Какви ще са технологиите през следващите 35 г.: С тях средната възраст скача, а AI става телесен
- Задават се суперкомпютри, вдъхновени от човешкия мозък и ново поколение изкуствен интелект
- Нашите аватари - роботите, ще стават все по-самостоятелни и ще се справят с все по-сложни задачи
Какви ще са технологиите през следващите 35 години? Да се отговори на този въпрос в момент, когато иновациите се развиват с хиперзвукова скорост, е почти непосилна задача. В нея обаче заедно с многото неизвестни има и някои сигурни величини, които могат да бъдат верен ориентир към евентуалните решения. Подходът ни в случая ще е следният – ще очертаем актуалните научни изследвания и ще разгледаме прогнозите на визионери и футуролози със солиден брой сбъднати "пророчества" зад гърба си. Всеки от тях има различен поглед към бъдещето на технологиите, но те са единодушни в едно - следващите 35 г. ще представляват най-радикалната промяна в иновациите в историята на човечеството.
Най-важното за надникването в бъдещето е да разгадаем как ще еволюират суперкомпютрите. Визията на IBM е, че след като се трансформират в AI фабрики, следващият етап е да се превърнат в хибриди, тъй като ще работят с ново поколение ускорители и специализирани квантови процеси. Само след 3 г. компанията планира системи като Blue Jay с хиляди логически кюбити. Очакванията са, че между 2030 и 2045 г. границата от 1 млн. кюбита ще бъде премината и суперкомпютрите ще станат "квантово-центрични". Тоест те ще са в състояние да решават проблеми и задачи в химията, физиката, астрофизиката, молекулярната биология, материалознанието и др., които с днешните технологии са невъзможни. Малко по-късно в периода 2050-2061 г. ще се премине към невроморфни и биологични изследвания. Не, не си представяйте сцени от култовия филм "Матрицата". Това ще са нов тип суперкомпютри, вдъхновени от принципите на работа на човешкия мозък, и за целта те ще са с невроморфни чипове. Ще са изключително мощни, но специализирани само в конкретни задачи. Целта е да консумират минимални количества енергия – точно както "черната кутия" в главите ни. Факт е, че гигантът Intel вече усилено разработва идеи за невроморфни чипове Loihi 2. Нещо повече, ако се съди по някои техни научни публикации, енергийната им ефективност ще е 312 пъти по-висока от сегашните графични процесори. Очакванията са, че в следващите десетилетия те ще са над 1000 пъти по-бързи. Именно това ново поколение суперкомпютри ще приюти бъдещия много по-развит изкуствен интелект.
Специалистите очакват, че през следващите 30-35 г. ще има три фази. До 2032 г. ще са усъвършенствани мултиагентните системи, които ще изпълняват все по-специализирани функции. Тези дни стана ясно, че вече е факт първата компания еднорог, оценена на над 1 млрд. долара, в която работят Матю Галахар, брат му и десетки AI агенти. През 2025 г. приходите са 400 млн. долара, а през тази прогнозите са за 1,8 млрд. С други думи, агентите тепърва ще навлизат в живота ни и ще стават все по-добри. Между 2033 и 2045 г. експертните прогнози са, че има 50% шанс за постигане на генерален AI, равен на човешкия интелект в почти всички области. Разбира се, не всички са съгласни с това. Визионери като нобеловия лауреат Демис Хасабис, шеф на Google DeepMind, смята, че това може да стане по-бързо. Според него 50% е шансът да се стигне до равновесното състояние до 2030 г. Независимо дали ще стане тогава, или няколко години по-късно, едно е сигурно – тепърва ще навлизат надеждните роботизирани системи с многофункционално предназначение. Оттам нататък целта ще е в периода 2045 г. - 2061 г. да бъде постигнат суперинтелект, надминаващ човешките възможности както в творчеството, така и в стратегическото планиране и научните открития.
Всички тези промени обаче изискват и ново поколение интернет – многократно по-бъръ и адаптивен. Според физика Мичио Каку той със сигурност няма да е дигитален: "Ще контролираме ментално интернет само като си помислим за него. В бъдеще ще влезете в една стая, мислено ще включите интернет, мислено ще комуникирате и изпращате имейли, ще изтегляте филми, ще взаимодействате с хора - ментално."
Как ще стане това ли?
