Не я приемат в НАТФИЗ от раз и се успокоява, че вече никой няма право да я нарича връзкарка

Много съм щастлива, че ме скъсаха в НАТФИЗ първия път, когато се явих. Колкото и странно да звучи, това признава младата актриса Паола Маравиля. Едва ли след неуспешния опит да я приемат в академията си е представяла, че няколко години по-късно вече ще държи статуетката “Икар” в ръцете си.

Съвсем неочаквано за самата нея, Паола Маравиля спечели престижната награда за дебют. Конкуренцията е сериозна - за първи път в тази категория са номинирани толкова много актьори - петима.

“Много съм благодарна, защото това значи, че някой е оценил труда ми и казва: “вървиш по прав път”, обяснява младата актриса пред “24 часа”. В публиката на тържествената церемония, която беше в Деня на театъра - 27 март, е майка ѝ - Лилия Маравиля. Щом дъщеря ѝ излиза на сцената, тя се разплаква, а после ѝ казва, че тази награда е само началото. “Зарадвах се още повече, когато я видях колко е щастлива”, казва Паола.

Два спектакъла носят престижното театрално отличие на младата актриса. Тя влиза в ролята на Аглая Ивановна в “Лицето на ближния” по романа на Достоевски “Идиот”. Режисира го проф. Маргарита Младенова - ръководителят ѝ от НАТФИЗ, в чийто клас Паола завършва. Интересното е, че още в първи курс тя чете романа и много харесва образа на Аглая Ивановна. Тайно се надява да я изиграе някой ден. Впоследствие ѝ се пада на един изпит, а след това и проф. Младенова прави спектакъла. “Тежка материя са текстовете на Достоевски, изисква голяма концентрация. Това ми е най-любимата роля. Свързана съм с нея от първи курс”, казва Паола Маравиля. 

Другият спектакъл, за който получи наградата, е “Влюбеният дирижабъл”. В него тя рецитира поемата “Любов” на Миряна Башева. “Много е вълнуващо да влезеш в света на поета и да цитираш от негово име. Обожавам поезията, много е специално да изричаш стихове на сцената”, казва актрисата.

Може би съвсем естествено от малка иска да е на сцена. Много обичала да ходи на премиери на майка си, когато баща ѝ купувал цветя, тя се качвала на сцената след представлението и се покланяла с актьорите.

Лилия Маравиля обаче не била

съвсем съгласна дъщеря ѝ

да тръгне по нейния път

Тя не искала да кандидатства в НАТФИЗ заради трудностите на актьорската професия.

“Понякога трябва да си търпелив, невинаги имаш роли, има моменти на застой. Тръгнах по този път и знаех, че ще има трудни моменти. Разбирам майка си много добре защо не одобряваше, но може би не си даваше сметка колко много исках да съм актриса”, казва Паола. Според нея двете много си приличат не само визуално. “Тя много сериозно се отнася към ролите си. Но има и неща, по които се различаваме”, казва актрисата. 

От малка е много артистична. Като дете пее в група “Бон Бон”, обаче трябва да се откаже, защото школата е далеч от дома им и родителите ѝ не могат да я водят. Няма как да остави нещата така и съвсем случайно попада на обява за детска работилничка “Хлапета”, а школата е точно до тях. Съвсем тайно от майка си и баща си отива на кастинг. Не иска да разбират, в случай че не я приемат. По това време тя е в началното училище. Явява се, приемат я и след това гордо заявява на родителите си, че ще ходи на актьорска школа. Те се изненадват, защото дотогава се е занимавала с пеене. Но Паола винаги е усещала, че ѝ харесва да е на сцена, не само да пее, а и да говори. “В школата се чувствах на място, там се изразявах по друг начин. Нямах търпение да свърша училище, за да ходя. До ден днешен най-добрите ми приятели са оттам”, спомня си 24-годишното момиче.

Пътят ѝ към актьорството обаче не е толкова лесен. Кандидатства в НАТФИЗ, но не я приемат. “Много се притеснявах не от това

да ни свързват с майка ми,

а да не ѝ очерня името,

дали ще съм достатъчно добра”, казва актрисата. Въпреки че ѝ е много тежко, защото не влиза от раз, всъщност е благодарна. “Тогава се освободих от тежестта, че това е най-страшното. Сблъсках се с провала, беше ми много тежко, но малко време ми отне да се взема в ръце и да се подготвям сериозно. Когато ми казаха “не”, тогава започнах да работя усилено”, казва Паола. Така и става - една година се подготвя сама, докато учи и “Театрална продукция” в НАТФИЗ. 

“Очаквах, че ще се боря с това, че майка ми е актриса и другите ще говорят, че съм връзкарка. Но в момента, в който ме скъсаха, се успокоих, че вече никой няма право да ми го каже”, добавя младата актриса. 

Затова и до днес помни срещата с д-р Николай Михайлов в НАТФИЗ - той пожелава на студентите “провали”. Осъзнава, че именно те карат човек да се промени. Така променена я вижда и проф. Маргарита Младенова на изпита следващата година. Сякаш друг човек, Паола се представя по съвсем различен начин. Затова и винаги, когато нещо не се получи, както очаква, си казва: изчакай малко и ще разбереш защо е станало.

От родителите си и преподавателите си в НАТФИЗ се учи да се стреми винаги към по-големи успехи. Когато излиза на сцена, си представя как проф. Младенова и майка ѝ са там и трябва да я одобрят.

А зрителите могат да я гледат в Драматичния театър “Николай Масалитинов” в Пловдив в представленията “С най-голямо уважение”, “Рекс” и “Влюбеният дирижабъл”, както и в Театрална работилница “Сфумато” в “Мислещите тръстики”, “ПЛАТОНoff” и “Лицето на ближния”.