• След разследване на Би Би Си за мъж с ракова мутация, дал живот на 197 деца, Белгия призова Европа да създаде регистър на даряващите
• Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология също предложи ограничение от 50 семейства на донор в целия ЕС

Някои мъже имат огромен брой деца, защото даряват сперма. Тази седмица Би Би Си съобщи за мъж, чиято семенна течност съдържа генетична мутация, която драстично повишава риска от рак за някои деца от потомството му.

Светът бе поразен от новината, че спермата на мъжа е била изпратена в 14 държави и е дала живот на най-малко 197 деца. Разкритието е рядък поглед върху мащаба на индустрията за донорство на сперма.

Даряването на сперма позволява на жените да станат майки, когато иначе това не би било възможно - ако партньорът им е безплоден, те са в еднополова връзка или отглеждат деца сами.

Задоволяването на тази нужда се е превърнало в голям бизнес.

Смята се, че пазарът в Европа ще струва над 2 млрд. паунда до 2033 г.,

като Дания ще бъде основен износител на сперма.

И така, защо някои донори на сперма са бащи на толкова много деца, какво направи датската или т.нар. “викингска сперма” толкова популярна и трябва ли индустрията да бъде обуздана?

Ако сте мъж и четете това, съжаляваме, че ви съобщаваме, но качеството на спермата ви вероятно не е достатъчно добро, за да станете донор - по-малко от пет от 100 доброволци действително отговарят на условията, разказват журналистите от Би Би Си.

Първо, трябва да произведете достатъчно сперматозоиди в проба - това е броят на вашите сперматозоиди - след това да преминете проверки за това колко добре плуват - тяхната подвижност - и за тяхната форма или морфология.

Сперматозоидите също се проверяват, за да се гарантира, че могат да оцелеят след замразяване и съхранение в банка.

Може да сте напълно плодовити, да имате 6 деца и пак да не сте подходящи

Правилата варират в различните части на света, но във Великобритания също така трябва да сте сравнително млади - на възраст 18-45 години; да не сте заразени с инфекции като ХИВ и гонорея и да не сте носител на мутации, които могат да причинят генетични заболявания като кистозна фиброза, спинална мускулна атрофия и сърповидноклетъчна анемия.

Като цяло това означава, че кръгът от хора, които в крайна сметка стават донори на сперма, е малък. Във Великобритания половината от спермата се внася. Но биологията означава, че малък брой донори могат да създадат огромен брой деца. Необходим е само един сперматозоид, за да оплоди яйцеклетка, но във всяка еякулация има десетки милиони сперматозоиди.

Сара Норкрос, директор на благотворителната организация Progress Educational Trust, която работи в областта на фертилитета и геномиката, казва, че недостигът на донорска сперма я прави ценна стока, а “банките за сперма и клиниките за фертилитет максимално използват наличните донори, за да задоволят търсенето”.

От този малък брой донори спермата на някои мъже е просто по-популярна от други. Донорите не се избират на случаен принцип. В зависимост от банката за сперма

можете да разглеждате снимки, да слушате гласа им, да разберете какво работят - инженер или художник?

- и да проверите техния ръст, тегло и други данни.

“Ако се казват Свен, имат руса коса, са високи 193 см, спортисти са, свирят на цигулка и говорят седем езика - знаете, че това е много по-привлекателно от донор, който прилича на мен”, казва експертът по мъжка плодовитост проф. Алън Пейси, който е управлявал банка за сперма в Шефилд.

Как спермата на викингите завладя света

Дания е дом на едни от най-големите банки за сперма в света и си е спечелила репутацията на производител на “бебета на викингите”.

Оле Шу, 71-годишният основател на банката за сперма Cryos International, където един флакон от 0,5 мл сперма струва от 100 евро (88 британски лири) до над 1000 евро (880 британски лири), казва, че културата около даряването на сперма в Дания е много различна от тази в други страни.

“Населението е като едно голямо семейство”, казва той, “има по-малко табута по тези въпроси и ние сме алтруистично население, много донори на сперма също даряват кръв.”

Оле Шу основава Cryos International през 1987 г. И това, казва Шу, е позволило на страната да се превърне в “един от малкото износители на сперма”.

Но той твърди, че датската сперма е популярна и поради генетиката. Той казва пред Би Би Си, че датските “гени за сини очи и руса коса” са рецесивни черти, което означава, че трябва да идват и от двамата родители, за да се появят при дете. В резултат на това, чертите на майката, като например тъмната коса, “може да са доминиращи в полученото бебе”, обяснява Шу.

