Учени от Университета на Саленто описват 4 стратегии как градът да бъде запазен от повишаващото се морско равнище

Венеция е известна с уникалната си система от водни канали и романтичните си гондоли, но Плаващият град може да се наложи да бъде преместен, за да бъде защитен от покачването на морското равнище, предупреждават експерти.

Туристическата гореща точка вече е изложена на риск от срутване поради потъващите основи и покачващите се води, като през последните 23 години са се случили 18 екстремни наводнения. Учени прогнозират, че през следващите 300 години глобалното морско равнище може да се повиши с до седем метра, като не може да бъде изключено и покачване на водата с 16 метра.

За да помогнат за защитата на историческото място, изследователи от Университета на Саленто са проучили разходите и ефективността на четири различни мерки за защита на града от последиците от изменението на климата. Дори с внедряването на допълнителни помпи за отвеждането на вода по време на бури настоящите защитни съоръжения на Венеция може да са достатъчни само до покачване на морското равнище с около 1, 25 метра. Според учените преместването на исторически най-значимите части на града може да е по-осъществимо от изграждането на допълнителни защитни съоръжения срещу наводнения.

Това, разбира се, би се случило на невероятно висока цена.

Преместването се оценява на колосалните 100 милиарда долара

“При екстремно покачване на морското равнище преместването на паметници в подходящи вътрешни райони би било единствената останала стратегия, която може да стане неизбежна през XXII век при настоящите климатични политики и срива на антарктическия леден покрив”, пишат учените.

Венеция е построена върху 120 малки острова, пресечени от 177 канала, върху които има изградени близо 400 моста. Настоящите защитни съоръжения на града срещу наводнения включват трио от подвижни бариери на ръба на лагуната, които могат да предпазят района от високи приливи.

Според научния екип 4 възможни бъдещи защитни стратегии включват въвеждане на повече подвижни бариери, инсталиране на непрекъсната линия от защитни съоръжения срещу наводнения, наречени пръстеновидни диги, затваряне на Венецианската лагуна със “супердига” и преместване на града, неговите жители и исторически забележителности по-навътре в сушата. Авторите изчисляват, че диги или затваряне на лагуната може да са необходими в случай на покачване на морското равнище с 0,5 м, което може да се случи преди 2100 г. Но те предупреждават, че преместването на града може да е необходимо след покачване на морското равнище с 4,5 метра, което се очаква да се случи след 2300 г.

Първата стратегия на отворена лагуна включва настоящата система от мобилни бариери (MoSE), която затваря входовете на лагуната по време на високи води, за да намали риска от наводнения, като същевременно тя остава отворена. С увеличаване на честотата на използването на бариерите обаче вероятността от неизправност или забавена работа се увеличава, намалявайки нивото на защита. 

Стратегията на пръстеновидните диги се състои от защитни съоръжения, изолиращи центъра на града и други селища от останалата част на лагуната, която остава свързана с откритото море. Така се запазват паметници, жилищни райони и повечето икономически функции, като същевременно се променя традиционният ландшафт и отслабват физическата и културна връзка между града и неговата лагуна. Пръстеновидните диги не изискват експлоатацията на мобилните бариери и лагуната остава непрекъснато отворена за морски обмен. 

Третата стратегия на затворената лагуна се състои в

превръщането ѝ в крайбрежно езеро

Така се запазват монументалната структура на града, жилищните райони и туристическите дейности, но се жертва естествената екосистема на лагуната и се губи екологичният контекст.

При стратегията за планираното преместване ще се запазят само избрани паметници (ако бъдат преместени), докато историческата градска структура, културата, базирана на лагуната, традиционният начин на живот и повечето икономически дейности биха били необратимо загубени. Настоящата лагуна би се трансформирала в по-дълбока морска среда, където неместните видове, затоплянето и по-солените води биха установили нов екологичен режим, коренно различен от историческата лагуна, оформила културното и природно наследство на Венеция.

“Планираното преместване и изоставянето от жителите са два компонента на стратегията за отстъпление - пишат авторите в списанието Scientific Reports. - Планираното преместване се състои в демонтиране на сгради и повторното им сглобяване на нови, по-високи места. Тази безпрецедентна и сложна операция не би предотвратила загуба на културни, исторически и монументални ценности от първоначалното селище. Преместените паметници биха могли да бъдат посещавани от туристи, а около тях да бъдат построени нови жилищни райони. Наводнените останки биха могли прогресивно да се влошат и биха могли да бъдат посещавани за ограничен период от време с лодка.”

Изоставянето на досегашното селище може да се случи или постепенно, тъй като жителите и дейностите се отдалечават с увеличаването на наводнените райони с течение на времето, или рязко след катастрофални събития, причинени от провала на внедрената защитна система.

Като пример за осъществена грандиозна дислокация

учените споменават мащабното преместване на храмовете Абу Симбел в Египет

Между 1964 и 1968 г. те са били нарязани на над 1000 масивни блока с тегло от 20 до 30 тона всеки и преместени с 65 метра по-високо и 200 метра навътре в сушата, за да се избегнат наводненията от строителството на Асуанската висока язовирна стена и езерото Насър.

Едно от най-тежките наводнения във Венеция в последните години се случи през 2019 г., когато емблематичният площад “Сан Марко” беше покрит с вода. Приливът достигна пикова височина от 187 см над морското равнище, в резултат на което над 80% от града беше потопен. Най-тежкото наводнение в историята, което се случи през 1966 г., доведе до покачване на нивата на водата до 194 см над морското равнище и се смята, че е повредило сериозно поне три четвърти от магазините и ателиетата в града.

Учените предупреждават, че тъй като изграждането на мащабни интервенции, като например постоянни бариери, може да отнеме между 30 и 50 години, ранното планиране е от съществено значение. Съавторът професор Робърт Никълс от Университета на Източна Англия, обяснява: “Този анализ показва, че няма оптимална стратегия за адаптация за Венеция. Всеки подход, който се предприема, трябва да балансира множество фактори, включително благосъстоянието и безопасността на жителите на Венеция, икономическия просперитет, бъдещето на екосистемите на лагуната, опазването на наследството и традициите и културата на региона. Всички ниско разположени населени крайбрежни райони трябва да осъзнаят предизвикателството на дългосрочното покачване на морското равнище и да започнат да обмислят последиците за адаптацията още сега.”

Глобалното морско равнище може да се повиши с до 3 метра, ако ледникът Туейтс в Западна Антарктика се срине. Това би заплашило градове от Шанхай до Лондон, ниско разположени части от Флорида или Бангладеш и цели държави като Малдивите. Срутването на ледника, което може да започне след десетилетия, може да потопи и големи градове като Ню Йорк и Сидни. Части от Ню Орлиънс, Хюстън и Маями на юг от САЩ също биха били особено силно засегнати.

От основаването на Венеция векове на многобройни и разнообразни мащабни човешки намеси са оформили оригинална естествена лагуна в сегашната силно антропогенна среда. През XV и XVI век например е осъществено отклонение на реките, за да се предотврати запълването на лагуната със седименти, а от края на XIX век са изградени насипи, за да се предотврати разширяването на лагуната навътре в сушата. Текущите и бъдещи екстремни климатични явления представляват безпрецедентни рискове за тази уникална среда. Предвид крайно недостатъчните международни усилия за намаляване на емисиите на парникови газове е от съществено значение да се обмислят радикални трансформации за град Венеция и неговата лагуна, като се има предвид запазването на неговите паметници, лагунната екосистема, традиции и култури, икономическият просперитет, благосъстоянието и безопасността на гражданите, които при липса на адаптация в крайна сметка биха били загубени, пишат учените в изследването си.