• Сега е моментът да се премахне търговията с емисии и въглеродните квоти, казва експертът по околна среда и ресурси
• Само ние и още 3 държави в ЕС имаме толкова комплексна рафинерия
• Има разрушени инсталации за втечняване на газ, които не могат да заработят през следващите 3-4 години

- Г-н Рашев, десетте точки за енергийната криза, които разпространихте преди дни, звучат стряскащо. Предричате енергиен локдаун както по време на пандемията, призовавате ни да правим по-малко разходи за транспорт...

- Искам да кажа преди всичко, че този сценарий е под условие войната в Персийския залив и блокадата на Ормузкия проток да продължат и след края на април. Очевидно е, че в момента няма причина да има локдаун и да работим от къщи. За съжаление, вече има много разрушени инсталации за добив и преработка на петрол и газ. Дори Ормузкият проток да се отвори в началото на май, за пълноценно възстановяване на цялата търговия с петрол от залива ще са нужни поне още няколко месеца.

До края на април ще има толкова много непроизведен за тези два месеца петрол, че по света вече се оформя недостиг. И въпросът е кои държави няма да могат да си осигурят горива. Ще има надцакване и който плати най-много, той ще получава петрол.

Винаги е било така. През 2022 г. Европа успя да купи изпод носа на Африка и Азия втечнения природен газ от всички износители. По онова време Пакистан, Бангладеш и други държави останаха на сухо и минаха на въглища. Но тогава Европа беше финансово много силна и плати за това гориво.

В момента вече не сме чак толкова много по-богати от всички останали региони в света, защото нямаме съществен икономически ръст през последните години.

- А как тогава ще си напълним газохранилищата? Защото вие и за това призовавате, пък и така се прави – хранилищата се пълнят през лятото с по-евтин газ, за да има през зимата.

- В момента 20% от световния износ на втечнен газ не са налични заради Катар и Обединените арабски емирства. При създалата се дупка обаче сега азиатските компании се раздвижиха много бързо и изкупиха на спотовия пазар товари с втечнен газ, които иначе щяха да заминат за Европа.

Ако отворите корабните тракери в интернет, ще видите буквално как американските кораби с втечнен газ, които прекосяват Атлантика, завиват рязко на юг, за да заобиколят Африка и да поемат през Индийския океан към Япония или изобщо към далечния край на Азия.

Австралия от своя страна е третият голям световен износител на втечнен газ след Катар и САЩ. Но точно през март имаше ураган там, който, макар и временно, спря част от добива, така че страните от Югоизточна Азия и Япония също не можаха да получат газ оттам.

- И какво ще стане при това положение?

- Ще стане това, че ние, като правим всичко възможно да не купуваме нищо от Русия, реално можем да купуваме само от Щатите. Само че американците ще продават на този, който плати най-много.

Обаче ЕС има политика да няма дългосрочни договори, докато компаниите от Япония, Китай и Южна Корея сключиха дългосрочни договори, включително и с американски компании.

Недостигът на газ ще стане такъв, че в един момент ще трябва да решаваме дали искаме с този газ да произвеждаме ток, което е най-голямата глупост, защото има най-малка добавена стойност. Или ще трябва да произвеждаме торове и химикали, защото и експортът на азотни торове от Персийския залив изчезна.

- С този призив да не използваме газа за ток не обричаме ли родните топлофикации? Те разчитат на тези приходи от продажбата на електроенергия, защото никак не са в цветущо състояние.

- Аз коментирам огромния брой централи в Европа, които произвеждат само електричество от газ – те са гръбнакът на електроенергетиката в много страни.

В България такива централи няма, има комбинирано производство на топлоенергия и ток. Нашата електроенергийна система основно е на АЕЦ, въглища и ВЕИ. Но такива централи, които произвеждат само ток от природен газ, има много в Гърция, в Румъния и в много други държави. При тези цени на газа ще бъде глупаво да се използват и там, където има все още въглищни централи, ще се премине обратно към тях. Точно това се случва масово в Азия.

Просто няма откъде да дойде газ, още по-малко пък евтин. Освен ако в Европа не настъпи осъзнаване и не бъде разрешен проблемът с Русия. Защото от тази вече 4-годишна война губим всички – и Русия, и Украйна, и Европейският съюз. Ние се самоубиваме взаимно.

- А какво ще стане, ако вземем да пълним през лятото хранилищата със скъп газ, а наесен той поевтинее?

- Няма вече такава опасност. Много малко вероятно е цената му да падне, защото дори утре Ормузкият проток да се отвори, инсталациите за втечняване на газ са частично унищожени и биха могли да влязат в действие най-рано след 3-4 години. Останалите ще имат нужда от поне два месеца, за да заработят нормално. Изобщо не виждам как този пазар ще се насити в рамките на годината.

- Вие призовавате също за ограничаване на пътуванията и на транспорта. Как по-специално виждате стимулирането на съвместното пътуване или на градския транспорт, като специално той зависи от политики и възможности, които няма как изведнъж да се променят?

- Просто казвам какво ще трябва да се случи, ако в един момент изпаднем във физически недостиг на горива, по-точно на дизел, така както вече се случва с керосина.

Дизелът е онова нещо, което движи цялата икономика. За съжаление, и огромна част от личните превозни средства са на дизел. Така че, ако в един момент стигнем до физически недостиг, ще трябва да решим кой да получи гориво. Дали камионите, дали автобусите, или всеки, който иска да отиде до морето. Това е вече политическо решение.

