• Устройствата и социалните мрежи най-силно влияят на префронталния кортекс, отговорен за мотивацията и амбицията. Злоупотребата с тях изтънява мозъчната кора
• Развитите държави масово въвеждат забрани за телефони в училищата и социални мрежи за деца до 15-16 г.

Епидемията от мързел при децата е илюзорна, тъй като това е биологичен блокаж в резултат на влиянието на мобилните телефони върху префронталния кортекс в мозъка.

Редица нови изследвания през последните години се фокусират именно върху тази зона, отговорна за планирането, амбицията, мотивацията, контрола на импулсите, вземането на решения. Проблемът възниква заради продължителното взиране в екраните, което води до изпреварващо развитие на префронталния кортекс. Това бавно, но сигурно лишава децата от амбицията да се борят да постигат целите си и да са склонни да полагат сериозни усилия - с други думи, тийнейджърите могат да се окажат с воля колкото на някое малко хлапе и неслучайно ги определят като "снежинки".

Научното обяснение е, че със скролването, със застояването в социалните мрежи мозъкът попада в така наречената допаминова примка. При нея той получава дълбоко удовлетворение от лайковете, сърчицата и коментарите под постовете, но това претоварва вътрешната система за възнаграждения. Получава се бъг, защото, когато мозъкът привикне към "евтиния" допамин, получен без грам усилие, той тотално губи способността да се мотивира за по-сериозни задачи в сферата на обучението и спорта.

Или ако обобщим, отказът от полагане на системни усилия от страна на детето изглежда мързел, но всъщност става дума за дефицит на когнитивен контрол. Защо? Изследванията върху детския мозък неслучайно се концентрират върху префронталния кортекс. Той не само отговаря за вземането на решения, за контрола на импулсите, но и за вниманието и за работната памет. И тъй като се развива и след навършването на 20-годишна възраст, той е уязвим към продължителното влияние на телефоните в ранна детска и тийнейджърска възраст.

Доказателствата се съдържат в най-мащабното дългосрочно изследване на детския мозък ABCD (Adolescent Brain Cognitive Development), финансирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ.

Данните от ядрено-магнитния резонанс при 11 хил. деца, прекарали над 7 часа дневно пред екрани, показва преждевременно изтъняване на мозъчната кора (включително в префронталния кортекс). Това е най-външният слой, който обработва информацията от петте сетива.

Според учените този процес е характерен за по-късен етап на съзряване, но когато протича твърде рано, обикновено се свързва с по-ниски когнитивни резултати. Дали това е добре, или е зле, питат се изследователите, провеждащи експеримента в рамките на проекта. Не след дълго идва и отговорът. Децата, които прекарват повече от два часа на ден пред екраните, получават по-ниски резултати на тестовете, където се изисква мислене и владеене на езика, установяват учените, работещи по проекта ABCD.

В друго проучване, публикувано в JAMA Pediatrics, посветено на социалните мрежи и развитието на мозъка, е проследено поведението на ученици в продължение на 3 години. Целта е да се установи какви промени настъпват, ако влизат в мрежите над 15 пъти на ден. Резултатите показват, че мозъците на тийнейджърите стават хиперчувствителни към лайковете и коментарите, а това променя работата на префронталния кортекс и отслабва способността му да регулира емоционалните импулси.

Друго изследване на Университета в Тексас показва, че самото присъствие на смартфон - независимо дали е изключен, или с обърнат надолу екран, намалява когнитивния капацитет.

Учените сравняват това с ефекта на "източване на мозъка", защото в този процес се установява, че детето има все по-малко умствена енергия за учене и решаване на проблеми.

Разбира се, използването на телефони има и някои позитиви - постоянният поток от съобщения създава особен режим в работата на мозъка и той е в състояние все по-бързо да превключва от един проблем в друг и чевръсто "да скача" от една задача в друга.

За съжаление, тази пластичност пречи на невронните пътища в префронталния кортекс, а точно те отговарят за дългосрочната концентрация. 

С други думи, способността за задълбочено мислене ще се превръща във все по-голям проблем. Към всичко това се добавя още един неприятен ефект - тийнейджърите масово се заседяват пред телефоните вечер, без да знаят, че синята светлина понижава мелатонина и резултатът е, че не могат да заспят навреме. Но тъй като една ситуация винаги може да стане още по-неприятна, отколкото е - недоспиването по интересен начин също изключва префронталния кортекс, което превръща детето на следващия ден в раздразнително "чудовище", което нито може да се концентрира, нито да учи.

Това лавинообразно натрупване на тревожни научни проучвания през последните години съвсем логично доведе до масовите забрани за използване на телефони в училищата.

От тази учебна година Франция въведе национална забрана за смартфоните и устройствата за деца до 15 г. на база на добрите резултати от 2024 г. насам в 180 училища. Правят се изключения само за хроничнболните. Освен това правителството защити правото на учениците да се изключват или да са в дигитална пауза.

Известията и актуализациите от дигиталните училищни платформи се прекратяват между 20,00 и 7,00 часа през делничните дни и от петък вечерта до понеделник сутринта през почивните дни. Това правило се отнася за всички съобщения, задачи, актуализации на блогове и оценки.

Според френския кабинет причината за всичко това е злоупотребата с екраните, която "може да повлияе негативно на здравето, фокуса, критичното мислене и социалното развитие на децата. Тази нова регулация има за цел да възстанови баланса чрез ограничаване на цифровото претоварване и насърчаване на по-здравословна училищна среда".

От тази година и Нидерландия забрани телефоните в началните и средните училища. През април 2025 г. Финландия въведе драконови ограничения заради спад в успеха и цялостното състояние на учениците.

В Норвегия повечето общини наложиха забрани, без да чакат закон на национално ниво.

След въвеждането им там със задоволство забелязват спад на посещенията на момичетата при психолог с 60%.

Подобни рестрикции въведоха Белгия, Латвия, Швеция и Великобритания.

Паралелно с това е в ход и друг процес - на тотално ограничение на социалните мрежи за деца.

Сред пионерите бе Норвегия, която през 2024 г. обяви планове за вдигане на възрастовата граница на 15 години.

През м.г. Дания наложи забрана на мрежите за всички под 15 г., за да защити "мозъците на децата".

В края на 2025 г. в Австралия влезе в сила закон, който забранява социалните мрежи за всички под 16 г. Ако платформите се изкушат да не спазват възрастовите ограничения, ги грозят солени глоби - около 34 млн. долара.

В САЩ тази тенденция също си пробива път и от началото на миналата година във Флорида децата под 14 г. не могат да имат акаунт, а ако са между 14 и 15 г., се изисква съгласието на родител.

И ако някой се пита защо тези мерки обхващат не само Европа, а и цял свят, причините са много. Но сред най-важните е, че London School of Economics установи, че забраните се отразява най-позитивно на най-слабите ученици. Което още веднъж доказва, че телефоните най-много пречат на хлапетата със затруднения в концентрацията.

Остава само да се надяваме, че на национално и европейско ниво ще се вземат достатъчно сериозни мерки, за да се прекрати експериментът с децата, който крие потенциал да съсипе не едно и две поколения.