Тестът с 8 лесни въпроса е валидиран за България и е достъпен в интернет.  Броят на хората с диабет се увеличава, но световната статистика показва, че почти половината не знаят, че го имат При оценката на въпросника се оказа, че обществото ни е по-рисково от някои европейски популации. Трябва да има национален план срещу наднорменото тегло и затлъстяването - то е в основата на проблема, както и на повече от 200 други заболявания, казва в интервю за "24 часа" чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, началник на Втора клиника по ендокринология, специлизирана в профилактиката и лечението на захарен диабет. Още за проф. Танкова четете по-долу.

- Професор Танкова, на фона на нарастващата честота на диабет тип 2 как оценявате състоянието на ранната диагностика и профилактиката на заболяването в България в сравнение с другите държави в Европа?

- В глобален план има прогресивно увеличаване на броя на хората с диабет. България не е изключена и каквото и да правим, броят на хората с диабет се увеличава, но световната статистика показва, че почти половината от хората с диабет не знаят, че имат този проблем.

Много често казвам, че това е коварно заболяване и остава в продължение на години без поставена диагноза и бихме могли да го установим по наличието на развило се вече усложнение.

Затова са изключително важни програмите за ранен скрининг, за превенция на захарния диабет. Добрата новина е, че тенденцията на увеличаване на диабета в света като цяло се отнася в по-малка степен за Европа, включително за нашата страна. Но това не отменя необходимостта от провеждане на активни мерки за скрининг.

В България ситуацията е като в западноевропейските страни. Много трябва да се работи. Може би в Скандинавския регион са малко по-добре развити скринингът и превенцията на захарния диабет.

- Състоянието на преддиабет е ключово за превенцията, тъй като предоставя прозорец за обратимост на състоянието. Кои са според вас основните рискови групи в България, които задължително трябва да бъдат включени в целеви скрининг?

- Рисковите фактори за преддиабет и за диабет са идентични.

Ще започна с фамилната обремененост със захарен диабет. Когато има първостепенен или дори второстепенен родственик със захарен диабет, това показва, че човек е с повишен риск.

Други сериозни рискове са наднорменото тегло и затлъстяването.

Фактор е и наличието на високо кръвно налягане, на високо ниво на холестерола в кръвта. По-застрашени са и жени, които имат синдром на поликистозни яйчници, както и тези, които по време на бременност са имали повишено ниво на кръвната захар или са родили по-едро бебе. Също и хора със сърдечносъдови заболявания или при тези, за които някога по повод на нещо е установено повишено ниво на кръвната захар.

Това са рисковите фактори, които трябва активно да търсим и да правим оценка на риска. Най-лесно оценка на риска за диабет се прави с помощта на въпросници. Има такъв въпросник, който е разработен от Националния институт на здравето във Финландия и ние преди около 15-ина години го валидирахме за България. При оценката му се оказа, че българското общество е по-рисково от някои европейски популации и населението в някои други страни.

Въпросникът включва осем въпроса, които са много елементарни и всеки може да го попълни и да си направи оценка на риска за развитие на диабет през следващите 10 години. Оказва се, че в западноевропейските страни, включително и във Финландия, които са разработили този тест, ако имаш общ брой над 15 точки от отговорите, си с висок риск да развиеш диабет. В България този рисков индекс е 12 точки. Ако имаш над 12 точки, си с повишен риск от развитие на захарен диабет. А ако точките са над 10, си с повишен риск от преддиабет.

Преддиабетът е междинно състояние между здравия човек и човека с диабет. И добрата новина е, че това е обратимо състояние. Ако се вземат мерки, може това състояние да не прогресира към диабет, а да се върне към нормален толеранс, към здрав човек. И затова предиабетът е толкова важен от медицинска гледна точка, колкото и диабетът. Би трябвало да насочим усилията си там, тъй като там все още има какво да направим.

- Когато се докаже риск за диабет, дали е достатъчно да се направи тест за кръвната захар на гладно, или е по-добре да се пристъпи направо към измерване на гликирания хемоглобин?

