Да спрем! Да погледнем назад, да си спомним младостта си и да се запитаме: На прав път ли сме?

Андрей: Името на предаването е продължение на един от девизите на баща ми - "Няма нищо по-хубаво от един голям скандал"

Иван: Винаги сме били естествени и не сме се престрували на нещо, което не сме

Връстници, съученици и съдружници до ден днешен - това е кратката история на кариерата на Иван Христов и Андрей Арнаудов. И двамата са родени в София през 1979 г. - Иван на 30 ноември, Андрей на 8 юни. Заедно учат в началното училище, а после и в гимназията. Само висшето образование ги разделя, тъй като Иван завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а Андрей - тв журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Още в гимназията се снимат заедно в предаването "Час по всичко" по БНТ, а от 1998 г. започва общата им тв кариера в екип - в тв "Демо" с предаването "Кому е нужно?". През 2000 г. създават "Сблъсък" по тв "Ден", когато се ражда и продуцентската им компания "Междинна станция". 25 години по-късно те са продуцирали десетки тв предавания, риалити и шоу програми, сред които "Мюзик айдъл", "Станция "Нова", "Фермата", дори и "Всяка неделя" с Кеворк Кеворкян във времето, когато се излъчваше по Нова тв.

Иван е женен за бившата тв водеща Ирина Тенчева, с която имат общо 4 деца, Андрей - за спортистката и модел Емануела Толева, с която са родители на син и дъщеря.

- Защо решихте да отбележите 25 години от “Сблъсък” и да го върнете на боксовия ринг - така, както изглеждаше студиото му навремето, макар и само за една вечер? Какъв е смисълът?

Иван Христов: 25 години по-късно Иван и Андрей пораснаха. Дадохме си сметка обаче, че с нас порасна и цяло едно поколение. Живеейки ден за ден, човек не усеща как минават големи периоди от време. Точно в това е смисълът. Да спрем! Да погледнем 25 години назад. Да си спомним пътя, младостта си и да се запитаме: На прав път ли сме? По-добре ли живеем сега? По-свободни ли сме? Къде изчезнаха дебатите? Тези и още много въпроси ще дискутираме на 23 ноември в “Асикс Арена”. И то в познатата форма на “Сблъсък” – честно, на живо, без цензура, остро и с хумор!

Андрей Арнаудов: Винаги е много готино да си спомниш за младостта си в личен план. А в обществен план смятаме, че свободата, честността и уважението към различните гледани точки, които ги имаше в “Сблъсък”, все по-рядко присъстват в публичното пространство.

Искаме с един голям, бляскав спектакъл, визуално приличащ на голяма боксова гала, да напомним, че в публичното пространство могат свободно да се изразяват диаметрално противоположни позиции и на едно място да съжителстват спорът, гледните точки, хуморът, но и носталгията към едно отминало време.

- Какво ще покажете в т. нар. гала?

Иван: Както Андрей каза, залата ще бъде в стилистиката на боксов мач за световната титла. Ринг в средата, много мултимедия, много ефекти. Ще започнем с нашата отличителна черта – смеха! Зрителите ще видят любимите лица на “Сблъсък” – Боби Турбото, Гъмов, Ники Не-му-се-сърдете, Мирон… Всички те и още много други ще бъдат там. Ще направим три суперсблъсъка по актуални теми със суперактуални и смели гости, а на финала - лек носталгичен спомен по отминалата младост и трибют на страхотните гости на “Сблъсък”, които вече не са сред нас.

Андрей: Трите големи сблъсъка са под шапката на голямата тема на събитието – по-добре или по-зле живеем 25 години по-късно. Първата тема е “Изпростяхме или се цивилизоваме за последните 25 години?”, в която ще участват първите участници в “Сблъсък” - Евгени Минчев срещу Андрей Слабаков, и до тях съответно Ивка Бейбе и Венци Мицов. След това “Повече ни даде или повече ни взе Европейският съюз?” с участието на Костадин Костадинов и Владислав Апостолов срещу Георги Харизанов и Теодор Михайлов. И накрая една тема, която е много близка до сърцето ни и каузата на Bulgaria Wants You – “2025: време за бягство или време за завръщане?” с Маги Халваджиян и Димитър Рачков от едната страна и Къци Вапцаров и Иво Танев от другата.

