За 45% от българите да работят с хомосексуален колега е проблем

“Това е лудост”, каза Доминик Краузе, току-що избран за кмет на Мюнхен, от сцената на партито за победата си преди седмица.

Той стана първият управник на баварската столица от “Зелените” и с думите си обобщи радостта и изненадата от победата над социалдемократа Дитер Райтер, заемал поста цели 12 години.

За Краузе и мюнхенчани “лудостта” не се отнася до факта, че

35-годишният кмет е хомосексуален и не крие това

“Искаме Мюнхен да остане отворен и пъстър”, прокламира младият физик.

По същото време, насред предизборната кампания у нас, темата за хомосексуалността е запратена в графата “лудост”. По-точно “клевета” според думите на известен български политик в тв интервю.

Въпросният формат с партийните лидерите на водещия Мон Дьо, пред когото по принцип се изповядват попфолк звездите, се очертава като хита на изборния сезон. Нищо, че в него политиците не говорят за идеите си, а за личния си живот. Или вероятно точно заради това.

Попитан кои са най-големите лъжи по негов адрес в общественото пространство, лидерът на ПП Асен Василев не посочи грозни обвинения като корупция, пудели, пачки и прочее атаки. А открои клеветата за сексуалната ориентация.

“Не е от значение кой с кого си ляга”, заяви пък Костадин Костадинов, когато на свой ред седна срещу светския водещ. Дори да е мъж с мъж, което обаче за мен не е нормално, вметна лидерът на “Възраждане”, преди да отсече, че принцип му е да не говори за ничии лични дела. За себе си призна само, че за нищо не съжалява и прошки в живота си не е искал.

Някак

тихо-тихо и с клишето “не ме интересува”

се говори за това от политиците у нас. Вероятно защото и народът много не обича и не разбира тази социално-сексуална материя, освен когато употребява една специфична обидна дума в ругатните си.

Темата се появява официално само когато дойде ред на някой законов текст срещу хомофобия и дискриминация. Или обратното - на закон, който забранява ЛГБТИ пропаганда в училище. Което само̀ по себе си отговаря на въпроса колко толерантен е българинът в действителност, щом България се присъедини към някои авторитарни режими с одобряването на такъв проект от парламента.

Приемането му бе придружено и с доста цинични обиди (но пак с недомлъвки) в пленарната зала по адрес на няколко депутати начело с клетия Явор Божанков, само защото по едно време той бе подкарал розовата тротинетка на дъщеря си.

И при нас ги има, обясняваше пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - значи не сме хомофоби, мотивираше той подкрепата за въпросния закон. Но, разбира се, не посочи различните в партийните редици.

За годините на демокрацията един-единствен политик у нас призна своята различна ориентация (виж карето на долу). Но “публична тайна” са имената на редица други. И

именно защото са тайна,

те са потенциално уязвими на всякакъв вид натиск, за да не бъде тя изречена на глас. За разлика от новия кмет на Мюнхен например, когото никой не може да изнудва с това.

А защо у нас не бива да се разбира, че си гей в политиката? Защото позитивното мнение за хомосексуалните не превалира у гражданите, които излъчват политиците.

Най-оптимистичният прочит на социологическите допитвания сочи, че общественото отношение е неутрално до умерено позитивно.

Най-толерантни са младите и хората в големите градове с висше образование,

но нетолерантните са особено яростни.

Това показва и национално представително проучване на “Алфа рисърч” за нагласите към ЛГБТИ хората, направено през 2025 г. по поръчка на фондация GLAS. Всеки втори се има за толерантен към хомосексуалните, почти толкова посочват и че не биха променили отношението си към близък член от семейството, ако разберат, че е гей. Повече от половината разсъждават, че равният достъп на ЛГБТИ хората до социални, здравни и образователни услуги е важен за благосъстоянието на обществото като цяло.

В същото време пак почти половината българи - 45%, признават, че няма да се чувстват комфортно, ако работят с хомосексуален колега.

Положителното мнение се разколебава в моменти с изострено публичното говорене по гей темата,

установяват социолозите.

Нагласите не са мерени след трагедията “Петрохан” и контекста около нея.

