"Сутрин пиеш и после чак вечер. Някои се подкрепят с водата в пещерата, но това е рисковано. В предишни експедиции имаше случаи на отравяния. Не е изключено посетителите преди нас да са си свършили естествените нужди в близост до източниците на вода. Всеки сам преценява дали да пие на свой риск, или да чака вечерта, когато преваряваме водата", разказва Теодор Кисимов. Той изчислява, че при последното си влизане в Крубер-Вороня 40 пещерняци са
вкарали в кухината над
1 тон храна и оборудване
"Няма как всички да влязат по едно и също време. Тук идва и важната роля на водача, който трябва да разреши сложен ребус. От него зависи колко човека влизат, след колко време другите да ги последват, в кой лагер почиват и кой какво ще носи. По-опитните са натоварени с по-тежките задачи и пренасят повече багаж. Няма как в един момент 20 човека да спят в лагера под земята, който побира петима. Всяка грешка може да провали експедицията, нямаш право на поправителен", разказва Теодор Кисимов.
Първия ден от спускането е за аклиматизация. Екипите влизат на определена дълбочина, но нощта прекарват на открито. През този важен период всеки сам трябва да си помисли как се чувства и дали е готов да приеме предизвикателството да се спусне на 2 километра под земята. Ръководителят на експедицията също получава ценни часове, за да се ориентира на кого какви по сложност задачи може да възложи.
"Водачът ме постави в най-опитния екип. Трябваше да пренесем оборудването на водолаза ни Самохин до дъното, където да се гмурне и да се опита да улови рибата. Шестима свършихме най-тежката работа", разказва Теодор Кисимов. Той е избран заради добрата си скорост на придвижване, опит и работоспособност.
"Всеки от нас влиза в ролята на подземен шерп, който
мъкне огромно количество багаж надолу
Колкото сме по-тренирани, толкова по-бързо се спускаме. През 2005 г. бяхме екип от 23 човека и стояхме 18 дни под земята. Забавихме се, защото трябваше да се спуснем и след това изкачим с 31 торби с багаж. Сега свършихме всичко за 12 дни, защото бяхме почти двойно повече хора, а багажът ни беше почти същото количество", разяснява Теодор Кисимов. Той е убеден, че нетрениран организъм не би издържал на натоварванията вътре.
"Преди да вляза, съм се интересувал от експерименти, в които хора са затваряни под земята за дълъг период от време, без да имат връзка с външния свят и без да знаят кога е ден и кога е нощ. В такива случаи се променя биологичният часовник. Увеличава се денонощието на човека, той бодърства и спи повече от нормалното. Стигало се е до 40 часа будуване, последвано от 24-часов сън. При нас също имаше подобна опасност и заради това спазвахме стриктно нормалния човешки цикъл на земята", обяснява опитният спелеолог.

Пропастта била смятана за обикновена яма 

Първата, втората и третата по дълбочина пещери в световен мащаб са в планините на Абхазия, която е призната за държава единствено от Русия. Влизането в страната е изключително трудно. Заради особения си статут тя няма свои посолства никъде по света и визите се издават след имейл кореспонденция. Преминаването през границата също е истинско приключение.
Вътре в самата Абхазия положението също не е розово. Страната все още се възстановява от войната с Грузия. Населението е тежко въоръжено и въпреки усилията на правителството местни бандитски банди често нападат и обират туристи или експедиции, които са дошли да изследват пещерите.
"Понякога се налага
да се наема охрана,
което натоварва финансово цялата експедиция. Местните полицаи правят всичко възможно, тъй като икономиката се нуждае от туристите", обяснява Теодор Кисимов. Според него най-дълбоката пещера в света Крубер-Вороня в началото е смятана просто за по-дълбока дупка или вход към друга вече съществуваща и добре опозната естествена кухина в района. Спелеолозите стигат до 300 метра под земята и смятат, че натам е невъзможно да се продължи. След войната между Грузия и Абхазия украинска експедиция откриват поредно продължение и става ясно, че това е напълно самостоятелна естествена кухина. Опитните спелеолози стигат до 1200 метра под земята и отново решават, че това е дъното. Години по-късно украинската легенда в пещерното дело Юрий Касян вижда възможност да се пробие път надолу. Той е част от италианска експедиция, чиито водачи решават, че украинецът прекалено много мечтае и няма никакъв смисъл мястото да бъде допълнително проучвано. Господарят на бездната, както го наричат, е на друго мнение. Още на следващата година той оглавява екип, който намира нов път и спускането към основите на планината вече е по-лесно. Рекордите започват да падат един след друг. Първо е достигната дълбочина на 1710 м. под земята. По-късно
руснаци с водолазно оборудване
преминават през трудна наводнена галерия и отново разкриват възможност да се продължи спускането.
"През 2004 г. се организираха по три експедиции на година, които се спускаха в Крубер-Вороня. През 2005 с Константин Стоилов стигнахме до залата, наречена Game Over, която е на дълбочина от 2080 м., което си беше изключително постижение за родната спелеология", спомня си Теодор Кисимов. Украинските му колеги са неуморни и продължават да слизат надолу, преодолявайки няколко опасни сифони в преследването на нови рекорди. Така през 2012 г. стигат до воден басейн, който не може да бъде преодолян. Спелеолог с водолазно оборудване успява да се спусне на 51 метра под водата и така достига до 2197-ия метър.
"На дъното има воден басейн, който едва ли някога ще бъде изследван до края му. Генадий Самохин от Украйна се спусна на 55 метра под водата и така стигна максимума до момента. По време на плуването поради техническа неизправност загуби въздуха от единият си балон и едва успя да се върне. Разказва, че е видял още 10 метра надолу, а след това няма видимост. Предполагаме, че надолу всичко е пълно с вода, така че няма какво да се открие повече", убеден е Теодор Кисимов.

В следващия брой чете за опасното засядане на Теодор под водата, колко време е необходимо да се извади пострадал от земните дълбини и как иманярите ползват пещерняци в преследване на скрити съкровища.