Освобождението през 1878 е заварило нашия народ с почти 1600 училища и около 130 читалища. Всички те са създадени още преди да имаме българска държава.

След Освобождението, в онези светли времена на възторг и подем, българите строили своята държава от нищото, а в основите ѝ положили просвещението и грамотността.

Така през 1912 година българските училища вече са 4950, а учителите са над 10 000. Важно е да се отбележи, че тогава населението е наброявало около 4 300 000 души.

По онова време България е на първо място по грамотност сред балканските държави.

През 1942 година училищата в Царство България вече са 10 500! Десет хиляди и петстотин училища при население около 6 милиона (колкото е и сега).

А знаете ли колко са училищата в България днес? 2349.

Читалищата са около 3600, но повечето от тях не работят.

Аз разбирам, че живеем в епоха, в която духовността вече не е ценност.

Виждам, че огромното мнозинство се кланя само на един бог - богът на консумацията.

Но помислете - какво ще оставите на поколенията след вас?

Кръчми, молове и казина?

С това ли искате да ви запомнят?

Имаме ли нещо общо с онези велики българи, които са извикали „напред, народността не пада, там гдето знаньето живей"?

Чувстваме ли се свързани с ония даскали и свещеници, които са отваряли очите на нашите прадядовци и са ги учели на четмо и писмо?

Червото ли е по-важно от духа?

Отговорът на тези въпроси е само в нас. Не е в лакомите политици и позорните им боричкания за власт и пари.

Ако все още мъждука пламъчето на Просвещението в сърцата ви, не му позволявайте да угасне.

Само от нас зависи.

От Фейсбук.