Партиите трябва да са подредили листите до 18 март. В ПП-ДБ проблем е коя формация колко водачи ще има, а ГЕРБ търси хора от протестите

4 март - това е последната възможна дата Румен Радев да каже най-накрая с кого ще се яви на изборите. Това всъщност ще е финалният срок за регистрация на партиите и коалициите за участие в предсрочните избори на 19 април.

Тъй като все още няма указ, с който те да са официално насрочени, и ЦИК не е изготвила своята хронограма за важните дати за участниците във вота. Но “24 часа” направи предварителни сметки, стъпвайки на хронограмата за вота от 27 октомври 2024 г.

Радев напусна президентството на 23 януари и оттогава всичко около неговия проект продължава да бъде обвито в тайнственост. В първото си тв интервю разкри само, че на изборите няма да се яви със собствена партия, защото няма време да я регистрира, а ще остави това за месеците след вота. В неделя на среща с представители на българската общност в Берлин увери, че ще се справи в срок, за да се включи в предизборната надпревара, заради която подаде оставка като държавен глава. Имаме

голям екип от съмишленици, които поставят България на първо място и са готови да влязат в битката

за разграждане на олигархичния модел. Ще излезем на тези избори като коалиция с други партии, които имат редовна регистрация Но няма да назова техните имена, защото знаете как работи репресивната машина, обяснява Радев.

“24 часа” установи, че той реди листи и избира с кого да играе в столичен хотел в близост до президентството. Мераклиите да дадат регистрацията си на президентската формация не са малко. Изискванията на Радев обаче били големи и през ситото бързо отпадали голяма част от тях. Като потенциални партньори, с чиито партии да играе, все пак се сочат МИР на Симеон Славчев, две социалдемократически формации - “Български социалдемократи” на Георги Анастасов и ПД “Социалдемократи” на Елена Нонева, и “Нова България” с лидер Петър Чаушев.

Явно цедката е голяма, след като Радев продължава да пази мълчание за отбора си. А любителите на политическите конспирации вече развиха и своя теза - може би изчаква 3 март. Все пак политическите му амбиции тръгнаха именно от тази дата - заради намерения на ГЕРБ и ПП за изместването на датата на националния ни празник Радев тръгна да го брани. А през август 2023 г. от връх Шипка директно обяви народно движение в защита на 3 март. По-късно близки до него политици и общественици създадоха инициативен комитет за свикване на референдум в защита на датата, но след като темата отшумя от политическия дневен ред, и идеята за народно допитване пропадна.

Въпреки това името “Трети март” дълго време се свързваше точно с Радев. До миналата година, когато бе запазено от формация, която няма нищо общо с президента - по негови думи, но го счита за свой патрон. Новата партия на Тихомир Атанасов наскоро не успя да получи регистрация в съда, но името едва ли е свободно.

Каквото и да реши бившият президент, не му остава още много да пази тайна. Според изчисленията всички формации ще трябва да се регистрират в ЦИК между 23 февруари и 4 март. А на 17 и 18 март ще стане ясно кои са хората, които ще се борят за депутати от името президентската коалиция - тогава листите трябва да бъдат регистрирани в РИК-овете.

Пред Радев обаче се очертава още един голям проблем -

кой ще разписва листите му

Пред същия казус беше изправен Симеон Сакскобургготски през 2001 г., когато съдът не допусна регистрация на НДСВ и той отиде на изборите с тези на движение “Оборище” и Партията на българските жени. Тогава ЦИК отказа да го впише като представляващ коалицията, защото не е член на нито една от двете партии, които дават регистрациите си. Така всички листи, а и документите за изборите бяха подписвани от Весела Драганова.

Подобен казус се очертава и в БСП заради новия лидер - Крум Зарков. До дните, в които трябва да регистрира листи, той едва ли ще бъде вписан в съда, затова може да се наложи бившият председател Атанас Зафиров да подписва листите. Като спасителен вариант Зафиров може да издаде пълномощно на Зарков, за да поеме той отговорността си.

ПП-ДБ пък имат друг проблем - квотите за водачи на листи. Досега те са се явявали три пъти заедно на избори като коалиция. Сега ДСБ и “Да, България” искат те и “Продължаваме промяната” да са равнопоставени в първите места. На 24 януари ПП взе решение да се явят на парламентарните избори заедно с ДБ и постави три условия - да се запази съотношението и разпределението на членовете на СИК и на листите от изборите през октомври 2024 г.; да не се допускат в депутатските списъци изключени от някоя от партиите (като Явор Божанков например); да се привлекат за кандидати личности от гражданското общество и младежи от протестите.

Че именно това ще е трендът в реденето на листите тази пролет, знак дават и Радев, и ГЕРБ, които също търсят хора от протестите.

Пред Радев има и друг голям проблем - дали е успял да събере за толкова кратко време достатъчно хора, за да попълни нужните над 400 места с кандидат-депутати (големите партии регистрират във всеки регион имена двойно на мандатите от него, за да имат дълги кадрови скамейки).

Според запознати

Радев готви за водачи нови и млади лица, а неговите хора може да минат като втори

В крайна сметка кандидатските листи на всички партии ще са окончателно ясни на 17 и 18 март.

След като президентът Илияна Йотова издаде указа за провеждане на изборите, ЦИК има срок до 60 дни да ги организира. (Виж в календара горе важните дати.)

Когато връчи мандата за съставяне на правителство на Андрей Гюров на 12 февруари, тя му даде 7 дни да ѝ представи избраници за министри. Ако го направи в този срок, вероятно указът ще бъде издаден на 19 февруари, с което изборите ще се проведат на 19 април, съобщи самата Йотова на пресконференция, която даде тогава пред медиите.

След това ЦИК трябва да публикува официална хронограма: разписано по дати кога какво трябва да се случи преди и след изборния ден.

До 4 март се определя и кога ще се проведе предизборната кампания. Ако някоя партия напусне състава на коалиция, която вече е регистрирана, може да участва и самостоятелно в изборите.

9 март пък е срокът за инициативните комитети, издигащи независими кандидати. До 18-и трябва да се проведе жребият за номерата в бюлетината. До 24 март българите, които живеят или искат да гласуват извън страната, могат да подадат заявления за това електронно или по образец пред ЦИК.

Предизборната кампания стартира на 19 март и приключва в 23,59 ч на 17 април, а 18-и е денят за размисъл, в който партиите вече не могат да правят агитация.

Изборният ден започва в 7 ч и приключва в 20 ч на 19 април, освен ако пред секциите няма чакащи да гласуват. Тогава вотът може да продължи най-късно до 21 ч.

Резултатите и кои партии влизат в парламента ще станат ясни още на следващия ден, но ЦИК ще ги обяви финално до 22 април. После комисията има още една седмица, за да обяви имената на 240-те нови депутати.