- Най-неинвазивният и най-лесният метод за оценка на риска е въпросникът, но той само показва какъв е рискът за следващите години. Не показва дали този човек има диабет, дали има преддиабет. Затова хората, които са с повишен риск, ги насочваме към лабораторни изследвания. Изследването на нивото на глюкозата на гладно е общоприет критерий за оценка на предиабет и диабет.

Гликираният хемоглобин също е много важен показател. През 2011 г. Световната здравна организация го прие за диагностичен критерий за захарен диабет и когато нивото му е по-голямо или равно на 6,5%, поставяме диагноза диабет. Важно е да се знае, че гликираният хемоглобин може да се изследва по всяко време на деня и не е нужно това да се прави на гладно.

Има и още едно изследване, което се казва на популярен език обременяване с глюкоза или натоварване с глюкоза, и то представлява приемане на глюкоза и изследване на нивото на глюкозата след два часа. С този тест могат да се установят около 30% от случаите на недиагностициран диабет и поради това също е изследване, което се прави в лабораториите.

Но дори само гликиран хемоглобин, дори само глюкоза на гладно или случайно изследване на глюкоза по някое време в деня също ни показват, че този човек има проблем и може да се насочи и към допълнителни изследвания.

- Личният лекар е най-близо до всеки човек. Дали той би могъл да диференцира човек с риск, да го насочва и насърчава по обратния път към здрав?

- Аз лично оценявам ролята на личните лекари изключително високо, тъй като те са най-близо до хората. Те знаят семействата, в които има хора с диабет, познават техните рискови фактори. Това, което е важно, е, че в България в пакета на общопрактикуващия лекар е включен финландският въпросник FINDRISC — и може да се прави оценка на риска на хората за захарен диабет. И общопрактикуващите лекари могат да насочат хората към изследване на нивото на глюкозата, на гликиран хемоглобин и вече ако има проблем, тогава да изпратят пациента и на специалист. Оценката на риска и началните стъпки са изцяло в ръцете на личните лекари и те са нашите най-добри партньори в тази програма за скрининг и ранна превенция на захарния диабет. Ние принципно сме партньори. Имаме много общи мероприятия, говорим по тези въпроси. Може би и нашата, и тяхната роля е да повишаваме информираността на населението за това, че има рискови фактори за предиабет и диабет, за това, че предиабетът не е безобидно състояние и трябва да се вземат мерки. Това, което можем съвместно с личните лекари да направим, е да говорим повече за отклоненията в телесното тегло, за наднорменото тегло, затлъстяването. Това са може би най-мощните рискови фактори за диабет и трябва да се обръща внимание, че не са козметичен или естетически проблем, а заболяване.

- Какво вие лично използвате в своята клинична практика изван стандартните препоръки “хранете се здравословно, движете се повече”?

- Много пъти не се казва на хората какво конкретно трябва да правят и те реално не знаят, трябва да бъдат насочвани по-точно. Но много пъти и хората са склонни да търсят веднага медикамент, а не нещо, което те сами могат да направят. По отношение на здравословното хранене това, на което трябва да се обърне внимание, особено ако човек е с наднормено тегло и затлъстяване, е да се стреми към известен калориен дефицит — да се приемат по-малко калории, отколкото изразходва. Това понякога е доста сложно да бъде обяснено колко калории са правилен избор, кои са по-богатите на калории храни, какъв режим на хранене е подходящ.

Много често хората не обръщат внимание на това, че през целия ден поемат храна, нещо малко, но то внася допълнителни калории. Затова трябва да бъде обяснено кои са богатите на калории храни. Да се предпочитат храни, богати на фибри, бедни на наситени мазнини.

Това са едни общи препоръки. Винаги обаче трябва да ги съобразим с това какви предпочитания, какви хранителни навици има даденият човек. Ако той се храни веднъж на ден, да продължи така, ако задължително закусва, да продължи по този начин. Ние можем да дадем определени препоръки както за количеството, така и за качеството на храната, но трябва да се съобразим с неговите индивидуални предпочитания.

