Виновни са рибарските мрежи за калкан, в които бозайниците се оплитат. Решението: специални и скъпи акустични устройства, които предупреждават и ги държат далеч от опасните зони

Заплитане в рибарски мрежи е най-вероятната причина за смъртта на няколкото делфина, открити през последните дни по варненското крайбрежие. Това каза Димитър Попов от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в Стара Загора – единственото място в България, където могат да се извършват специализирани изследвания и аутопсии на морски бозайници.

Подобни сигнали през последните седмици идват от цялото Черноморие – от Варна до южните плажове край Бургас и Царево. Само за последните 10 дни жертвите са 6.

"Повечето случаи са на морска свиня – най-дребният китоподобен вид в Черно море. Това е и видът, който най-често се заплита в мрежите за калкан", обясни Попов. 

Според експерта по опазване на китоподобните в България има вероятност голяма част от мъртвите животни да са жертва на т.нар. прилов – случайно заплитане в рибарски мрежи.

Делфините се давят бързо, защото дишат атмосферен въздух

и не могат да останат под вода повече от 10–15 минути.

"Тези мрежи стоят с дни на морското дъно. Когато животното се заплете, почти няма шанс да оцелее", казва експертът.

Според Попов сега е периодът, в който след края на активния улов на калкан започват да изплуват телата на удавените животни.

"След като рибарите приберат мрежите, мъртвите делфини често се освобождават и потъват. Когато започне разлагането, телата изплуват и теченията ги изхвърлят на брега", обясни той.

Последните седмици североизточните ветрове и теченията допълнително увеличават вероятността мъртвите животни да достигнат българското крайбрежие. В някои от случаите експертите са установили характерни следи от мрежи – включително отрязани плавници.

"Това е почти сигурен знак за заплитане в рибарски мрежи. Понякога рибарите режат плавниците, за да освободят по-лесно мъртвото тяло от мрежата, която стои дълго във водата и те няма как да бъдат спасени", посочва Попов.  

Често обаче много от намерените тела са в напреднал стадий на разлагане и вече не позволяват установяване на точната причина за смъртта.

Само сравнително свежи екземпляри могат да бъдат изследвани чрез некропсия в спасителния център в Стара Загора.

Процедурата е ясна – при сигнал Регионалната инспекция по околната среда и водите трябва да прецени дали тялото може да бъде изследвано и да организира пренасочването му към центъра на "Зелени Балкани".

"Проблемът често е в липсата на комуникация. Хората подават сигнал, но невинаги се стига до експертна проверка и транспортиране", коментира той. Решение на проблема има, но няма да е никак евтино за рибарите и ще трябва да се контролира. Това са специални акустични устройства, монтирани по мрежите, които предупреждават китоподобните животни и ги държат далеч от опасните зони.

"Има ефективни модели, но те са скъпи –

едно устройство струва около 200 евро, а то може да покрие около 2 мрежи,

т.е. около 200 м. Един рибар на средно ниво оперира от 30 до 500 мрежи. Значи за 100 мрежи ще трябват 50 устройства, които ще струват 10 хил. евро", обяснява Попов.

Засега използването на подобни системи в Черно море не е задължително.
Данните, събрани по време на направено през 2021 г. самолетно проучване, показват, че българските води в Черно море се обитават от около 74 хил. китоподобни бозайници общо от трите вида, а въздействието на приулова остава един от най-горещите въпроси, свързани с китоподобните на световно ниво.

Приблизителната оценка на участниците показала, че между 11 и 20 хил. индивида от вида муткур биват улавяни годишно в риболовните мрежи в целия басейн на Черно море. Като процент това означава, че нивото на приулов е 21,2 на сто от общата численост на този вид, което е доста над приетото допустимо ниво от 1,7%", казаха от "Зелени Балкани".  

Често хората виждат муткура като малко делфинче, а това всъщност е друг вид и неговата дължина е по-малка от тази на афала и на обикновения делфин - 90% от мъртвите китоподобни са именно от този вид.

И трите вида китоподобни в Черно море – афала, обикновен делфин и морска свиня, са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

"Това са отделни подвидове, които живеят само в Черно море. Те са уязвими и застрашени", казва Попов.

Влияние върху популацията на делфините оказват не само рибарските мрежи, но и войната в Украйна

– заради шумовото замърсяване, взривовете, нефтените разливи и промените в морската среда.

Само през последните седмици по Северното Черноморие са открити 11 мъртви делфина и над 300 морски птици, като аутопсиите са показали, че причината е задушаване след заплитане в рибарски мрежи. Случаите са регистрирани в районите на Шабла, Дуранкулак и Езерец.

Министерството на околната среда и водите официално е изпратило резултатите от анализите до прокуратурата, след като аутопсиите на "Зелени Балкани" са установили белези от рибарски мрежи и удавяне при делфините.

Според природозащитниците най-засегнат е видът морска свиня (муткур) – най-дребният китоподобен бозайник в Черно море, който най-често попада в мрежите за калкан, защото се храни на дъното – там, където са сложени мрежите.

Данни на "Зелени Балкани" сочат, че до 20 хил. муткура годишно загиват като приулов в рибарски мрежи в целия Черноморски басейн.

По оценки на учени и природозащитници в българската акватория на Черно море живеят около 73 – 74 хил. делфина, но популацията все още не се е възстановила напълно след масовото избиване през миналия век.

В Черно море и трите вида китоподобни са защитени

и са включени в списъка на застрашените видове.

Експертите посочват, че най-ефективната мярка срещу заплитането са т.нар. пингъри, монтирани по мрежите, които отблъскват делфините. Засега използването им не е задължително.