Включването на България в този "Съвет за мир" като единствена европейска страна освен Орбанова Унгария е пряко следствие на изострящата се конкуренция между трите водещи политически фигури - Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски, особено след слизането на Радев на тепиха на партийната политика.

Новото амплоа на Радев е не просто отдавна очаквано решение на човека, който още през 2020 г. "вдигна юмрука" в заявка да води опозицията срещу тандема Борисов-Пеевски. Не вярвам в самостойното взимане на ключови персонални решения в българската политика. Решението на Радев е повлияно от един по-дългосрочен съвпад на интересите на Москва и Вашингтон в споделянето на общ приоритет - допълнително отслабване на и без това все още крехкия потенциал на обединена Европа за геополитическа еманципация и самостойност.

Партньорското влияние на Кремъл и Белия дом върху европейски страни, способни да се отклоняват от общоевропейската позиция и да създават проблеми на разделение в ЕС е основен инструмент за политическо разкъсване на Европа. Най-очевиден пример за това е поведението на Будапеща при Орбан, който на практика заличи способността на ЕС да взима важни решение с консенсус. Вече повечето важни европейски решения по преоблемите на сигурността, отбраната, помощта за Украйна се взимат в "изнесени" - външни формати на "коалиции на желаещите", за да се избегне ветото на повратливия слуга на чужди интереси от Будапеща и на още неколцина негови съмишленици по върховете на властта в Европа.

Слизането на Румен Радев на партийния тепих е най-вероятно повлияно от желанието на Москва и на Вашингтон да видят в София активен сътрудник, който притежава относително свежа легитимност в сравнение с изтощения тандем на власт Борисов- Пеевски. Радев разбира се не е нито нов играч, нито пък харизматичен лидер, способен да спечели дългосрочно подкрепата на критичен брой българи. Но както неговите московски зависимости, така и възхищението му от новия тип източноевропейски авторитаризъм - в лицето на Орбан, Фицо и Вучич - го правят подходящ сътрудник за изпълнението на задачата за частично отчуждаване на България от Европа. За заемане на безлична, "разкрачена" и унизителна за българския национален интерес поза между Москва, Вашингтон и Брюксел.

В този процес носителят на санкция "Магнитски", както и лидерът на ГЕРБ усърдно ще се състезават с Радев, за да не изгубят непоправимо благоволението на външните сили, които имат разнопосочни претенции към покорна България. Този от тях, който може най-успешно да лавира между трите "големи капии" на външно влияние, ще спечели битката за водещ лидер в националната българска политика. Пеевски вече няма големи шансове за това, но конкуренцията между Радев и Борисов тепърва ще се разгръща. Подписът на Желязков под поканата за "Съвета за мир" е само първия акт в една продължителна поредица.

За съжаление, България не за първи път попада в крайно неблагоприятна позиция на обезличаване вследствие на променена геополитическа геометрия в отношенията на "велики сили". През 2001 г. Вашингтон се вслуша в оплакванията на Москва, че НАТО и ЕС са се разширили до самата граница на Русия - каква трагедия! През втората половина на 90-те години във Вашингтон имаше значими гласове сред политическата и изследователската общност, че разширяваща се обединена Европа може да застраши водещата роля на САЩ като лидер на Запада и света. Да, тези опасения бяха ирационални (в крайна сметка - безпочвени) - но кой страх не е поне отчасти ирационален. Кланът Буш - старши и младши - решиха да предоставят "бонус" на Москва като компенсация за бързото разширяване на западния съюз на Изток до границите на Русия. Кремъл получи обещание за разширено икономическо присъствие в определени части от периферията на Европа, включително в България.

Така на мястото на реформисткия управляващ СДС бе парашутирана новата партия на Сакскобургготски и България разгърна политика на "баланс" между Изтока и Запада. Подписахме членството си в НАТО и ЕС, но подписахме и възстановяването на проекта за АЕЦ Белене, подписахме "Големия шлем" на Първанов и с две думи - харизахме на Москва монопола върху българската енергетика. "Бонусът" за "икономическо присъствие" на Москва в България на практика се реализира като енергиен монопол, като системен контрол на Кремъл върху корупцията по върховете на властта в София и като пряко участие на руската постсъветска олигархия в учредяването и разгръщането на системата на олигархично управление в България. На повърхността - България бе част от институционалната общност на Запада (НАТО и ЕС). В дълбочина - България си остана в зависимост от уж заминалата си колониална метрополия - Москва, която репликира своя олигархичен модел в българското общество, стопанство и - отчасти - политика. Това е краткия разказ за затъването на България в олигархично упраавление, във всеобхватна корупция и организирана престъпност през първата четвърт на 21 век.

Това, което ни се приготвя понастоящем в лицето на "възходящия партиец" Радев и неговите конкуренти на домашната ни политическа сцена е аналогичен и също толкова опасен хибрид на "разкрачена България" - разкрачена между враждуващите Москва, Вашингтон и Брюксел.

Ще се опитваме да обслужим всяка от страните, в ожесточена конкуренция кой от избраниците ни най-добре ще се подмаже и на тримата (всъщност трима плюс) ментори (да не употребявам грозната дума господари). Вече сме част от еврозоната, уж извървяхме пътя до "сърцето на Европа". Но това, което най-вероятно ни очаква е нов цикъл на пързаляне по динени кори, подхвърлени от силните на деня от различни страни. Това не е добра новина - не е никак добра новина. Но едва ли има какво особено да направим. Поне докато не култивираме в България политици, способни да отстояват интересите ни и да показват остри зъби когато е необходимо. Ако искате това да се случи - спрете да избирате такива, чийто талант е да приемат формата на съда, в която ги "наливат". И не ми казвайте, че не можете да различавате едните от другите. Всъщност, най-важното в тази ситуация е да не позволим на никого от мераклиите да станат "българския Орбан" да сбъдне мечтите си. Защото тогава - наистина жална ни майка!

От Фейсбук.