Северният полярен кръг, който минава през селцето на добрия старец,

е отбелязан с бяла линия на земята

По Коледа всички си мечтаем за едно и също – сняг, тишина, светлини, Дядо Коледа и усещането, че чудесата все още съществуват. За да ги покаже на сина си Давид, риалити звездата Джулиана Гани се отправя заедно с него на пътешествие на Север. Лапландия е “място, за което сме чели само в приказките”, разказва Джулиана, чието арктическо приключение продължава няколко дни малко преди коледните празници. Регионът се простира на територията на четири държави – Финландия, Швеция, Норвегия и Русия, а населението му е изключително рехаво – на места по-малко от двама души на квадратен километър. Няма съмнение обаче, че това е дестинация, която човек трябва да види поне веднъж в живота си, макар условията да са далеч от леки. 

Пътуването до Лапландия преминава през Швеция, а крайната цел е финландската част на региона, където се намира и селцето на Дядо Коледа. Директни полети от България няма, а летищата в района са малки и обслужват ограничен брой полети. Студът е сериозно изпитание, особено за дете под 6 години, а програмата е плътна и разнообразна.

Още в първия ден Лапландия поднася най-голямото си чудо – северното сияние. Ясно, силно и “танцуващо” по нощното небе. Красота, която всеки заслужава да види, ако има този… късмет. Мнозина чакат с дни за подобна гледка, но тя се разкрива пред Джулиана още в първата вечер, докато е на “лов” за сиянието. Според учените сиянието се дължи на сблъсъка между заредени слънчеви частици и земната атмосфера, а цветовете – зелено, лилаво и розово – зависят от вида газове и височината на явлението. То непрекъснато се променя, а всяка минута разкрива нова картина. 

Най-предизвикателно за Джулиана и малкия Давид се оказва возенето с моторна шейна. Гидът кара с висока скорост, а температурите, които достигат до минус 29 градуса, превръщат въздуха в леден бич. “Чувството е, сякаш

вятърът те брули

с ледени висулки,

които се просмукват навсякъде – в лицето, в тялото, в костите”, разказва тя. Любителка на екстремното, Джулиана признава, че би повторила преживяването, но в друг сезон.

Програмата по време на пътуването е плътна и далеч не туристически лежерна. Хъски сафари, возене с впряг от елени, традиционен арктически риболов през дупка в леда на замръзнало езеро – преживявания, които звучат романтично, но на място разкриват суровата страна на Севера. Срещат се и с местното население – саамите, които са сред най-старите коренни народи в Европа и от векове се издържат основно с отглеждането на елени. Там Гани сама управлява еленски впряг и дори храни с мъхове и лишеи бяло бебе еленче – изключителна рядкост.

Разликата между впряговете с елени и хъскита е осезаема. Впрягът с хъскита е значително по-бърз, развива до 25 км/ч и затова е по-често използван, но кучетата изискват голямо количество храна. Елените, от друга страна, са по-бавни и спокойни, но сами намират любимите си лакомства – лишеи и мъхове. 

Зимните месеци крият още едно предизвикателство – слънцето изгрява около 10,00 ч сутринта и залязва още към 13,30–14,00 часа. Това се усеща много странно, обяснява Джулиана, защото организмът ни не е свикнал и когато там стане 1–2 следобед, човек автоматично започва да се чувства по-сънлив и по-ленив. Според нея е нужно много време, за да се свикне с този ритъм на живот. 

Кулминацията на приказката идва в

Рованиеми – селцето на “истинския” Дядо Коледа

Любопитен факт е, че през Santa Claus Village минава Северният полярен кръг, отбелязан с бяла линия на земята. Селцето е свят сам по себе си – хотели, ресторанти, магазинчета, ледена пързалка и огромни снежни преспи, идеални за снежни човеци и бой със снежни топки. Срещата с Дядо Коледа е кратка, но емоцията – незабравима не само за малките, но и за порасналите деца.

След толкова студ, тишина и снежна магия човек неминуемо се пита как ще изглежда Коледа след завръщането у дома. За Джулиана отговорът е ясен. “От България по-хубаво няма”, казва тя. Още повече че празникът ѝ е със семейството ѝ на “малко по-топло от Лапландия”. 

Домът на Дядо Коледа остава като спомен от друга реалност – сурова, снежна и вълшебна. Място, което доказва, че коледните приказки съществуват. Просто трябва да отидеш достатъчно на север, за да ги преживееш.