Духовен гуру - алгоритъм на смъртта: Три ужасяващи истории от миналото
Те са изпъстрени с детайли, подобни на тези в кървавата афера "Петрохан"
Случаят "Петрохан" със сигурност ще влезе не само в учебниците по криминалистика, но и по психиатрия най-малкото защото подобен сюжет в историята никога не се е развивал. Въпреки това открихме няколко брутални трагедии, когато гурувци, уж с най-добри намерения, решават да отърват от мъките последователите си, като хладнокръвно ги ликвидират или ги тласкат към самоубийства. Изпъстрени са с поразителни сходства с българския "Туин Пийкс" като същевременно са много различни. Целта ни обаче не е да търсим точни аналогии, а да сглобим пъзела, опитвайки да разгадаем смъртоносно опасния алгоритъм на мислене на част от духовните лидери.
Сред тях безспорно се открояват френскияят бижутер и езотерик Джоузеф ди Мамбро и белгийският хомеопат и лектор по алтернативна медицина Люк Журе. Те можеха да бъдат обикновени аферисти, но избраха да създадат международен култ. Двамата основават Ордена на слънчевия храм - тайно общество, наследник на рицарите тамплиери, розенкройцерите и теософските идеи. Как през 80-те години на миналия век са успели да привлекат хора от елита, известни бизнесмени, политици и ревностни католици, никой в Швейцария до днес не се наема да каже. По-любопитното е, че тандемът забъркал анекдотичен духовен "коктейл" - към кръстоносците те добавили египетски вярвания, индуистки и конспиративни теории - бил необходим нов световен ред. В него духовното трябвало да властва над светското, човек да се върне към съвестта и достойнството си, да се рестартират правилните представи за власт и сила в света и др. За беда, покрай тези уж добри намерения лудостта сякаш взела връх. В сектата вярвали, че са преродените рицари на Жак дьо Моле, изгорени на кладата в Париж през 1314 г. от крал Филип. За разлика от тях Мамбро смятал, че в минал живот е бил египетски фараон, а един от 12-те му апостоли някога бил Лонгин - римският войник, пробол Исус на разпятието.
Независимо от различните си прераждания всички те били обединени от идеята, че Земята много скоро ще бъде погълната от огън, и трябвало да създадат група от души, които да оцелеят след изпепеляващия апокалипсис. Естествено, избраниците били те. Развели се и започнали да си търсят космически половинки. През 1990-1991 г. Мамбро бил осенен от нова идея - "транзитът" им към "спасението" минавал през смърт, "магически огън" и пътешествие до Сириус. В онзи период гуруто все още не бил особено наясно как точно ще се реализира трансформационното пътуване - дали ще ги вземат с летяща чиния, или ще се наложи да "преминат през огледало", но всички били готови и за двата варианта. И тъй като се нуждаели от доста средства, бизнесмени като Камий Пиле, директор на компанията за швейцарски часовници Piaget SA, щедро ги финансира с банкови авоари и имоти. Благодарение на това групата се разраснала и открила клонове в Канада, Швейцария, Франция и др.