Един от подходите се разработва от Илон Мъск. При него интерфейсът мозък-компютър, преобразуващ невронните сигнали в действия, масово ще се прилага през следващите 20-30 г. С малка джаджа около мозъка или главата хората с мислите си ще управляват компютри, роботизирани ръце и роботи аватари. В това отношение клиничните изпитания вече са в ход и компанията на Мъск търси доброволци.
Визионерът и бивш шеф в Google Рей Кърцуейл също с нетърпение очаква тази връзка между мозъка и облака: "Смятам, че със сингулярността ще разширим интелигентността си милион пъти през 2045 г. Това е консервативна оценка." Тоест може да се допусне, че през следващите 10-15 г. ще започне симбиозата между мозъците ни и мощния AI.
Този прогрес неизбежно ще тласне далеч напред в бъдещето и нашите аватари – роботите. Те ще са напълно самостоятелни и ще могат да им се поверяват все по-сложни задачи. Включително да изучават далечни светове в Космоса, без да им е нужна връзка със Земята. Там те сами ще вземат решения – дали да се скрият от пясъчни бури, как да проведат необходимите изследвания и дали има смисъл от тераформиране на средата.
Доказателството, че се върви смело в тази посока, е, че NVIDIA вече разработва архитектури като Omniverse и проектите Gr00t. Те позволяват на автономните машини да преминат през милиарди часове обучение в симулация, преди да стъпят в реалния свят.
"Следващата вълна ще бъде физическият изкуствен интелект – казва основателят на компанията Дженсен Хуанг. – Прилагането му във физически полета като производството и роботиката. Всичко, което се движи, един ден ще бъде роботизирано." Според визионерите роботиката ще премине през няколко етапа. В периода след 2030 г. хуманоидите масово ще навлязат в логистиката и индустрията. Според Илон Мъск цената им ще падне в диапазона между 17 и 20 хил. долара, което ще ги направи много по-евтини от човешкия труд. Прогнозите са, че след 2040 г. те ще са обичайна гледка и в домакинствата, където ще се грижат за почистването, готвенето, поддръжката и грижата за възрастните.
"Ще има повече роботи, отколкото хора - казва Мъск. - Всеки на Земята ще си има... кой не би искал робот, който ще пази децата, ще се грижи за домашните любимци... Ние сме в най-интересния период в историята."
След 2060-2061 г. Bank of America, броят на хуманоидните роботи ще достигне 3 милиарда. Те ще надминат броя на автомобилите. 65% от тях ще работят в домовете ни.
И ако някой се чуди откъде ще намираме енергия за всички тях, отговорът също вече се задава на хоризонта. До 2050 г. ще имаме енергия от термоядрен синтез. Мнозина визионери смятат, че "горивото" хелий-3 ще идва от Луната, тъй като там е в изобилие. Според Каку процесът може да се стартира и с помощта на морската вода: "Водородът ще захранва нашите машини и по същество ще ни дава почти неограничена енергия безплатно." Който и от двата варианта да се избере, няма никакво значение. Важното е, че ще има изобилие на поносима цена.
С технологиите ще се направи пробив в още една сфера -дигиталното безсмъртие: "Това ще е постижимо в рамките на няколко десетилетия... един ден то ще бъде толкова перфектно, че ще бъде почти неразличимо от истинския човек", отбелязва Мичио Каку. Според него с навлизането ни в четвъртата вълна на научни иновации ще се стигне до синергия между AI, нанотехнологиите и биотехнологиите, което ще доведе до революция във всички сфери. Неотдавна дори Илон Мъск допусна, че през следващите десетилетия стареенето ще е "разрешим проблем". Когато причината бъде открита, тя ще бъде "невероятно очевидна" за учените и те ще контролират процеса. Според Каку с технологиите думата тумор просто ще изчезне.
Или ако трябва да обобщим, днес сме на прага на най-любопитните и радикални промени в човешката история, които предстоят през следващите 30-40 години. Само от хората зависи дали ще ги реализираме по нашия човешки начин с емпатия към останалите, или ще се дехуманизираме, за да се "сработим" по-ефективно с усъвършенстваните алгоритми в AI.
С технологиите средната възраст може да стигне 150 г.