- А по отношение на физическата активност?

- Често битува схващането, че физическата активност е само тази, която е във фитнесите. А това не е така.

Физическа активност може да има в ежедневието. Човек да ходи пеша, да се изкачва по стълби, да върши домакинска работа, да се труди в градината, да ходи в планината. Така че тук трябва да бъдат обяснени конкретните възможности за физическа активност, тъй като много често има и извинения — “ама нямам време да ходя във фитнес” , или пък, че е скъпо. Да, но може би ще намериш време вместо с кола или с друг транспорт да се придвижиш пеша.

- В този контекст дали има нужда от едно по-сериозно финансиране на целенасочени държавни програми за повишаване на здравната култура?

- През последните няколко месеца стана твърде актуално, включително и в България, че започнахме да говорим повече за проблема със затлъстяването. Смятам, че затлъстяването е в основата както на диабета и на преддиабета, така и на повече от 200 други заболявания, включително злокачествените заболявания.

Именно затова през последните няколко месеца бяхме и в парламента, говорихме по този въпрос. Трябва ни национален план за поведение — тук вече наистина за борба с наднорменото тегло и затлъстяването. В тази област наистина ни трябват програми, които не са само медицински. Затлъстяването има много аспекти. Помислете си как се хранят децата в детските градини, в училищата, младите хора, какви са готовите храни. Би трябвало на една по-широка основа да се действа и смятам, че национална многоаспектна програма по отношение на наднорменото тегло и затлъстяването е нещо, за което би трябвало да обединим усилията си.

- Технологиите се развиват по-бързо, отколкото даже си мислим. Дали в този процес има и потенциал за въвеждането на широк дигитален скрининг, или за използване на мобилни приложения, или за телемедицина, които да извадят на светло хора, които не знаят, че имат проблем?

- Тези хора, които имат проблеми, са изключително много и колкото по-рано това се разбере, толкова по-добра е перспективата пред тях.

Въпросникът, който вече няколко пъти цитирам, тъй като за мен това е много лесно и много важно средство, е наличен онлайн и всеки може да влезе със съвременните технологии и буквално за 1-2 минути да отговори на въпросите и накрая да се покаже резултатът за неговия риск. И тогава, смятам, всеки, когато види, че е с повишен риск, би трябвало да се замисли, да има отношение към собственото си здраве и да предприеме следващи стъпки за уточняване на състоянието си. Такъв скрининг на по-широка основа, който, след като си определиш риска за диабет, да ти показва първо, второ и трето какво трябва да се направи — да се отиде при личния лекар, да се отиде в лаборатория, да се отиде, ако е необходимо, при специалист. Тези именно стъпки биха могли да помогнат, тъй като има хора и в доста отдалечени райони. Така че в технологиите има голям потенциал.

Трябва да говорим за скрининг, трябва да говорим за превенция. Ние фокусираме понякога повече вниманието си върху контрола и лечението на дадено заболяване. Но много по-важно, много по-ценно за населението, но и за всеки отделен човек е да вземем мерки преди изявата на тези проблеми.

Да, технологиите помагат. Надявам се в бъдеще да помагат още повече.

CV Чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, е началник на Втора клиника по ендокринология, специлизирана в профилактиката и лечението на захарен диабет. Има специалности по вътрешни болести и по ендокринология и болести на обмяната, както и дългогодишен клиничен, научно-преподавателски и организационен опит. Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Носител на голямата награда на БАН за 2025 г. Член е на лигата "Лекарите на които вярваме" още от нейното създаване.

Водещ специалист е в областта на захарния диабет. Нейните водещи експертни области включват:

- Захарен диабет – съвременна диагностика, лечение и дългосрочно проследяване;

- Иновативни терапевтични подходи при диабет и метаболитни нарушения;

- Метаболитен синдром и управление на сърдечносъдовия риск;

- Ендокринни заболявания, свързани с обмяната на веществата;

- Научно-преподавателска дейност и подготовка на бъдещи специалисти в областта на ендокринологията и диабетологията.