Около 5,7 млн. тона топла вода се излива в почвата - почти колкото езерото Панчарево, казва професорът и зам.-председател на Столичния общински съвет пред Лиляна Клисурова в интервю за "24 часа"

Още акценти от интервюто:

• В транспорта се наливат пари в неефективни дейности и линии - губещите да се дадат на концесия
• Управлението на един град не е за случайни, прости и неподготвени политици, с каквито се препълни и парламентът, и от които на човек му се гади!
• Закъсня много реформата в общината, а отхвърлянето ѝ даваше основание на кмета да казва, че СОС му пречи
• Голяма грешка ще е, ако допуснем строителство да започне и в крайградските зони на София - Народното събрание трябва да удължи забраната до 2030 г.
• Нужен ни е много сериозен разговор накъде върви столицата и остават ли заложените в началото на века цели в устройствения план

- Проф. Лилков, СОС на няколко пъти взема решения за преименуване на улици в различни квартали на София. Вие сте съвносител - как избрахте кои да са личностите, на които да кръстите тези улици?

- Съобразяваме се със съществуващия модел на именната структура на улиците и даваме предимство на исторически утвърдени наименования и на личности с принос към България и към София. Понякога именуваме улиците тематично и оформяме квартали като този в “Дружба” на летците, бранили София през Втората световна война. Или в “Люлин”, където дадохме имена на улици на учени, инженери, ротарианци и общественици.

В “Симеоново” именувахме квартал от улици с имената на личности със заслуги в науката, културата и изкуството и активна обществена дейност, като художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова; писателят Елиас Канети; професорите Любомир Милетич и Исак Паси; актьорът Наум Шопов; скулпторката и дарител на София Васка Емануилова; оперните певци Тодор Мазаров и Елена Николай; основателят на българския джаз Асен Овчаров и композиторът Морис Аладжем; политикът и учен Илко Ешкенази; американката Елизабет Кларк, която полага основите на предучилищното образование в България; учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското движение у нас и Захария Шумлянска, наречена „Майка Шумлянска" заради своята отдаденост на бедните, сираците и на каузата за свободата на Македония.

Пет улици в “Дружба” нарекохме на наши дипломати, помогнали на хиляди евреи да се спасят от нацизма.

Три улици в ж.к. „Христо Смирненски", район "Слатина", получиха имената Братя Дипчеви – четиримата синове на Райна Княгиня, достойни български воини; Анастасия Тошева - учителка със заслуги за българското девическо образование и основател на дружество „Майчина грижа" и полковник Борис Колчев - изключителен военен, един от основателите на Държавното жп училище с големи заслуги за развитието на БДЖ, а безименна улица в район „Овча купел" нарекохме на един от основоположниците на българската етнография и първи директор на Етнографския музей Димитър Маринов.

- Предстоят ли още преименувания и само исторически личности българи ли избирате?

- Ще продължим, но внимателно и не само с имената на българи. Именувал съм улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния облик на София и оставили трайни следи в нейната култура, наука, образование. Именувах един квартал в район “Витоша” на световноизвестни физици като Айнщайн, Фарадей, Нютон, Ръдърфорд, Нилс Бор заедно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Кръстанов, Марин Бъчеваров и др.

Много често се съобразяваме и с маркиращите топоними в района, например на имената на софийски реки нарекохме наскоро 18 улици: „Суходолска река", „Перловска река", „Симеоновска река", „Стара река", „Дреновичка река", „Драгалевска река", „Ваташка", „Симаничка" и др.

Сега по предложение на Съюза на тракийските дружества подготвяме именуването на улици на видни българи, които са оставили трайна следа в историята на тракийското освободително движение. Обадиха ми се граждани, че са открили в кино “Влайкова” подписка за именуване на улица на името на Екатерина Каравелова, което е хубаво като инициатива, а група спортисти ще внесат скоро в СОС подписка предложение за улица на името на Атанас Голомеев - легенда в българския и световния баскетбол.

- Прави впечатление, че сменяте имена на улици, които са били с номера. Същевременно сред вашите избиратели върви дебат за преименуването на “Дондуков”, “Граф Игнатиев”, “Гурко” и други с руски имена - как ще отговорите на тези искания?