През 1990 г. обаче се случва нещо, което сериозно разтърсва култа. Синът на Ди Мамбро - Ели, отдавна се съмнявал, че
баща му заблуждава останалите с контактите си свише и наблюдавайки го, установил, че виденията му са фалшификации, подпомогнати от негов съратник. Когато поискал обяснения, помощникът на Ди Мамбро си признал - Възвисените майстори, които ги напътствали от горе, не съществували. Били необходими само за да "задържат по-слабите души в групата и да ги спасят". Паралелно с това се развива друг сюжет. Докато канадската полиция претърсва имоти на сектата, се натъква на незаконни оръжия - оказва се, че членовете там били помолени от Журе да купят полуавтоматични пистолети със заглушители. В хода на разследването службите започват да ги подслушват и установяват, че това е култ към Страшния съд. Избухва огромен скандал и на по-заможните членове на сектата взело да им просветва, че все пак са жертви на измама. Мнозина започнали да си искат обратно даренията и информирали останалите за злоупотребите с парите. Отношенията в един момент така се обтегнали, че Ди Мамбро преценил, че е време да се "транзитират" към Сириус. Тоест да се самоубият. Самият той и Журе са сред първите, които слагат край на живота си. "Безсмъртните" трябвало да бъдат ликвидирани, а предателите - екзекутирани. Така започва една от най-безсмислените кървави трагедии в историята. На 30 септември 1994 г. в хижата на Ди Мамбро в Швейцария е поканено семейство Дютоа, където съпрузите Жену ги съсичат с тримесечното им
бебе по ритуален начин. След което Жену палят къщата и изгарят в нея. Няколко дни по-късно килърите на сектата в Канада първо упояват 23 души, след което с един и същи пистолет ги разстрелват и отново ги запалват.
Навсякъде им давали успокоителни, след което ги убивали и изгаряли. Последното ритуално самоубийство било поверено на трима дрогирани тийнейджъри, заловени навреме от полицията. Но в крайна сметка родителите им не се успокоявали, докато децата все пак не ги запалили по тяхна молба.
Завещанието на Ди Мамбро и Журе било да бъдат екзекутирани 54 души, колкото били изгорените на клада тамплиери през XIV век - само така щял да се осъществи "магическият контакт", но един от убийците в последния момент се разколебал и жертвите останали 53. По-късно е установено, че едва 15 души от тях сами са посегнали на живота си, а другите били хладнокръвно ликвидирани.
Многократно повече са смъртните случаи заради друг "извисен" гуру Джим Джоунс, основал Храма на народите, където през 1978 г. загиват над 900 души, от които 304 деца.
Трудно може да се каже дали садизмът не се е зародил в ранните му години, когато е бил едно пренебрегнато от родителите си дете, но някъде в този период той се насочва към Петдесятната църква. Настоявал, че трябва да проповядва. Според очевидци, когато пораснал, бил харизматичен, запознал се с влиятелни хора, основал комуна в САЩ и мнозина, омагьосани от обещанията
му за някакъв по-добър живот - някъде "горе", доверчиво му прехвърлили авоарите и имотите си. През 60-те обаче станало "късо съединение", тъй като се появили сигнали за злоупотреби, и хванат в крачка, гуруто се радикализирал. За да ликвидира подозренията, той обявил курс към апостолски социализъм, рекламирайки своята лична "божественост". От тази позиция Джоунс пророкувал, че САЩ ще бъдат изпепелени от ядрен удар, и за да предпази последователите си, той ги призовал да напуснат страната. Предложил им да се заселят в джунглата на Гвиана в Южна Америка и там да основат селище. Нарекли го Храм на народите, като идеята била да въведат социализъм в най-чист вид.
В разцвета си сектата наброявала 3000 души, но постепенно се стопила до 900, защото се появили сигнали, че селището Джоунстаун е нещо като лагер за роби - както навсякъде соцът изисквал изнурителен принудителен труд, а тези, които отказвали, били пребивани. В началото на непокорните давали наркотици, но впоследствие Джоунс открил по-добра тактика. За да промие мозъците на всички до краен предел и да ги превърне в роботизирани същества, било необходимо нещо по-сериозно - затова разпоредил периодични репетиции за отбрана на лагера и масово самоубийство.
Всички тези страховити сигнали стигнали до ушите на конгресмена Леон Райън, който на 14 ноември 1978 г. решил с правителствена делегация и журналисти да наеме самолет и да разбере какво всъщност се случва с избирателите му. Повечето били от района на Сан Франциско. Когато пристигнали, Райън, потресен от гледката, се впуснал в разговори и хората един през друг го молели да се върнат с него в САЩ. Това така разярило гуруто, че конгресменът се притеснил че Джоунс ще отмъсти, ако тръгне само с част от последователите му. Затова политикът преценил, че най-доброто, което може да направи, е да евакуира желаещите, обаждайки се за втори самолет.
