Какво свързва мистичната плочка от Градешница, блясъка на Рогозенското съкровище и великолепните находки от Могиланската могила? Освен огромната им научна и културна стойност, има и още нещо – свързват ги следите на един човек. Човек с необикновена скромност и трудолюбие. Това е археологът Богдан Николов.

Каква е неговата история? Той е роден през 1926 г. (точно преди сто години) в село Алтимир. Баща му е хлебар, единият му брат – Цвятко – става популярен актьор, а другият – Васил – морски капитан, но Богдан избира различно поприще: историята и археологията. За жалост братята му си отиват сравнително млади – Васил Николов загива през 1963 г. при потъването на кораба „Галата" край Балчик, а актьорът Цвятко Николов умира през 1970 г. Тези трагедии сякаш още повече карат Богдан да се отдаде всеотдайно на проучването на родния си край.

Първоначално нищо не подсказва, че той ще стои в основата на едни от най-значимите археологически открития по земите ни. Цели 13 години той учителства из любимия си Врачански край, но през цялото време активно се занимава с археология и краезнание – обикаля могили и руини, записва предания и трупа знания.

През 1954 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски", а едва през 1960 г. започва работа в Историческия музей във Враца. Още през 1961 г. открива праисторическото селище край с. Градешница, а през 1969 г. намира и прочутата глинена плочка. Според него и академик Владимир Георгиев тя е пример за протописменост или пиктографски изображения, съществували хилядолетия преди тези от цивилизациите в Месопотамия.

Но преди тази малка плочка, която преобръща представите ни за историята, Николов прави друго грандиозно откритие, което представя траките трибали като могъщ народ с величествени владетели – съкровището от Могиланската могила. Вероятно сте виждали златния венец и прочутия наколенник с изображение на Богинята майка. Впрочем, точно там през 2025 г., при спасителни разкопки заради строеж, „изникнаха" масивни зидове, които подсказват за наличието на все още непроучен цялостно, изключително монументален градеж – вероятно царски дом на трибалите. По този начин, като че ли, делото на Николов „оживя" в днешния ни ден.

През 1986 г. отново той е археологът, който ръководи изваждането на артефактите от най-голямото съкровище, намирано у нас – Рогозенското.

Защо разказвам тази история и защо пиша за находките на този учен в книгите си? Защото този бележит археолог остава недооценен – и приживе, и до днес. Той си отива от този свят през 1997 г. Въпреки трите си епохални открития, той достига едва степен „старши научен сътрудник", без да стане доктор на науките. Въпреки че е автор на 103 научни публикации и 500 научно-популярни статии в български и чуждестранни издания.

Изключително скромен, Николов сякаш става жертва на пренебрежителното отношение на „научния център" към „периферията". Отдаден на родния си край, той – съзнателно или не – пропуска да се катери по кариерната стълбица. Както ми сподели навремето един археолог: „Богдан Николов вярваше, че археологията се прави на къра, а не в софийските кабинети".

Често говорим за големите открития, но забравяме хората, които са ги направили наше достояние. Скромни личности като Богдан Николов – без гръмки титли, но с гръмки открития, които ще отекват през годините. Нека го помним.

От фейсбук