Скъпи приятели, Димчо Дебелянов го е казал: „Аз умирам и светло се раждам - разнолика нестройна душа...". Трябваше да остарея, за да разбера какво е имал предвид три пъти по-младият от мен поет. Всъщност в нас живеят няколко Души и ние като, че ли късно откриваме това абсурдно на пръв поглед явление. Понякога ми се струва, че не познавам самия себе си. Понякога се питам: Това аз ли съм? И все пак мисля, че успявам да се преборя със себе си, особено в неочакваните сюрпризи, които ми поднася съдбата.

ДУША

Във бездната на тишината...

В дълбокото... Без глас и звук.

Дори без лъч от светлината...

Ах, ето ме отново тук...

Самотен... В чистото пространство...

Опитвам се да утеша

с необяснимо постоянство

обърканата си душа...

Сама пред цялата вселена...

Разкайва се, че съгреши...

И факт! Била е разделена

на още няколко души.

Това е пръстът на съдбата...

И аз спокойно съм живял

със тази – милата, добрата...

С оназ – затънала във кал.

И с третата – безкрайно странна...

И чернобяла... И без цвят..

Променлива... Непостоянна...

Във пъстрия човешки свят.

И Тя...Една Душа човешка...

Събрала тези три души.

Душа понесла тежка грешка...

Душа, която не греши...

Душа безумна... Страстна... Млада...

Душа разумна... Стара... Зла..

И пада ѝ се... Нека страда

от туй което е била...

БезДушие ли да избирам

ако внезапно съм на ход?

Сега започвам да разбирам

необяснимия живот...

И нека Оня да си вика...

Не мога да я удуша...

Оставам с тази многолика

нестройна, истинска Душа...

От Фейсбук.