Благодарение на технологиите медицината от реактивна, лекуваща симптомите, ще се превърне в прецизна и персонализирана. Прогнозите са, че до 2040 г. наносензорите в кръвта вече ще са достатъчно развити и диагностиката ще се извършва в реално време. Тоалетни с вграден AI ще откриват ракови клетки или биомаркери за алцхаймер години преди появата на симптоми.
В този период квантовите компютри вече ще са в състояние да симулират молекулярните взаимодействия с абсолютна точност. Това означава, че ще се създават медикаменти, съобразени с нашата ДНК, и по този начин ще се елиминират сегашните им странични ефекти.
В периода около 2050 г. 3D биопринтирането на органи (сърце, бъбреци, черен дроб) от клетки на пациента вече ще е нещо обичайно. Именно това обсъждаха руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин и тогава учените бяха озадачени, тъй като подмладяване по този път с днешните технологии е невъзможно. Но с бъдещите то ще е обичайно. Неслучайно прогнозите до 2050 г. са, че броят на столетниците в света ще се увеличи 8 пъти.
Според някои оценки с постоянните "ремонти" на клетъчно ниво и отстраняването на мутиралите клетки човек дори да е на 90 г., може да е с биологични показатели на 50-годишен.
Основателят на Anthropic Дарио Амодей отива още по-нататък. Според него с помощта на технологиите и ново поколение мощен AI средната възраст може да нарасне до 150 години.
Мариана Тодорова, футуролог:
AI ще става все по-телесен
Ще се разработва ново поколение изкуствен интелект, което ще е различно от досегашните големи езикови модели. Основателят на Anthropic Дарио Амодей действително допуска, че с увеличаване на сложността на системите се появяват поведенчески характеристики, които наподобяват аспекти на съзнание, но към момента няма ясно доказателство или научен консенсус, че тези системи притежават реално съзнание.
В научната общност вече се разработват различни архитектури за AI. Ян Ле Кун работи върху т.нар. world models – системи, които ще изграждат своя вътрешна представа за света и ще могат да правят прогнози в усложняващата се реалност. Йошуа Бенджио също изследва нови подходи, включително по-безопасни и интерпретируеми модели. Тази нова парадигма цели AI да не остава на нивото на генериране на съдържание на текст, а да се превърне в система, която разбира причинно-следствените връзки и може да прогнозира събития въз основа на множество параметри в условия на несигурност.
Една от ключовите характеристики на човешкото съзнание е способността му да работи извън непосредственото настояще, което означава да симулира бъдещи сценарии и да реконструира миналото. Бъдещите AI системи вероятно ще комбинират различни модули - езикови модели, сензорни системи, роботи – за да натрупват знания от физическата реалност и да изграждат по-комплексна представи за света. Това не означава непременно достигане на човешко съзнание, но би могло да доведе до поведение, което функционално значително го наподобява.
В по-дългосрочен план е вероятно да се развият т.нар. невидими AI системи - като естествено продължение на смесица между AI агентите и персоналните асистенти. Вместо да взаимодействаме чрез екрани и текст, ще делегираме задачи на автономни агенти, които ще организират ежедневието ни – от записване на лекар до управление на покупки и услуги. Тези ще работят на база поведенчески модели и контекст, а вероятно могат директно да "четат мисли" без посредничеството на интерфейси като невротехнологии (напр. разработки на Neuralink).
Устройствата ще стават все по-незабележими - вече се развиват проекти за умни контактни лещи и добавена реалност, но те все още са в експериментален или ранен търговски стадий. Инфраструктурата също ще се трансформира, като автономните превозни средства вече се тестват в реални условия, а батерийните технологии се развиват бързо (включително твърдотелни батерии), макар че идеи като "енергия от движение" или "пясъчни батерии" са все още ограничени или експериментални.
В областта на медицината се наблюдава реален преход към терапии на клетъчно и генетично ниво – например чрез CRISPR технологии и персонализирана медицина. Разработват се и наночастици за таргетирано доставяне на лекарства, макар че автономни "нанороботи-войници" все още са в сферата на изследванията. Биопринтирането (3D printing на тъкани) вече е факт в лабораторни условия и се очаква да се развива.
По отношение на комуникацията - вече съществуват устройства за предаване на допир от разстояние (haptic technologies), което показва, че физическото взаимодействие може частично да се дигитализира. В този смисъл бъдещето вероятно ще включва все по-пълно възпроизвеждане на човешко присъствие чрез технологии или начало за "истинска телесност" на изкуствения интелект.