- Засега се опитваме да решим проблема със стотиците улици с цифрови имена и тези с дублираните, защото по наредбата на СОС такива подлежат на преименуване (има дори улици с еднакви имена в 3-4 района). От друга страна, пак по наредбата, сме задължени при преименуванията да се съобразяваме и с историческата справедливост.

Например ние от “Синя България” внесохме предложение площад “Св. Ал. Невски” да се преименува на името на небесния покровител на България св. Иван Рилски. Това срещна категоричното несъгласие на Св. синод и пред очите ми съветници от ГЕРБ, БСП и други групи “се огънаха”. Разглеждането бе отложено, но се надявам да се внесе скоро в СОС.

Не е допустимо сакралното пространство на София, което събира в едно най-голямата ни катедрала, църквата “Св. София”, паметниците на цар Самуил, на опълченците, на самуиловите воини, на Иван Вазов и неговия гроб, да носи името на светец, който няма нищо общо с България.

Съгласен съм, че центърът на София е доминиран от паметници и улици в памет на личности, изразители на руската имперска политика спрямо България, а приносът им към свободата и независимостта на страната ни е повече от спорен. Затова, според мен, трябва да бъдат преименувани “Аксаков”, “Граф Игнатиев” и др.

- Преди време в анкета на „24 часа" за това какво трябва да има на мястото на Паметника на съветската армия 52% от отговорилите поискаха възстановяване на Княжеската градина. Кога може да се очаква решение и какви са обсъжданите сред съветниците варианти?

- Това е моя тема от години. През 2011 г. внесох предложение в СОС и бе възстановено историческото име Княжеска градина. По мое предложение СОС взе решение да се подготви задание за провеждане на конкурс с международно участие за концепция за развитие на градината. Заданието бе подготвено от НАГ, но оттогава започна мотаене и колебания в администрацията, което си обяснявам с безхаберие и страх сред кметовете и отговорните институции да се заемат сериозно с възстановяване на най-скъпото и емблематично публично пространство в София. Провел съм десетки срещи, публични дискусии и къде ли не съм ходил, за да се даде ход на модернизирането и развитието на Княжеската градина и за премахването на Моча. Какво се получава? Уж всички са съгласни, „че трябва", а не действат, но аз няма да се откажа.

- Поискахте извънредно заседание на СОС за новите договори и анекси за сметосъбиране и сметоизвозване, които кметът обяви - защо настоявахте за изслушване, какви са притесненията ви и какво ще предприемете?

- Причината да искаме извънредна сесия бе, че научихме за новите договори и анекси от медиите ден след последната сесия на СОС на 18 декември. Редно беше кметът да ни информира лично, на сесията, още повече че сме го задължили на всяко заседание на СОС да дава отчет за кризата с отпадъците и мерките за нейното преодоляване. Научихме постфактум!

- След кризата с боклука да очакваме ли и със зимното почистване?

- Да се надяваме, че няма да “заседнем” и в снега. На среща на Председателския съвет на СОС с кмета преди месец той ни увери, че проблем със снегорините и с организацията на зимното почистване няма. Дано да е така - ние като съветници досега сме гласували всичко, което той е пожелал като финанси и организация, и вярваме, че администрацията ще се справи! Още повече, виждам много сериозен ангажимент и от районните кметове за справяне с кризата с отпадъците - някои от тях вече имат техника и хора и отговорно се отнасят към почистването.

- Кметът обяви, че ще се поиска анализ от Световната банка за “Топлофикация” с цел дружеството да бъде дадено на концесия. Преди време, при скандала около ремонта в “Дружба” казахте, че годишно в мрежата изтичат около 5,6 млн. тона гореща вода и това е подводна бомба. Какво трябва да се направи?

- Радвам се, че кметът е чул това, за което “Синя България” говори от началото на мандата. Подобен доклад внесохме отдавна, защото сериозни инвестиции в генериращите мощности не са правени в последните 10 г., а топлопреносната мрежа е толкова “продънена”, че се налага всеки час в нея да се добавят по 650 тона вода (част от която се влага дори необработена, което съсипва тръбите), за да се поддържа топлоподаването. Около 5,7 млн. т топла вода на година от тръбопроводите се излива в почвата. За сравнение: язовир “Бели Искър” е с обем от 15 млн. куб. м, язовир “Суходол” - 750 хил. куб. м, а езерото Панчарево е 6,7 млн. куб. м. Всеки може да пресметне колко пари и вода се пилеят!

