За реалните Атос, Портос, Арамис и Д'Артанян
Писателят взема характера на мускетарите от свои близки
Легендарните герои на Александър Дюма Атос, Портос, Арамис и Д'Артанян действително са били кралски мускетари. Но най-вероятно дори не са се познавали, а още повече да са били толкова големи приятели. Всичките са били роднини на мосю Дьо Тревил. Разкритието на възможния гроб на Д'Артанян отново върна феновете на романа и десетките филми към истинската им история.
Арман дьо Сийег
д'Атос д'Отвил
За литературния герой граф Дьо ла Фер името Атос е псевдоним, който идва от гръцкия полуостров Атон (на френски Athos). За реалния мускетар е просто част от името. И с персонажа на романа го свързва единствено знаменитата синьо-бяла наметка.
Реалният Атос не е аристократ със синя кръв. И въобще не е починал в кревата си, след като е навършил 70 г. Роден е в Беарн през 1615 г. в семейството на местен дворянин и дъщерята на търговец. И попада при мускетарите заради роднинските си връзки. Известно е, че командирът на ротата капитан-лейтенант Дьо Тревил взема основно свои земляци от Беарн и Гаскония. А реалният Атос му се пада далечен племенник.
Младият мускетар се отличава с невероятна храброст, която в крайна сметка го погубва. Д'Атос загива през 1643 г. в близост до парижкия пазар Пле-о-Клер. Според най-разпространената версия е убит на дуел.
Графство Дьо ла Фер наистина съществува във Франция, но истинският Атос няма нищо общо с него. Семейството му е владяло селцата Отвил и Казабер.
Смята се, че характерът на Атос Дюма взема от своя близък приятел Адолф дьо Льовен. Парижкият драматург въвежда "провинциалиста" в живота на столицата и му помага в първите творчески стъпки. Но разлика във възрастта, както между Атос и Д'Артанян няма. Дюма дори е бил с една година по-възрастен от Дьо Ловен, а не както е в романа едва ли не негов ученик.
Исак дьо Порто
И той е доста далечен прототип на героя от романа. Мускетарите с тази фамилия са били двама, освен Исак там е служил и брат му Жак. Двамата са племенници на капитан Дьо Тревил и родени в Беарн.
Исак дьо Порто служи до 1645 г. След смъртта на баща си изоставя Париж и се прибира в Беарн, за да управлява наследството. Там живее дълго и щастливо. Жени се, става секретар на парламента на провинцията, раждат му се двама синове, които правят изключително добра кариера в армията и флота. Умира през 1712 г. на невероятната за онези времена възраст от 92 г.
Мускетарят от XVII век дава на героя на романа само името си. Характера и външността на барон Дьо Валон Дюма взема от баща си. Тома-Александър Дюма е бил генерал от армията на Наполеон, огромен мъжага, известен с физическата си сила и невероятно добрия си нрав. Самият писател също е бил огромен мъж като татко си.
Анри д'Арамик
Почти същата биография като другите двама. Роден в Беарн през 1620 г. в бедно дворянско семейство. И попада при мускетарите като Атос и Портос благодарение на произхода си и семейните връзки. И той е племенник, но далечен на Дьо Тревил и братовчед на другите двама.
При мускетарите реалният Арамик служи доста кратко - около 8 години. След това се прибира в родния край и създава семейство. От този момент следите му се губят. Според едни източници умира млад през 1655 г., а според други - чак през 1674 г.
Характера на Арамис Дюма може би е взел от чичо си маркиз Дьо ла Пайетри, който минава едва ли не за най-красивия франзуцин. Но той умира през 1786 г., или 16 години преди раждането на внука си. А може да е разчитал само на разкази.
Много по-интересна е версията, че образът на Арамис е от знаменития философ Рене Декарт. Съвпаденията са наистина много. И двамата са свързани с Ордена на йезуитите. Декарт започва при тях, докато Арамис се присъединява към тях като възрастен мъж. И двамата се славят с любовните си похождения. Декарт има няколко незаконни деца. Обичат шпагата и редовно участват на дуели. И не трябва да се забравя, че в романа "Двадесет години по-късно" Дюма разкрива малкото име на Арамис - Рене. И на всичко отгоре са съвременници. Декарт се ражда през 1596 г., докато литературният мускетар трябва да е в началото на следващия век - 1602 и 1603 г.
Шарл дьо Баз
дьо Кастелмор
Истинският благородник. Роден през 1611 г. в Шато дьо Кастелмор край Люпияк, Югозапападна Франция. Когато става на 20, под името на майка си Франсоаз дьо Монтескьо Д'Артанян заминава за Париж и с връзките на чичо си Анри дьо Монтескьо Д'Артанян, близък приятел на Дьо Тревил става мускетар. Служи при капитан Дьо Сар. Интересно е, че в ротата му е и небезизвестният дуелист Сирано дьо Бержерак. Младият Шарл търси и протекция от кардинал Джулио Раймондо Мазарини и я получава. Когато през 1646 г. мускетарите са закрити, той остава да служи при него.
Опитен шпионин за Мазарани и крал Луи XIV, през 1652 г. Д'Артанян става лейтенант във френската гвардия. 6 години по-късно мускетарите са възстановени и той вече е старши лейтенант при тях.
Мускетарят наистина има огромна роля при ареста на финансиста Никола Фуке, маркиз Дьо Бел-Ил, виконт Дьо Мелун и Во. Той хваща окото на краля с доста фриволния си живот, а трябва да отговаря за хазната. Освен че участва в ареста, както е в романа, Д'Артанян лично го охранява 4 години, докато приключва процесът срещу него и той е осъден на доживотен затвор.
През 1667 г. Д'Артанян е вече капитан-лейтенант на мускетарите, като това е най-високият чин, защото капитан се води самият крал. За кратко е назначен за губернатор на Лил, но този пост не му харесва и пожелава да се върне при военните. И шансът му се появява, когато започва Френско-холандската война. Загива на 25 юни 1673 г. в битката за Маастрихт, като според някои куршум пронизва гърлото му.
На 5 март 1659 г. Шарл сключва брак с Ан-Шарлот Бойер дьо Шанлеси, лейди Сен-Кроа, вдовица на Жан-Еленор дьо Дамас. Двамата обаче бързо се разделят, след като мускетарят не може да трае в пенсия, а съпругата му се връща в семейното имение, където умира на 31 декември 1683 г.
Двамата имат двама синове, които са военни. Луи дьо Бац дьо Кастелмор се ражда през 1660 г., приема титлата на баща си граф Д'Артанян, но умира през декември 1709 г. Брат му Луи се ражда на 7 юли 1661 г. и участва в рицарските походи. Приема титлите граф Д'Артанян, барон на Сен-Кроя, лорд на Шанлеси и Кастелмор. Издига се до фелдмаршал в армията. Жени се за Мари Ан Аме и умира на 21 май 1707 г. в замъка "Сен-Кроа".
За мнозина характерът на Д'Артанян също е на бащата на Дюма. Особено моментът, в който той предизвиква и тримата мускетари на дуел един след друг, е типичен за армейски генерал Томас-Александър Дюма, който е бил от смесен произход. Буен и необуздан до края на живота си. Герой от революционните войни във Франция и довереник на Наполеон Банапарт. Неговото име е изписано на южната стена на Триумфалната арка.