- Но капацитетът на “Лукойл Нефтохим Бургас” е много голям, доколкото знам, надвишава с доста вътрешното потребление. Не е ли по-добре по някакъв начин да се възползваме от това?

- Първо, най-важното нещо е рафинерията да работи – доколкото разбрах, това беше договорено в сряда. Второто нещо, което трябва да направим, е рафинерията да получава суров нефт. Ако няма нефт, няма значение какъв е капацитетът.

В момента тя се снабдява с нефт основно от Казахстан, а онзи ден украинците удариха пристанището в Новоросийск, през което се получава този нефт. Ако не може да се транспортира, няма как да го получим. Нали разбирате какво ще стане?

“Лукойл Нефтохим Бургас” много бързо може да премине на руски нефт, ако има тази възможност, защото винаги е работил с този нефт. Хубавото в случая е, че тя е комплексна рафинерия и може да произвежда всички видове горива, които са нужни на икономиката. Само четири държави в Европейския съюз - Нидерландия, Белгия, Румъния и България, имат комплексни рафинерии с капацитет, който надвишава вътрешното потребление.

Това ни поставя в относително много по-сигурно положение, отколкото примерно Словения, където изобщо няма мащабна рафинерия и при тях вече има проблеми с недостига на някои горива.

- Споменахте за недостига на керосин, а ние в това отношение не сме ли много зле? Имам предвид, че сме от най-отдалечените от центъра на ЕС държави и без самолетни линии сме заникъде. Пък и какво ще правим с летния туризъм, ако няма чартърни полети?

- Точно затова е много важно на ниво Европейски съюз да има някакво разбирателство, ако се стигне до ограничения на полетите, ние да не бъдем засегнати. Бихме били икономически изолирани, ако няма полети до България.

Не знам дали помните, но през 2019-2020 година имаше идеи да се ограничават вътрешните полети в държави членки заради климатичните политики и въглеродните емисии. Аз и сега съм сигурен, че ако недостигът на керосин продължи, Франция и Германия ще започнат да ограничават вътрешните полети, примерно от Париж до Марсилия. Нас това не би ни засегнало особено, защото в рамките на страната имаме много малко между София, Варна и Бургас, които не са някакъв екстремен фактор. Ако имаше магистрала от София до Варна, те не биха имали и такова значение.

- Търговията с емисии не натоварва ли прекалено енергетиката и енергийно интензивните производства? В смисъл не е ли сега моментът по някакъв начин тя да се прекрати, макар и временно?

- Натоварва ценово производството на електричество основно от въглища, защото централите трябва да си плащат емисиите и това стига до крайната цена на тока. В момента, когато това е много скъпо и дори има недостиг, ние изкуствено си ги оскъпяваме, което е безумие.

Другата причина да искаме да се премахне е, че търговията с емисии товари най-много производството от въглищни централи, т.е. това, в което ние сме напълно независими, защото е наш ресурс, а не внесен отвън. Германия например внася въглища от Колумбия, от Южна Африка, от САЩ, но дори при тях това не е проблем, защото тези пазари не са засегнати от кризата в Персийския залив.

Плащането на емисии тежи не само на въглищните централи, а и на тежката индустрия, която плаща и въглеродни мита при вноса на стомана, алуминий, торове, а и на амоняка, от който се правят торове. Не стига, че амонякът стана безумно скъп заради войната в Иран, ами ние отгоре на това сами си налагаме и допълнителен данък.

Всичко това са неща, които ЕК може с едно решение да премахне от днес за утре, ако иска.

- Точно това щях да ви попитам – как виждате това “от днес за утре”? Търговията с емисии има вече десетилетна история, много фондове зависят от приходите от този данък.

- Тя върви от доста време и това, което е постигнала, е, че енергията в Европа винаги е доста по-скъпа, отколкото в други части на света. С което енергийноинтензивната индустрия буквално бе унищожена.

Ситуацията е, меко казано, ненормална. Не търгуваме с най-големия си исторически партньор за доставка на енергия и суровини – Русия. Другият много голям глобален източник на подобни суровини в момента е затворен. Трябва да сме пълни идиоти, ако продължаваме в тая ситуация да оскъпяваме всичко чрез въглеродните квоти, мита или по други начини.

- А защо сте против слагането на таван било на надценката при горивата, било над самите крайни цени?

- Таван на крайните цени преди всичко означава, че потребителят не знае колко реално струва това, което купува. И ще продължава да го купува както и преди, а това е перфектната рецепта да стигнем до недостиг. Защото когато купуваш на цена, по-ниска отколкото на доставчика му струва да ти достави стоката, той ще спре да ти я доставя. Тоест на бензиностанциите няма да има нито дизел, нито бензин. Много е просто.

Цената е онова нещо, което информира пазара и потребителите и в конкретния случай прави така, че потреблението все пак да намалее малко и да не се стигне толкова бързо до недостиг.

Факт е, че цените на горивата са много нееластични, т.е. колкото и да струват, когато на хората им се налага да ги купуват, няма къде да отидат. Примерно трябва да пътуват до работата си. Но пък който е свикнал през уикенда да ходи някъде на почивка, ще се замисли и може да я отложи.

- Много “утешително” в навечерието на летния туристически сезон....

- В тази връзка бих посъветвал самолетни билети за лятото да се купуват само с опция за пълно възстановяване на парите, ако човек иска да се откаже или полетът не се осъществи. Вероятността да се стигне дотам е все по-висока.