След като се отказва от киното, звездата се отдава на активност за правата на животните

Брижит Бардо, френската актриса и певица, която стана международен секссимвол, преди да обърне гръб на филмовата индустрия, за да стане активист за правата на животните, почина на 91-годишна възраст, съобщи нейната фондация.

“Фондация “Брижит Бардо” отдава почит на паметта на една изключителна жена, която даде всичко и се отказа от всичко за един свят, по-уважаващ животните”, се казва в изявление.

Бардо доби международна слава с филма от 1956 г. “И Бог създаде жената”, написан и режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим, и през следващите две десетилетия става истински секссимвол на своето поколение. В началото на 70-те години на миналия век обаче тя обявява оттеглянето си от актьорството и става все по-активна политически. Нейната откровена подкрепа на правата на животните прераства в провокативни коментари за етническите малцинства и открита подкрепа за крайнодесния френски “Национален фронт”, което води до поредица от критики спрямо нея.

Френският президент Еманюел Макрон отдаде почит на Бардо, заявявайки, че тя “олицетворява живот на свобода”.

“Скърбим

за легендата

на века”,

написа Макрон в X.

Бардо дразнеше публиката и скандализираше моралните авторитети със суровата си демонстрация на сексуалност през 50-те и 60-те години. Тя се превърна в боксофис феномен в САЩ и помогна за популяризирането на чуждестранните филми сред американците във време, когато цензурата в холивудските филми забраняваше откровените разговори за секс, камо ли за голотата.

Описвайки нейното влияние, списание Life пише през 1961 г.: “Навсякъде момичетата ходят, обличат се, носят прически като Бардо и си пожелават да са свободни души като нея”.

Звездата раздели общественото мнение като една от първите истински модерни знаменитости. Много преди Мадона Бардо е имала няколко любовни афери с мъже по свои собствени правила и не се е извинявала за хедонистичното си поведение и начин на живот в епоха преди феминизма, отбелязва Си Ен Ен.

“В играта на любовта тя е едновременно ловец и плячка. Мъжът е обект за нея, точно както тя е за него. И точно това наранява мъжката гордост”, отбелязва френската писателка Симон дьо Бовоар в есето си от 1959 г., озаглавено “Брижит Бардо и синдромът на Лолита”.

Звездата подценяваше собствените си актьорски способности и рядко печелеше похвали от критиците, но харизматичната ѝ личност беше неоспорима в продължение на близо две десетилетия в над 40 филма като “И Бог създаде жената” (1956), “Презрение” (1963) и “Да живее Мария!” (1965). Тя също така стана популярна певица през 60-те.

Освен филмите и музиката си модният усет на Бардо я държи начело на поп културата през втората половина на XX в. Нейната руса коса, носена дълга и права, както и склонността ѝ към небрежни, прилепнали тоалети, поддържат визията ѝ съвременна дълго след края на 60-те. Джейн Фонда и Джули Кристи са сред актрисите, които я имитират, докато модели като Кейт Мос и Клаудия Шифър също копират нейния секси разрошен вид.

След като се оттегля от киното на 39-годишна възраст през 1973 г., Бардо използва славата си, за да привлече вниманието към тежкото положение на животните.

“Дадох красотата и младостта си на мъжете, а сега давам мъдростта и опита си, най-доброто от себе си на животните”, каза тя през 1987 г. на търг за набиране на средства за фондацията ѝ за хуманно отношение към животните.

Актрисата остава и противоречива фигура, изправена пред критики за изразяването на антиимигрантски нагласи, когато осъди ислямските ритуали, включващи клане на животни. Бракът ѝ през 1992 г. с Бернар д'Ормал, сътрудник на крайнодесния политик Жан-Мари льо Пен, затвърди идеята, че тя е откъсната от една модерна и разнообразна Франция. Тя е и глобявана многократно

за подбуждане

към расова

омраза

Звездата стана вегетарианка, атакува китайското правителство за “мъчение” на мечки и похарчи стотици хиляди за програма за стерилизиране на румънски бездомни кучета. Тя критикуваше междурасовите бракове и обиждаше хомосексуалните мъже, които по нейните думи “вдигат малките си пръстчета във въздуха и с малките си кастратски гласчета се оплакват за това, на което са ги подлагали тези ужасни хетеросексуални”. Бардо е била толкова често в съда, че през 2008 г. прокурор казва, че е уморен да я обвинява.

Подигравайки се с обществените очаквания, Бардо остаря по естествен път и устоя на пластичната хирургия, подобно на много от холивудските си съвременници. Някогашният секссимвол от филмите остави косата си да посивее и не скри бръчките по лицето си въпреки годините си.

Родена на 28 септември 1934 г., Бардо израства в парижко семейство от висшата средна класа. Нейните католически родители били богати и благочестиви и изисквали високи стандарти от децата си. Когато тя и сестра ѝ Мари-Жан счупили любимата ваза на родителите си, били наказани с камшик. В младите си години актрисата искала да бъде балерина, но появата ѝ на корицата на списание Elle на 15-годишна възраст привлича вниманието на филмовия режисьор Марк Алегре и особено на младия му асистент Роже Вадим. Шест години по-възрастен от Бардо, Вадим ще се превърне в любимец на бъдещата актриса и ще изиграе важна роля в нейния възход до филмова звезда.

Семейството ѝ първоначално не одобрявало връзката им и им забранявало да се виждат. Разстроена, Бардо се опитва да се самоубие - първият от няколкото разкрити опита - но родителите ѝ отстъпват и се съгласяват да ѝ позволят да се омъжи за Вадим през 1952 г., когато навършила 18 години.

Французойката постепенно изгражда кариерата си с малки роли в различни ленти и пленява фотографите на филмовия фестивал в Кан през 1953 г. с външния си вид. Три години по-късно Вадим режисира първия си филм “И Бог създаде жената”, където съпругата му играе млада изкусителка, която се озовава между двама братя. Публиката не може да се насити на Бардо - от момента, в който тя се появява за първи път гола до обления в пот еротичен танц към края на филма.

Двойката се развежда през 1957 г. след аферата на Бардо с колегата им Жан-Луи Трентинян - първият от няколкото шумни романса, които ще я направят любимка на папараците.

“Животът ми беше тотално преобърнат.

Бях следена,

шпионирана,

обожавана,

обиждана

Личният ми живот стана публичен. За една нощ се озовах затворена в позлатен затвор, но все пак затвор”, каза Бардо пред Си Ен Ен през 2007 г. 

През 1959 г. след няколко любовни афери звездата се омъжва за актьора Жак Шарие, с когото участва във филма “Бабет отива на война”. Двойката има син - Николас, но Бардо негодува срещу бременността си: многократно се удря в стомаха и моли лекар за морфин, за да предизвика спонтанен аборт. “Гледах плоския си, строен корем в огледалото като скъп приятел, върху когото щях да затворя капак на ковчег”, спомня си тя по-късно. След неизбежния развод с Шарие Николас не бил виждал майка си десетилетия наред. Той дори я съди за емоционални щети, след като тя публикува автобиография, в която заявява, че би предпочела да “роди малко куче”.

Актрисата попада в световните новини, когато се опита да се самоубие през септември 1960 г. на 26-ия си рожден ден. Момче по чудо открива звездата, която е взела хапчета и е прерязала китките си, в гората на селско имение, след като тя е изчезнала.

През октомври тази година Бардо беше принудена да публикува изявление, потвърждаващо, че не е мъртва, след като инфлуенсър публикува невярна информация. Звездата прекара последните години от живота си в уединен имот в Сен Тропе.