Ето града, в който цар Борис I приема християнството в тесен кръг. Посещавал го е и жестокият Септимий Север
Деултум е най-старият римски град в България, основан през 70 г. сл. Хр. от ветерани от 8 Августов легион, и основен граничен пункт с Византия, казва археологът проф. Людмил Вагалински
- Проф. Вагалински, защо именно в Дебелт (Деултум) се чества 1160-годишнината от приемането на християнството у нас?
Деултум е основният граничен и митнически пункт между Първата българска държава и тогавашна Византия. Тук са намерени печати на Борис І както и такива на видни византийски сановници. Те свидетелстват за оживена официална кореспонденция. Най-ранните сведения (литературни и епиграфски) за християнство в днешна България датират от ІІ век именно за Деултум.
Логична е хипотезата, че князът приема християнството в безопасен тесен кръг на свои приближени именно в този важен стар граничен християнски град, опасявайки се от силно неодобрение сред част от българските първенци. Спомнете си за бунта на сина му Владимир-Расате!
- Кога е възходът на града и по каква причина запада след това?
Деултум е най-старият/първият римски град в България, основан в 70 година от ветерани от Осми Августов легион като римска колония, тоест с най-високия статут на селище извън Италийския полуостров в рамките на огромната Римска империя, простираща се на три континента. Деултум просперира до 270 година, когато вражеска (източни германи и техни съюзници) атака прекъсва възходящото му развитие. Градът се съвзема постепенно, но никога не достига предишното си ниво.
- Кои са били неговите възлови управители и каква политика са провеждали?
Двама магистрати дуумвири ("мъже със съдебни правомощия)" ръководят колонията по образеца на двамата консули в Рим. Квинт Касий Модест се казва единият от тях на тази длъжност около 100 година. Известни са имената на християнски епископи в града от ІІ век насетне като те поемат и лидерски функции от V век нататък. Тогавашните управници поемат с лични средства част от разходите на града, за да спечелят уважение и добро име.
- Какви са характеристиките на бронзовата глава на Септимий Север, открита там?
- - Главата принадлежи на голяма статуя на императора, пострадала при гореспоменатата варварски атака. Намерени са още три човешки крака от тази мащабна бронзова композиция, представяща най-вероятно императорското семейство. Портретът е рядък пример на запазено бронзово изображение на римски император. Създаден е в самия край на ІІ век. Изложен е в музея на място (в Деултум).
- Колко е приблизителната му цена?
- Бих отговорил с риторичен въпрос: "Ако имате тази сума, ще възстановите ли оригиналния 1800 годишен бронзов портрет?"
- Изпращана ли е на изложби в чужбина, както имаше миналата година в музея "Гети" на артефакти от 14 български музея?
- Не е напускал своето място.
- Защо са изработили точно негова статуя?
- Защото Септимий Север облагодетелства източните римски провинции, включително Тракия с Деултум. А и най-вероятно императорът посещава колонията. Това знаменателно събитие заляга в основата на новия исторически трилър на Ирина Вагалинска -- "Деултум посреща Свирепия".
- Какво показва гробът на лекаря с медицинските му инструменти и зарче?
Като всеки голям античен град Деултум разполага с лекарска колегия. Зарчето илюстрира разнообразните настолни игри (включително залагания), разпространени в Империята. Можете да се запознаете с тях в Деултум чрез колегите ми от музея в град Средец.
- Какви други артефакти са намерени при разкопките и с какво се свързват?
- Отговор ще намерите, когато посетите богатия музей в Деултум.
- Богати ли са били жителите на града? С кого са търгували?
Част от тях -- да, съдейки по гробен инвентар, надписи и находки от града. Деултум разполага с черноморско пристанище през Мандренското езеро. Съществена част от стокообмена му е обвързана с богатите провинции в Мала Азия и със Средиземноморието като цяло.
- Кога Деултум влиза в пределите на България и какви писмени свидетелства има?
Деултум е превзет в 812 година от хан Крум. Той преселва неговите жители в отвъддунавска България (днешна Румъния). Византия успява да си ги върне десетилетия по-късно чрез нарочен корабен десант -- толкова способни хора са деултумци. През вековете Деултум попада ту във византийски, ту в български ръце. Важното му местоположение предопределя тази му превратна съдба до ХІV век. От Деултум започва и българската "китайска стена" -- 140 километровият граничен вал с ров "Еркесия". Деултум е споменат в Хамбарлийския надпис на хан Крум както и във византийски писмени извори.

