След като правителството подаде оставка в четвъртък, преди бюджетът за 2026 г. да бъде приет, се появиха опасения за влизането в новата година без такъв. Премиерът в оставка Росен Желязков увери, че ако до края на месеца не бъде приет бюджет, те ще внесат удължителен такъв. 

В анализ на Фискалния съвет се описва временната процедура в случай, че до края на 2025 г. не бъде приет нов бюджет. Ето каква е тя: 

- Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента.

- Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.

- Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.

- Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).

- Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се ―превърта‖ старият.

От Фискалния съвет уточняват, че тази временна схема може да се използва най-много три месеца, ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои. 

Ако след тези три месеца няма бюджет, Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.

Бюджетът за 2022 г. например беше приет на 25 февруари същата година. Забавянето се получи, защото през 2021 г. имаше няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяха да формират правителство. 

Проектобюджетът за 2023 г. също беше внесен със значително забавяне - през април същата година. Основната причина: страната има няколко
парламентарни избори (в края на 2022 г. и през 2023 г.) и отсъствие на трайно
функциониращо правителство и редовен парламент, което пречи на навременното
разработване и внасяне на бюджетния проект. В резултат, окончателното приемане на
бюджета се забавя — Законът е приет едва в края на юли 2023 г.: първо четене на 12 юли 2023 г., второ — и окончателно — в ранните часове на 28 юли 2023 г.

Може да прочетете целия анализ на Фискалния съвет тук.