По-малко от половината студенти смятат, че лекциите са задължителни

Все по-сигурно е, че ако завършите български университет, ще си намерите работа по специалността, показва новият рейтинг на университетите.

Числата са: 61% от завършилите работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание. Преди 11 години това важеше едва за 41%.

На позиция за висшисти работят 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и 70% от завършилите магистърски програми след висше образование. Но едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции.

Безработицата сред завършилите университети се задържа на равнище от малко над 2% (за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%).

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14%. А през 2014 г. 25% отиваха в чужбина. Специално сред магистрите след висше едва 10% са тези, които “изтичат” навън.

Кои дипломи дават най-добри кариери

Най-ниска безработица (под 1%) има при завършилите професионалните направления “Военно дело”, “Медицина”, “Фармация”, “Металургия” и “Дентална медицина”, а най-висока – сред завършилите “Социални дейности” (3,88%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има при “Военно дело”, “Медицина”,“Теория и управление на образованието” и “Дентална медицина”, а най-ниска - сред завършилите “Туризъм” (25%).

С нива над 94% оставащи в България след завършването на университет са обучавалите се в направленията “Теория и управление на образованието”, “Металургия”, “Фармация” и “Военно дело”. Завършилите “Изобразително изкуство” обаче под 75% остават в България.

Къде отиват отличниците

Първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията “Медицина” (5,73), “Фармация” (5,70) и “Дентална медицина” (5,63), “Информатика и компютърни науки” (5,62) и “Математика” (5,60).

Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от направления “Материали и материалознание” (4,45), “Металургия” (4,47) и “Животновъдство” (4,49). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се запазва на миналогодишното нивмо от 5,14. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам.

Кои професии са тренди

Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 година са “Икономика” (26 996), “Педагогика” (16 713), “Медицина” (13 485) и “Администрация и управление” (11 773). Най-малко студенти се обучават в направление “Теория на изкуствата” – 53. 

8 университета обучават половината студенти

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ “Св. Климент Охридски” – 19 799, следвано от Университета за национално и световно стопанство със 17 092 студенти и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с 16 285. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления “Театрално и филмово изкуство” – 68%, “Изобразително изкуство” – 43%.

Колко пропускат лекции и упражнения

Новост в рейтинговата система на страната за 2025 г. са индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер.

С най-висока посещаемост на упражнения - над 90%, се открояват студентите от направления “Фармация”, “Горско стопанство”, “Дентална медицина”, “Ветеринарна медицина”, “Биологически науки” и “Медицина”. Направленията с най-ниски стойности по отношение на редовна посещаемост на упражнения - около 50%, са “Изобразително изкуство”, “Философия”, “Социология, антропология и науки за културата”, “Музикално и танцово изкуство”, “Национална сигурност” и “Икономика”.

Направленията-първенци с над 80% посещаемост на лекции според студентите са “Военно дело” и “Религия и теология”, а онези, с най-ниска, са “Ветеринарна медицина” и “Спорт”, - под 30%.

Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2025 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, НАОА, Националния център за информация и документация, НОИ, НСИ, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания.

Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg

През 2025 година тя е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество – София” и Сирма  Груп.

Софийският университет първи в 22 професионални направления

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2025 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите.

Техническият университет – София, се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва в класациите.

Медицинският университет – София, е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение.

Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места от общо 6. Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация.

Над 30% чужди студенти в три медицински направления

През последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал повече от 2 пъти – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2025 г.

За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията “Медицина” (59% от действащите студенти), “Дентална медицина” (48%) и “Ветеринарна медицина” (33%).

В още 5 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са “Фармация” (16%), “Туризъм” (14%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (12%), “Музикално и танцово изкуство” (12%) и “Теория и управление на образованието” (11%).

Десислав Славчев, студент по медицина в Софийския университет:

Огледах внимателно данните за различни университети, преди да кандидатствам

- Защо избрахте да учите медицина?

- Винаги ми е било интересно човешкото тяло и това как функционира. От дете съм искал да специализирам сърдечна хирургия - нещо, което ми предстои. В 12-и клас трябваше да реша с какво ще се занимавам през следващите 40 години от живота ми. Трябваше да избера нещо, което да правя с удоволствие и постоянно да ми е интересно и в същото време да мога да подсигуря семеен живот. Така избрах медицината. А Софийския университет избрах, защото, преди да кандидатствам, посетих всички университети, прегледах базите им. Софийският университет има най-добрите според мен клинични бази. Това са всички частни софийски болници. Болница “Лозенец” е най-модерната в България. Преподавателите са изключително напред - и практически, и теоретично. Имат иновативни подходи в лечението.

- Обикновено медицинската професия се наследява, имате ли в семейството си лекари?

- Традицията наистина е такава, но аз нямам близки лекари.

- Ще останете ли в България, или искате да практикувате в чужбина?

- Аз изключително много обичам България. Харесва ми природата, населението - като култура, като социални отношения. Искрено искам да остана в България. Нивото на медицината у нас е малко по-ниско, отколкото в Западна Европа или в Азия, но все пак се развива доста добре. Има голям потенциал за развитието на млади лекари. Така че искам да остана в България. Надявам се в практическата част на кариерата ми да имам тази възможност. Да има такива условия на труд, които да го позволяват.

В кардиохирургията обикновено развитието е по-бавно. По-малко се дава на по-младите, поне в България. Това може да бъде една от причините за напускане на страната. Но все пак, ако добре се развият нещата, с удоволствие бих останал в България.