Нито СОС, нито Столична община могат да извадят дружеството от това състояние. Не можем безучастно да наблюдаваме тази катастрофа и да слушаме десетки години обещания как “Топлофикация” сама ще се спаси. Ние настояваме за преструктуриране на дълга, който отдавна е надхвърлил 2,5 млрд. лева, и за поемане на ангажимент от държавата по отношение на него. Необходими са спешни мерки за модернизация на топлоцентралите и рехабилитация на мрежата с частни капитали. Засега част от нашите колеги в СОС наблюдават безучастно кризата в дружеството, защото или не разбират за какво става въпрос, или им е все едно. Други не се наемат да предлагат непопулярни решения като концесия, въпреки че това е единственото решение, защото БСП/БКП веднага ги обвинява, че се иска приватизация и разграбване, което е лъжа. Но комунистите винаги спекулират със страховете на хората.

- Как ще коментирате реформата в структурата на Столична община, с която на практика се закрива НАГ и главният архитект остава без хора, а ще има нов зам.-кмет по градоустройството?

- Тя влезе в сила след дълго забавяне от страна на администрацията и няколкократно връщане от СОС. Реформите в администрацията се случват едва в началото на 3-ата година от мандата - закъснението е много сериозно. Не бих коментирал идеите на кмета, защото той е в правото си да предложи структура, с която смята да работи най-успешно, и ние като съветници трябва да я приемем и да осигурим разходите за нейната издръжка. Разбира се, не сме 100% длъжни да приемем всяка идеи, но дългото упорство на СОС и неприемането на структурата даваха основание на кмета да казва, че СОС му пречи на работата. Резултатите от работата на новата структура ще видим след време.

- Предвижда се да има и нов зам.-кмет - по сигурността, какъвто София май не е имала от времето на Иван Сотиров, ако не греша. Защо точно сега?

- Аз подкрепям включването в структурата на общината на направлението „Сигурност" с двете диреции „Сигурност и обществен ред" и „Аварийна помощ и превенция", както и фигурата на зам.-кмет по сигурността. Това е изключително важна сфера от живота на гражданите, която ще отговаря и за рисковете пред общината от всякакво естество - пожари, наводнения, свлачища, земетресения до борбата с шума, която години наред се води непрофесионално и без успех. Едно от първите неща, което от „Синя България" ще поискаме от новия зам.-кмет по сигурността, ще бъде специализирано звено за борба с шума!

- Тази година изтича ограничението за строителство в т.нар. далекоперспективни зони - крайградски зони на София. Още преди да бъде сменен, бившият главен архитект Здравко Здравков поиска срокът за ограниченията да бъде удължен от парламента, което не се случи. Сега си отива поредното НС - как очаквате да се реши въпросът?

- Наскоро членовете на Председателския съвет на СОС подписахме писмо до Народното събрание, с което поискахме срокът за ограниченията относно далекоперспективните зони на Столична община да бъде удължен до 2030 г. Ще бъде голяма грешка, ако допуснем да започне строителство и в тях, това допълнително ще внесе хаос в общината.

Според мен трябва да проведем много сериозен разговор доколко общият устройствен план на СО е изпълнил генералните си цели, заложени в началото на века, доколко неговите предвиждания са изпълнени, кои от потенциалите на града са все още неизползвани и неразвити. Ще ревизираме или ще препотвърдим водещата визия на общината или ще я дообогатим с нови идеи и цели? Необходим ни е сериозен анализ накъде върви София!