За съжаление, докато чакат на пистата, самосвал с висока скорост ги атакува и от него въоръжени откриват огън. Сектантът Лари Лейтън прониква на борда на единия самолет и започва безразборно да стреля. В кървавата касапница конгресменът, журналисти и няколко души загиват, но мнозинството все пак се спасява. Когато Джоунс научил, че охраната му тотално се е провалила и че властите ще ги атакуват, той първоначално решил да евакуира култа си в СССР. След дълбок размисъл обаче преценил, че заради грандиозното фиаско Москва ще откаже да ги приеме. Затова решил да активира зловещия план Б, нареждайки на всички да бъдат раздадени напитки със смъртоносни дози цианид. На отказалите насилствено им инжектирали отровата. Пасторът е открит мъртъв в резултат на огнестрелна рана.
В крайна сметка ФБР повдига обвинения единствено на килъра Лари Лейтън, осъден на доживотен затвор в САЩ.
Другият гуру, чиито пъклени планове в крайна сметка водят до смъртта на последователите му, е Дейвид Кореш. Както и при Джоунс манията му за величие вероятно е заровена някъде в детството, когато не само че е пренебрегнат, а е бил и жертва на сексуално насилие.
Роден от 14-годишна майка, разделила се с бащата, който е на 20 г., малкият е отгледан от баба си. По молба на дъщеря си тя твърдяла, че му е майка. Но когато момчето е на 5-6 години, вече омъжената му биологична майка размислила и решила, че може да се грижи за него. Едва ли можем да си представим какъв е бил шокът на невръстното дете, когато неговата "леля" му обяснила, че всъщност тя го е родила. Но това не било единствената беда. Някъде в този период неин роднина го изнасилва и тази травма бележи по трагичен начин целия му по-нататъшен живот. Кореш се превръща в сексуален хищник, осенен от идеята, че е велик пророк. Присъединява се към Църквата на Давид и успява да обособи свой култ, където законните бракове не били валидни - всеки могъл да спи с когото си иска и да има деца, от която жена му хрумне. Самият Кореш имал към 15-ина. Тази нелепа идилия продължила до 1993 г., когато след инцидент се наложило гуруто да се барикадира с привържениците си в центъра "Маунт Кармел".
Впоследствие е изяснено, че много от тях са починали в резултат на огнестрелни рани в главите. Самият Кореш е един от тях. Тъй като останките му са силно обгорели, не е ясно дали се е самоубил, или е бил екзекутиран. По-късно съдебният лекар съобщава, че 20 души от сектата, между които пет деца, са били простреляни, а тригодишно е намушкано в гърдите.
Или ако трябва да анализираме всички тези случаи, когато гурувци съзнателно обричат на смърт последователите си, можем да откроим няколко натрапващи се извода. Първо, при всички е намесена някаква върховна власт, концентрирана в гуруто и именно затова той може безнаказано да се разпорежда с живота на членовете на сектата. Второ, при всички случаи е необходима пълна изолация на култа от обществото и на децата от училищата, за да не им се повлияе в "неправилна посока". Трето, в дъното на подобни истории винаги стои някаква апокалиптична угроза и единственият "спасител", който знае как да изведе останалите от тази ситуация, е гуруто. Четвърто, тъй като духовният водач е натоварен с огромна отговорност, включително за душите на обкръжението си, той е призван да контролира отношенията, секса, акумулирането на имоти, пари, разходите за оръжие... Пето, за съжаление, в този абсурден от каквато и да е гледна точка балон на илюзиите винаги се стига до някаква ескалация - дали това ще са грандиозни злоупотреби, външна заплаха, или абсурдно насилие с цел "спасение", резултатът е един и същ - нелепата смърт на много невинни хора.