Единственият в BG политиката, заявил различната си сексуалност, взе награда, но не и мандат

Виктор Лилов е бил кандидат за депутат, за кмет и за Европейския парламент

Виктор Лилов е единственият в родната политика, заявил различната си сексуална ориентация. През 2014 г. е седми в листата на “Реформаторския блок” на изборите за Европейски парламент. С преференция гласуват за него 781 избиратели и не заминава за Страсбург.

Издигнат е за кмет на София от партия ДЕОС през 2015 г. Тогава успява да вземе 2603 гласа. 4 години по-късно се появява като кандидат за депутат в коалицията “Изправи се! Мутри вън!”.

През 2015 г. е сред отличените от Българския хелзинкски комитет с приза “Човек на годината”, а от 2018 г. е член на организацията. Лилов е

един от организаторите на гей парада в София

“От демократ очаквам не нервно “не съм гей”, а ясна позиция в защита на дискриминирана общност. Очаквам да каже: “Какво значение има това?”, написа той във фейсбук преди 2 седмици.

“Човек не трябва да бъде оценяван по този признак. Надявах се, че като дам пример с откритостта си, ще започне и дебат в обществото. За съжаление, този дебат се води единствено от крайно консервативни политически кръгове и не по адекватен начин, а голяма вина за това имат т. нар. демократични сили, които се страхуват да започнат разговора за правата на хомосексуалните от популистки съображения - че ще загубят част от консервативен електорат. Това е глупаво, защото консервативният електорат не гласува за либералните формации”, коментира Лилов пред “24 часа”.

“Политиците разсъждават в рамките на стигмата, че е лошо да си хомосексуален и че евентуално подозрение е накърняващ достойнството факт. Отричайки, навлизат в контекста, че различната ориентация е нещо укорително”, добавя 60-годишният активист.

“Винаги когато се кандидатирам в листа на политическа формация, коментарът е, че съм хомосексуален и правозащитник, сякаш е нещо проблематично. Това показа незрялост на политическия дебат у нас”, казва още Лилов. Категоричен е, че в момента у нас няма формация с ясно заявени принципи за защита на човешките права.

Виктор Лилов е арабист по образование, специализирал в Гумерсбах и Париж. Той е музикален продуцент, а

компанията му подкрепя музиканти с различен етнически произход

Съучредител е на издателство, което публикува творби на социални теми.

В миналото е заявявал, че има натиск над политици заради сексуалната им ориентация. Единственият изход от това е откритостта, убеден е той.

Таксиметров шофьор и касиер: Крият се, но не ми пречат. Не им вярвам, признава обаче баба на малко внуче

Ще приемете ли гей политик - това питаме своеобразните барометри на общественото мнение в лицето на един шофьор на такси, един касиер в магазин и баба на малко дете. Те са и представители на три поколения.

Христо е от Монтана и кара такси от години. “Не ми дреме с каква сексуалност е, важно е да не краде и да не лъже”, отсича 53-годишният мъж. Дори любимият му политик да се окаже гей, би продължил да го подкрепя. Не вижда как това може да повлияе негативно на обществото. Но и не е убеден доколко хората биха приели откриване, вероятно ще има отлив на гласове.

“По принцип не се интересувам кой какъв е, не желая да ми се заявява. Когато става въпрос за политици обаче, те трябва да са честни. Сексуалността може да се използва като компромат и изнудване”, разсъждава таксиметровият шофьор. И обобщава: “Нашите политици са плъхове, не смеят да кажат нищо в очите”.

“Мен не ме дразни, ако политик е гей. Той си е човек”, казва Петя, касиер в квартален магазин. Убедена е, че са доста, но не се знаят. “Крият се, защото не сме толерантни. Още в онова време си живеем”, смята 30-годишната жена.

“Когато човек е политическо лице и представлява кауза, трябва да има по-съобразена природа”, заявява обаче 76-годишната Антоанета, която срещаме на разходка с внучето в Южния парк в София. Ще промени отношението си към политик, ако се окаже различен. “Не мога напълно да се доверя на човек, който е извън природата. Хомосексуалността е извън морала, а политикът трябва да има морал по шаблон”, отсича възрастната дама. Признава, че гей политик не е заплаха за обществото, но няма да ѝ е приятно, ако я управлява. Иначе няма проблем с тези хора, имала еднополова двойка съседки. “Когато ги виждах, хванати за ръце, се чувствах странно, но не по неприятен начин”, споделя тя.