Идеята за вътрешен вот за общ кандидат за президент се отлага за неопределено време

По-малко от месец преди крайния срок, в който могат да регистрират кандидатдепутатските си листи, “Продължаваме промяната” и “Демократична България” все още не са изчистили противоречията си и не са постигнали консенсус как ще си разделят първите места в тях. 17 март е последният срок по хронограмата на ЦИК, в който листите да бъдат внесени в РИК-овете.

В момента “Промяната” и ДБ отново изглеждат повече като противници, търсещи надмощие. И май все

още не са подписали споразумението

си за съвместно явяване на изборите на 19 април, въпреки че хората на Асен Василев заложиха срок това да се случи до края на януари.

ПП взе решение да се явят на предсрочните парламентарни избори заедно с ДБ, но и постави три условия: да се запазят съотношението и разпределението на членовете на СИК и на листите от изборите през октомври 2024 г.; да не се допускат в списъците изключени от някоя от партиите (като Даниел Лорер например); да се привлекат личности от гражданското общество и младежи от протестите.

Досега ПП-ДБ са се явявали три пъти заедно на избори като коалиция. Сега ДСБ и “Да, България” искат да са равнопоставени в първите места с “Продължаваме промяната”.

Т.нар. решетка за подредбата на кандидатите вече не устройва “Да, България” - още на предишните избори формацията повдигна въпроса за промяна на разпределението. От “Промяната” обаче държат нещата да останат както и досега, което означава

електоралната им тежест да е по-голяма,

а оттам - да имат повече избираеми позиции. Досега процентното разпределение в листите бе приблизително 60:40, но ДБ искат да стане 50:50, още повече че те са две партии - “Да, България” и ДСБ.

36 депутати има в момента коалицията. Част от познатите парламентарни лица вече обявиха, че няма да търсят нов мандат. Така ще има поне четирима нови водачи - заради откази или изключване на кандидати.

Със сигурност на челни места в бъдещите листи ще останат лидерите на трите формации - Асен Василев от ПП, съпредседателите на “Да, България” Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, както и Атанас Атанасов от ДСБ. За нов мандат ще играят и акад. Николай Денков и Надежда Йорданова, които в момента са начело на парламентарната група.

На последните избори ПП имаха трима двойни водачи - Кирил Петков и Денков водеха в София и в Перник и Шумен, а Асен Василев - в Пловдив и Хасково. Сега ДБ имали възражения срещу двойните водачи.

След оставката си миналото лято Кирил Петков вече не е част от активната политика и няма да бъде отново в листите. Там няма да са и две от настоящите зам.-шефки на групата на ПП-ДБ - Людмила Илиева и Лена Бориславова.

Илиева е заместничка на Атанасов в ДСБ и това е четвъртия ѝ мандат в парламента, бе водач във Велико Търново. Тя обяви решението си да се оттегли с емоционален пост във фейсбук.

“Изминалите 4 г. бяха изпитание за емоциите, духа, дори и за тялото ми - от битката с рака и изтощителните предизборни кампании до натовареното ежедневие в НС и хилядите километри на път”, написа Илиева. Обяви, че ДСБ остава нейната партия и ще работи за демократичната общност.

Отпадането на Лена Бориславова пък провокира различни спекулации. Юристката е едно от най-разпознаваемите лица на ПП, беше и говорител на кабинета “Петков”. Без да дава подробности, тя обяви във фейсбук, че

има два нови проекта и ще работи “по нов начин, на нов терен,

с нови и стари съюзници”. Което породи слухове, че ще напусне партията. И тя, и ръководството обаче ги отрича.

През април 2023 г. Бориславова бе избрана за депутат, но се отказа с обяснението, че ще се концентрира върху предстоящите тогава местни избори в София. Месеци по-късно тя роди дъщеричка.

И този път Бориславова официално се отказва сама. Неофициално обаче се говори, че решението ѝ е резултат от вътрешно разделение в партията. Запознати твърдят, че Асен Василев се опитва “да прочисти” хората на Кирил Петков. А и в “Промяната” все още преразпределят силите в опит да изчистят имиджовите щети, които понесоха покрай скандалите за корупция в София миналата година.

Не е ясно и дали половинката на Бориславова - Мирослав Иванов, ще се появи отново в листите. На последните избори бившият зам.-шеф на парламента бе водач в Ямбол, но там партията не взе мандат.

С обяснението “лични причини” от листите се отказа и бившият министър и настоящ депутат Андрей Цеков. ПП иска да си запази първото място в Благоевградско, а местните структури вече

са номинирали три общински съветнички,

между които Изпълнителният съвет да избира.

Депутатите от ПП Венко Сабрутев, Васил Пандов, Стою Стоев, Ивайло Шотев и Татяна Султанова са с амбиции пак да водят листи, а Михаил Камбарев вероятно ще се пробва да запази мандата в Смолян. Спор между партньорите се очертава обаче за Перник, където начело последния път бе Кирил Петков. Втори там бе Бойко Рашков, но според слуховете и този път той няма да е начело. Това е една от областите, в които ДБ искат поне втора позиция.

Отпадането на Даниел Лорер и Явор Божанков пък освобождава за ПП първите места в Бургас и Варна.

И трите формации в коалицията обявиха, че ще включат повече млади лица. “Промяната” се прицели конкретно в GenZ поколението, което шумно превърна в лице на декемврийските протести срещу властта. Тази седмица обаче десетина представители на младите протестиращи увериха, че няма да са част от листите. Неофициално се говори, че и новата формация на Румен Радев е успяла да отмъкне част от кандидатите.

В “Да, България” засега няма знаци някой от настоящите депутати да се отказва. Представителите ѝ са

свикнали да играят преференциално

и отличници като Елисавета Белобрадова успешно пренареждат листите. Въпреки това “Да, България” настоява за повече избираеми позиции. От ДСБ засега изглеждат доволни от разпределението - вкараха петима в 51-ото НС, като трима бяха водачи.

Покрай драмите с листите въпросът с предварителните вътрешни избори за кандидат-президент рязко мина на заден план. Окончателно отпада и вариантът кампанията за общ десен кандидат да съвпадне с парламентарната. Неофициално формациите признават, че шансовете за подобен предварителен вот са силно намалени - предварителните планове бяха подготовката да започне през април, а тогава всички ще са концентрирани в битката за парламента.