Изходът е да насърчаваме хобита, спорт, школи, различни от математика и български - всичко, към което детето изпитва страст

- Г-жо Симеонова, непрекъснато излизат нови изследвания за влиянието на телефоните върху мозъците на децата, което води до липса на мотивация, амбиция, до тревожност и др. Въпросът е как в тази ситуация може да се намали времето на децата пред екраните?

- Времето пред екраните е нещо, което със сигурност трябва да бъде регулирано от родителите. Ако оставим децата си сами да определят границите си за екранното време, то почти със сигурност те ще прекарват по-голямата част от денонощието пред екрана - сънят им ще пострада силно, ще водят заседнал начин на живот, водещ до повишаване на телесното тегло, ще пострадат социалните им умения и самоувереността им - постиженията им ще са предимно в един виртуален свят, докато справянето с предизвикателствата в реалния свят като училище, спортни занимания, школи по изкуства, STEM занимания ще е по-ограничено поради липсата на практика, откъдето ще следва понижаване на самооценката и още по-голямо бягство във виртуалния свят. Така или иначе, това са притеснителни ефекти, които вече наблюдаваме. Интересите на децата стават силно стеснени до социалните мрежи и игрите, което допълнително ограничава всестранното развитие на техните личности. 

Затова отдалечаването от екраните е битка, която родителите не трябва да подминават. Естествено, развитието на технологията не може да бъде спряно, не е и редно, но имайки предвид, че това са индустрии за милиарди, в чийто интерес е застояването пред екраните, е важно да има регулация на ниво обществени политики. Виждаме първи стъпки за това, макар и с 20 години закъснение.

- Като родители не можем да спрем употребата на смарттелефон от детето си, особено ако всички останали използват такъв, какво се прави в тази ситуация?

- Можем да въведем правила за използването им и ние заедно с детето си да управляваме технологията, а не технологията да управлява нас.

- Можете ли да откроите правила за детокс, които работят?

- Първо, нека забавим закупуването на смарттелефон за детето си възможно най-дълго. Можем да се опитаме да постигнем съгласие с другите родители в класа на детето ни, особено в началните класове и прогимназията, да не се носят телефони в училище за ползване в междучасията, тъй като, вместо децата да се движат и общуват по време на почивките си, те прекарват всяка минута пред екрана на своя телефон.

Второ, важно е да въведем правила за стоенето пред екран вкъщи. Препоръките на СЗО са до 2 часа дневно за деца над 7 години. Това включва всички екрани - телефон, компютър, плейстейшън, телевизор. Можем да ограничим това време чрез различни приложения, както и механично чрез премахване на устройството. Много важен момент е да насочим детето си в това какво може да прави, докато не е на екран, за да създадем интерес у него към занимания извън виртуалния свят. Вероятно това ще изисква повече усилие от нас - родителите, отколкото "лесното" позволяване на екрана. Можем да играем настолна игра заедно, да включим по забавен начин детето в приготвянето на вечерята, да си разказваме смешки от изминалия ден. Колкото по-рано въведем тази ежедневна и повторяема регулация на екранното време, толкова по-успешно ще развием умение на детето си с порастването да регулира това само.

В този ред на мисли е изключително важно да насърчаваме интересите на детето извън виртуалния свят - хобита, спорт, школи, различни от математика и български - всичко, към което детето изпитва страст - това е изходът от спиралата на бягството в екрана.

Бихме могли да използваме и времето пред екрана като мотиватор - с всяко извършено задължение детето да печели минути пред своето устройство. Но за да имаме успех, усилията трябва да са колективни - като общество, но и индивидуални. И докато изчакваме за адекватна държавна политика и регулация, нека се опитаме да създаваме контакти със семейства и да насърчаваме приятелствата на детето, чиито ценности са сходни на нашите, в това число и подходът им към екраните.