Ще изкажа моето мнение и мога да го докажа - общината е в песимистичния сценарий на своето развитие, който е заложен в общия устройствен план, заедно с оптимистичния и реалистичния сценарий на развитие. Трудно ми е, но го казвам, защото малко хора се интересуват от тези въпроси, всеки гледа града от своята камбанария, от гледна точка на своето лично удобство, а проблемите се трупат. Българските политици се страхуват да назовават ясно проблемите и да посочват истинските решения, които са болезнени. Залитат по популизма, защото се оказва, че мнозинството от избирателите предпочитат такива политици. Както се казва, каквото повикало, такова се обадило, но трябва да се знае: управлението на един град е сложна работа и не е за случайни, прости и неподготвени политици, с каквито се препълни дори парламентът, от който на човек му се гади!

- Какво ще се случи с градския транспорт в София през 2026 г., ако държавата не даде онези 70 милиона, за да няма нова стачка?

- Ще се случи това, за което предупреждавахме миналата година. Даването на “пари на калпак” без съответните реформи в градския транспорт е популистка мярка, която ще ни струва скъпо. Сега точно тези, които през 2024 г. изсипаха милиони левове държавна помощ за градския транспорт, за да покажат “кой кара влака” (политиците от ГЕРБ и БСП), трябва да осигурят тези 70 млн. лв. Но проблемът не се изчерпва с това, той ще се задълбочава, ако не се направят реформи.

Транспортът в Столична община струва все по-скъпо и в него се изливат пари в неефективни дейности и линии. С Ивайло Йонков и Иван Сотиров непрекъснато призоваваме колегите си в СОС да отдадем на концесия губещите автобусни линии в градския транспорт. И сега 20% от общия пробег на автобусите се изпълнява от частен оператор, при това на цена с 5% по-ниска на километър от тази, която плащаме на общинската компания. Концесионерите са поели ангажимента за сервизи, депа, шофьори, на всичкото отгоре и не ни заплашват със стачки. В същото време левите популисти в СОС се надпреварват да наливат общите ни пари в един нереформиран сектор и се държат като представители на синдикатите в общината.

- Какви са взаимоотношенията между общината и държавата сега, и какви са очакванията ви, след като не е ясно кога и кой ще изработва редовен бюджет за догодина?

- Във финансово отношение държавата изпълнява всяка година ангажиментите си според закона и отпуска пари за финансиране на дейностите на общината по т. нар. държавна отговорност. Ако приемането на националния бюджет се забави и ние като община ще работим всеки месец с по 1/12 от бюджета за 2025 г., а кога ще приемем общинския бюджет за 2026 г., не се знае. Това е част от цената, която ще платим, за да правим по-често избори. Дано те да подобрят качеството на парламента и в него да влязат компетентни и подготвени хора!

- Вие бяхте председател на работната група, която трябваше да проучи имоти държавна собственост, нужни за следващите години на общината, които да бъдат безвъзмездно придобити от Столична община, писахте и на премиера, вече в оставка. Какво се случи?

- Работна група от специалисти от „Софияплан" и общински съветници направихме анализ на имоти държавна собственост, които са необходими за реализиране на проекти за образователната, транспортната, инженерната и спортната инфраструктура и за развитие на зелената система на Столична община за следващите 25 години (специални благодарности на екипа на арх. Рафаилова).

От гледна точка на демографските прогнози и предвижданията на общия устройствен план анализирахме нуждите на общината квартал по квартал и идентифицирахме стотици държавни имоти, които трябва поетапно, в зависимост от готовността на общината, да бъдат прехвърлени в нейна собственост безвъзмездно и в никакъв случай да не бъдат продавани, защото това ще нанесе щети на града. Доколкото знам, кметът е информирал държавата за тези имоти. На няколко пъти настоявах пред него за среща с Росен Желязков и за сериозен разговор по темата - нулев резултат!

Дори народните представители от София, които са май че повече от 40 души, не са заинтересовани изобщо от проблемите на София. Поне аз не съм чул някой от тях да поставя сериозно на дебат някой от големите общоградски проблеми. А тези 4000 държавни имоти, за които толкова много се говори, трябва да се анализират и да се предоставят на общините безвъзмездно, и да се продадат само тези от тях, които не са нужни нито на общините, нито на държавата.

- Развиват ли държавата и Столична община съвместни проекти?

- За съжаление, от десетилетия държавата и Столична община нямат нито един сериозен съвместен инвестиционен проект, който да се отрази съществено върху качеството на живота в Столична община. Имам предвид проект като тези на метрото и околовръстния път - проекти, които променят качеството на живота. А в Столична община живее около 25% от населението на България и тя дава над 40% от националния продукт.

