По-висока доходност и по-ниски такси при втората пенсия, прие на първо четене парламентът с със 103 гласа "за" с промени в Кодекса за социално осигуряване и въвеждането на т.нар. мултифондове. "Против" гласуваха "Възраждане", БСП и "Величие", МЕЧ и ИТН се въздържаха.

Проектът предвижда всеки универсален фонд да има три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен.

В динамичния подфонд ще влизат хората до 50 г. Това ще става служебно, освен ако човек изрично не поиска да е в по-консервативен подфонд.

След 50 г. хората ще бъдат прехвърляни към балансиран подфонд. Той ще следва досегашната инвестиционна политика и ще могат да вкарват в акции до 55% от активите си. Тук също ще има опцията изрично човек да поиска друга възможност.

3 г. преди пенсия всички ще влизат в консервативен фонд, където в акции ще могат да са само 25% от активите. Това ще са единствените осигурени, които няма да имат право на личен избор на подфонд.

За да бъдат стимулирани пенсионните компании да търсят по-висока доходност за клиентите си, законопроектът предвижда промяна в таксите им. Таксата върху вноската, която в момента е в размер на 4% започва да намалява. През 2026 г. тя трябва да спадне до 3,75%, през 2027 г. на 3,59% и така постепенно ще стигне до 2,10% през 2032 г. За сметка на това ще се увеличава таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от подфонда.

Така например при балансираните фондове досегашната такса от 1% върху годишната доходност ще се вдигне на 3,25%. В динамичните фондове ще стане дори 6% от доходността. Като при тях тя ще е само върху нетните активи.

Остава правилото частните фондове да гарантират поне брутната стойност на преведените осигурителни вноски.

Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност на осигурените да избират как да бъдат инвестирани техните пари, а и намаляване на таксите, каза зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. И напомни, че в края на миналата година ЕК представи нов пакет от мерки, насочен към подобряване на достъпа до по-ефективни допълнителни пенсионни схеми в ЕС.

"С тези промени рискът остава за осигурените лица, т.е. касаят 4,6 млн. българи и 30 млрд. лева активи. 80% от тези хора са напълно незаинтересовани от своята съдба, тъй като се прехвърлят служебно във фондовете. Трябваше да има разяснителна кампания преди да пристъпим към такава сложна и тежка реформа. Министър Гуцанов го нямаше нито в комисията, нито сега е в парламента, а в свое тв участие заяви, е не подкрепя тази реформа. (...) Вместо борба със сивата икономика и демографската криза, ние се насочваме към мултифондовете. Основният проблем с тях е, е те не решават генералния проблем в пенсионната система - че допълнителното задължително пенсионно осигуряване е на практика приватизирана част от ДОО", каза Александър Койчев от "Възраждане". 

"С помощта на избора, който ще осъществяваме - дали искаме динамични инвестиции, или пасивни и консервативни, ние влияем на нашата собствена пенсия и ние решаваме, което ще доведе до по-висока доходност, каквато е по цял свят. Ако погледнем водещи държави като Швеция, Полша и САЩ, които прилагат същия модел, ще видим, че активното инвестиране от страна на пенсионните фондове води до многократно по-големи натрупвания в партидите на осигурените лица, така че за всички нас това вещае по-високи доходи от втория стълб на пенсията", посочи Даниел Лорер от групата на ПП-ДБ и добави, че ще има положителен ефект и за държавата - възможността пенсионните фондове да инвестират активно ще им помогне да участват във важни инфраструктурни проекти в страната чрез публично-частни партньорства.

Бившият социален министър Хасан Адемов от АПС припомни, че дискусията за въвеждане на мултифондове върви над десет години. "Внасянето на този проект закъсня. В Хърватия, която е с 2,5 млн. души население, реализира достатъчно сериозна доходност от въвеждането на мултифондовата реформа. Тази доходност е над 15 млрд. евро повече отколкото е реализирала българската пенсионна система", обясни Адемов.

"В предложения проект няма нито един текст, който да е против интересите на осигурените лица. За първи път има съвпадение на интересите на осигурителите и осигурените лица. Какво означава капитализиране на пенсионно-осигурителните дружества? От 0,5% от активите, сега законопроектът задължава частните пенсионни фондове да извадят до 2% от активите си, т.е. увеличават капиталовата адекватност", каза още бившият министър.

"Тази реформа осмисля съществуването на втория стълб и слага край на всякакви популистки идеи той да бъде национализиран. Предложението е естествен етап от развитието на пенсионната система, който вече е прилаган в много други държави, включително и близки до нас. Изключително важна роля ще имат регулаторите и Комисията по финансов надзор, която ще трябва да упражни своите функции изключително стриктно, защото има притеснение, че реформата може да отвори някаква пътечка за злоупотреба с фондовете и източване на средства през свързани лица", посочи Елисавета Беробрадова от ПП-ДБ.

Според БСП е проблематично, че промените се случват в "12 без 5".

"Това е не просто промяна в КСО, а рискован експеримент с милиони български граждани. Пенсионната система не е инвестиционен продукт, а социален договор за солидарност между поколенията и гаранция за сигурност и достойнство на всички българи. Нашите основни опасения. Първо, проектът автоматично поставя хората под 50 г. в най-рисковия динамичен подфонд, което считаме за крайно неприемливо. Финансовите кризи ясно показаха, че загубите от пазарни колебания се поемат от гражданите, а не финансовите дружества. Второ, няколко пъти колегите народни представители споменаха за таксите и удръжките. Предвиденото намаление на удръжките е частично, докато таксите от дохода върху управлението на средствата достигат до определен процент годишно. Липсват ясни и подрони разчети за ефекта върху средствата на осигурените лица. Такива такси създават предпоставки за натрупване на печалби за дружествата за сметка на обикновените хора. Трето, правната сигурност. Давностните срокове за вземания от фондовете не са ясно определени", каза Нина Димитрова от БСП.

"Можем да обобщим предложените промени за диверсифициране като оферта за това как да бъдем ощавени - високорисково и по-болезнено, плавно, прогресивно или без да го усещате толкова. Повечето хора не могат да правят този избор. Според нас преди да се предлага такава промяна е добре да се направи ревизия как са били управлявани пенсионните фондове от началото на прехода или от началото на пенсионната реформа", посочи Красимира Катинчарова от "Величие".

Срокът за предложения между двете четения беше съкратен на три дни по предложение на шефката на социалната комисия Деница Сачева от ГЕРБ, която обясни, че по законопроектът е работено в продължение на две години и то от експерти, а не само от политици.

"Демографската ситуация не може да чака удобния парламент. Всичко, което трябва да се случи по отношение на пенсионната система, не може да чака идеалните обстоятелства. Законопроектът касае почти 5 млн. граждани и техните наследници, защото във втория пенсионен стълб пенсиите се унаследяват, и се отнася до 15 млрд. лева, които освен за доходността на лицата може да се използват и за инвестиции именно в икономиката", обясни Сачева.