Остават 9 дни до влизането на санкциите към Лукойл, включително в България. Бодряшкият тон започна вече да прелива към минорен: след "изненадващото" разкритие на шефа на резерва, че имаме резерви само за 30 дни. Като половината обаче били в чужбина. А тези в България - в складовете на Лукойл - не е ясно как ще се ползват, ако спре дейност.

Вместо още през 2022 г - със започване на войната в Украйна - да назначим особен управител, който да спре потоците към Кремъл, както направи Германия с Роснефт - какво направихме ?

Решихме, че няма проблем вражеска държава да поддържа своя монопол върху пазара в условия на война. И да я финансира. При вече крещящия пример на Газпром, който рязко промени условията си и спря газа.

Добре, че все пак правителството на Денков прокара закона за особения управител и подготви екип, който да влезе, ако Кремъл реши да ни изненадва след спиране дерогацията за руския нефт. Даже изключителен професионалист като Бойко Ницов влезе в компанията като държател на златната акция на държавата - вероятно за първи и последен път без изрично руско съгласие. Естествено, по-късно бързо абортиран от пеевския Главчев.

Тогава защо е цялата паника сега?

Корпулентният фактор не се притеснява толкова за управлението на рафинерията, а да не би да дойде нов собственик, който да му обърка играта. Ерго, поправките (а не нов закон) в закона са разширяващи правомощията на особения управител да... експроприира собствеността на Лукойл без заплащане!

Германия не го е направила; Белгия отказва да ползва руските банкови активи, замразени в Euroclear без гаранции - обаче ние сме ербапи.

Държавническият подход е обратния:

(1) привличане на особен управител с международна репутация - приемлив за OFAC - за да осигури работата на рафинерията. И чак след това

(2) държавата да му даде задание да наеме световна инвестиционна банка, за да намери нов собственик на рафинерията, който да инвестира в режим на санкции.

Тогава няма да има проблем доказано пазарната цена - която трудно ще бъде оспорена в арбитраж - да бъде сложена в специална сметка до края на войната в Украйна. Казвам рафинерията, защото държавата има интерес да разбие монопола като продаде отделно и на друг собственик останалата инфраструктура и веригата бензиностанции - за да нямаме отново чужд слон на петролния ни пазар.

И така - вместо да разсейваме облаците, мъглата още повече се сгъстява в черната кутия Лукойл Бургас.

Впрочем, цялата икономика посивява от новата бюджетна политика. Само един сектор изсветлява - заплатите на обслужващия персонал. Вместо плик към официалната заплата - те вече са официално почти двойни. На светло.

От Фейсбук.