Той казва, че търсенето на донорска сперма идва главно от “високообразовани необвързани жени на около 30 г.”

Те сега съставляват 60% от заявките.

Един аспект от разследването за донори на сперма та Би Би Си, е как спермата на мъж е била събрана в Европейската банка за сперма в Дания и след това изпратена до 67 клиники за фертилитет в 14 страни.

Нациите имат свои собствени правила за това колко пъти може да се използва спермата на един мъж. Понякога това е свързано с общ брой деца, други го ограничават до определен брой майки (така че всяко семейство може да има толкова деца, колкото желае).

Първоначалният аргумент около тези ограничения беше да се избегне среща, създаване на връзки и раждане на деца между полубратя и сестри – които не знаят, че са роднини.

Но нищо не пречи спермата на същия донор да бъде използвана в Италия и Испания, а след това в Холандия и Белгия, стига правилата да се спазват във всяка страна.

Това създава обстоятелства, при които донор на сперма може законно да бъде баща на голям брой деца. Въпреки че мъжът често не знае този факт.

“Много реципиенти, а също и донори, не знаят, че спермата на един донор може да бъде законно използвана в много различни страни - този факт трябва да бъде по-добре обяснен”, казва Сара Норкрос, която твърди, че би било разумно да се намали броят на децата, които един донор може да има.

В отговор на разследването на донора на сперма, който е предал ген, довел до рак при някои от 197-те деца, на които е бил баща, властите в Белгия призоваха Европейската комисия да създаде общоевропейски регистър на донорите на сперма, който да следи пътуващата през границите сперма. Вицепремиерът Франк Ванденбрук заяви, че

индустрията е като “Дивия запад”

и “мисията да се предложи на хората възможността за семейство е отстъпила пред бизнеса с плодовитост”.

Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология също предложи ограничение от 50 семейства на донор в целия ЕС. Тази система все още би позволила спермата на един донор да създаде повече от 100 деца, ако семействата искат по две или повече бебета.

Изразени са опасения относно въздействието върху децата, заченати чрез даряване на сперма. Някои ще бъдат щастливи, други могат да бъдат дълбоко разстроени от двойното откритие, че са родени с донорска сперма и са едни от стотиците полубратя и сестри.

Същото важи и за донорите, които често нямат представа, че спермата им е толкова широко разпространена.

Тези рискове се усилват от леснодостъпните ДНК тестове за произход и социалните медии, където хората търсят своите деца, братя и сестри или донора. В Обединеното кралство вече няма анонимностза донорите и има официален процес, чрез който децата научават самоличността на биологичния си баща.

Г-н Шу твърди, че нови ограничения върху даряването на сперма само биха накарали семействата “да се обърнат към частния, нерегулиран пазар”.

Д-р Джон Апълби, медицински етик в университета “Ланкастър”, заяви, че индустрията за фертилизация има “отговорност да контролира броя пъти, в които се използва донор”, но съгласуването на глобални регулации несъмнено би било “много трудно”. Той добави, че предложеният глобален регистър на донорите на сперма е съпроводен със собствени “етични и правни предизвикателства”.

У нас нито реципиентът, нито донорът, могат

да узнаят самоличността на другия

Донорството на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони е регламентирано от българското законодателство. То се осъществява съгласно Наредба №Н-2/12.07.2023 на МЗ. Всички процедури са под надзора на ИА “Медицински надзор”.

В България донорството е анонимно по закон. Нито донорът, нито реципиентите могат да узнаят самоличността на другия. Изключения се правят само при сериозни медицински показания и с разрешение от съда. Донори може да бъдат:

• Мъже, навършили пълнолетие
• Физичecки и пcиxичecки здpaви
• Не са поставени под запрещение
• Бeз дaнни зa нacлeдcтвeни гeнeтични и хронични зaбoлявaния;
• Hopмaлни пoкaзaтeли нa ceмeннaтa тeчнocт и дoбpи пoкaзaтeли нa cпepмaтoзoидитe cлeд paзмpaзявaнe;
• Тестове за HIV, сифилис, хепатит B и C, трихомони, уреоплазма, микоплазма.
• Скрининг за таласемия, кистична фиброза, ДНК-тест за фрагментации и фамилна анамнеза.