Например, за реализацията на т. нар. Зелен ринг - това е уникално комбинирано велосипедно и пешеходно трасе с дължина около 30 км, със зелени острови и места за отдих, което върви по трасето на бившата околовръстна жп линия, е необходимо да бъдат предадени на общината от страна на НКЖИ стотици имоти. За една част от тях има решение на Министерския съвет това да се случи, но областният управител нехае, а за останалите имоти дори разговорът с държавата не е започнал.

София се нуждае от строителство на социални жилища - задача, която тя сама не може да реши, още повече, че държавата няма идея за държавна политика и да прави нещо в тази посока. Този диалог трябва да започне.

Имаме нужда от нов национален стадион, непрекъснато се подхвърлят различни идеи, правят се работни групи, а резултат няма. Нужно е действие и в тази посока, както и съвместни усилия за изграждане на нова концертна зала, която подобава на София.

КАТ - София, отдавна трябва да се измести в периферията на града, защото създава огромни проблеми с тези около 1,2 млн. автомобила, които всяка година го посещават, а мястото може да се превърне в прекрасен вторичен градски център за кварталите "Дианабад", "Изгрев", "Студентски" и част от "Младост" с места за култура, спорт, забавления, в близост до линейния парк на река Новачица и парка с новата църква на район "Изгрев", и с пряка връзка със Зеления ринг и Борисовата градина.

Проблемът с реституираните зелени площи може да се реши като държавата предаде терени на Столична община, които тя да регулира и да предложи на собствениците, и така да реши неприятния проблем със застрояването на зелените площи, уплътняването на междублоковите пространства и напрежението между гражданите. Още повече, че държавата навремето е отнела имотите на хората, а после им ги е реституирала и е прехвърлила последващите проблеми на Столична община.

Мога да изреждам много идеи, но за да се реализират, е необходим диалог между компетентни хора, начело с хора визионери и стабилни мнозинства в СОС и в парламента, а не политици еднодневки.

- Друг голям проблем, върху който поставяте акцент е спортната инфраструктура на София - какво трябва да се промени там?

- Огромна е нуждата от съвременна модерна спортна база, особено от спортни зали за нуждите както на професионалния спорт, така и за спорта за ученици, студенти и аматьори. Общината е длъжник на спорта. Вярно, в последните години рязко увеличихме парите, които се отделят за дейност на спортните клубове, но проблемът с базата стои.

Започна строителството на няколко училищни спортни зали в София. Имаме планове за няколко нови спортни комплекса. Ангажирани сме да подкрепим модернизацията на комплексите „Червено знаме" и „Септември", но там държавата е водеща, защото тя е собственик. Ще решим проблема на Софийския университет със спортната зала в район „Слатина", до стадион „Академик", която повече от 40 години е неизползваема като спортно съоръжение, но чакаме съдът да реши проблема с оспорването на подробния устройствен план на терена.

През 2026 г. ще прехвърлим спортната база на „Герена" на спортните клубове на ОСК „Левски". Клубовете повече от 30 години ползваха базата и се грижеха за нея, без никакви ангажименти от страна на държавата, която дори не пожела да им я отдаде под наем, та се наложи общината да я изиска от областната управа, за да им я предостави за ползване.

Направихме анализ на десетки имоти, отредени за спорт на територията на общината и съвсем скоро ще ги предложим за публично-частно партньорство за изграждане на модерни спортни зали и съоръжения.

Визитка

• Роден на 6 април 1955 г. във Видин
• Завършил е инженерна физика и специализирал ядрена физика в СУ "Св. Кл. Охридски". От 2011 г. е професор по физика в Минно-геоложкия университет, където преподава и до днес. Автор на учебници и ръководства за лабораторни упражнения
• Бил е член на СДС, съучредител на ДСБ, а сега е част от "Синя България"
• Пети мандат общински съветник от 1999 г. досега
• Депутат в 43-ото НС от Реформаторския блок
• През 2015 г. е кандидат за кмет на София от РБ, но остава втори
• В настоящия мандат е общински съветник от "Синя София"