В орденската история на България има един интересен парадокс. Със "Св. Александър" са наградени много съветски генерали, които са били в България след 1944 г., и български комунистически дейци. Например маршал Бирюзов притежава първа степен. Смешното е, че в указа на регентите пише, че съветският военен е награден в името на Негово Величество Симеон II.

Причината е, че между 9 септември 1944-а и 8 септември 1946 г., когато е референдумът, България все още е царство. Комунистите продължават да награждават с царските отличия по действащата Търновска конституция и закони. С тях са се сдобили и партизани, които са минали в редовете на все още царската войска със съответни чинове – капитани, майори, полковници, дори генерали, без никакво военно образование.

Например Добри Джуров е награден с друг от царските ордени - "За военна заслуга".

И не е само той. Вицепремиерът Добри Терпешев е закичен със "Св. Александър", и то с Великия кръст. С него също има любопитна история. Един ден решил, че ще си направи официална фотосесия в генералската униформа. Сложил си белите ръкавици и попитал:

"А къде е третата ръкавица?".

Всички се зачудили за какво говори висшият комунист. "Е, как – казал той. - На снимките цар Борис III си държи в ръката още една ръкавица". Терпешев решил, че на генералите им се полага трета ръкавица.