Надявам се, че когато публиката излезе от залата, ще е успяла да изживее всички тези емоции – смях, яд и носталгия, в няколко часа.

- Кой е най-големият сблъсък в обществото ни сега? И може ли да бъде преодолян с разговори и дебати? По-скоро как може да бъде преодолян?

Андрей: Българите обичаме да се делим по всякаква линия. И това не се е променило за последните 25 години. Делим се на софиянци срещу провинция, консервативни срещу либерални, бедни срещу богати, умно-красиви срещу не-умно-красиви, западни срещу проруски и т.н.

Най-големият сблъсък е кога ще спрем да имаме толкова големи изисквания към всички други, но толкова ниски към самите себе си. Ние като народ на стотици години се оправдаваме с великите сили, с турското робство, с комунизма, с държавата, с политиците, с Европейския съюз, с еврото. Не приемаме, че някакви наши проблеми произтичат от самите нас.

Ако успеем да се сблъскаме с реалността и разберем, че най-големи изисквания трябва да имаме към нас самите, а не към околните, изведнъж животът ни много ще се подобри.

Иван: Най-големият сблъсък днес е, че нямаме теми, по които ние като общество можем да постигнем безусловно обединение. От праисторията до днес силата на една група от хора е била правопропорционална на способността им да се обединяват! Вижте колко сме разединени! Дебати на практика не се водят. Масово се спасяваме поединично. Да, това може да се оправи, но май ще трябва да минат още 20-30 години.

- Иван и Андрей от “Сблъсък”, така се представяхте дори по телефона в продължение на 13 години, докато водехте предаването. А сега кои сте?

Иван: Това е много хубав въпрос. Наистина така се представяхме. Сега, когато ми се налага да се представям по телефона, казвам, че съм Иван от Андрей. Отсреща – кратка пауза, смях, и разговорът започва.

Андрей: Аз пък винаги съм се представял като Андрей от Иван. Ние сме просто Иван и Андрей. Всеки има някаква различна представа за нас, но това е нормално, защото през тези 25 години сме се променяли много. Всъщност този 25-годишен юбилей на “Сблъсък” е и нашата 25-годишнина пред зрителите.

- “Сблъсък” не съществува от 11 години, но всички помнят предаването, което на практика ви превърна в известни хора. Как си обяснявате този феномен? Вие какво помните от вашето предаване?

Андрей: Нескромно е, но във времето между 2000 г. и 2010 г., когато всички гледаха телевизия, “Сблъсък” беше едно от трите най-популярни предавания в телевизията. Нормално е всички да го помнят. Ние се превърнахме във флагман на светогледа на цяло едно поколение – хората, родени между началото на 70-те и втората половина на 80-те. За мен лично “Сблъсък” е страхотна емоция. Това е най-свободното и щастливо време в моя живот.

Иван: Винаги съм си мислил, че този, както го наричате, феномен, се случи заради свободата и естествеността на изказа. Нямаше табута, нямаше цензура. Зрителите имат безпогрешна интуиция за честността на хората, които се появяват по телевизията, а ние бяхме честни. Дали това е възможно сега? В телевизия – не. В интернет – все още да. От “Сблъсък” помня един уникален коктейл от смелост, смях, интелект и много неща, които и ние, и зрителите научавахме заедно.

- От години се занимавате много активно с това да убеждавате българите в чужбина да се върнат в родината си. В този смисъл какъв е сблъсъкът между българите у нас и имигрантите - българите, които живеят навън?

Иван: Този сблъсък, слава богу, вече не се наблюдава. Дори статистиката отчита повече прибиращи се и по-малко заминаващи!

Андрей: Наистина няма никакъв сблъсък. Българите в чужбина са абсолютно същите като българите в България – високообразованите хора със страхотна кариера ще бъдат такива навсякъде. Голямото право на всеки човек е да търси щастието и успеха, където и да се намира по света. Все пак ние вярваме, че пътят към това щастие винаги е една идея по-кратък у дома, и това е, което осмисля нашата работа.

Горди и щастливи сме, че живеем във време, в което се променят огромни демографски тенденции от последните 30 години – много повече хора се прибират, отколкото напускат страната, и нашият сайт всъщност е черешката на тортата на този процес. Особено след рестарта си на 12 септември сайтът ни по много добър начин свързва компаниите и институциите с хората, които търсят реализация в България.

- Навремето по повод предаването сте ми казвали, че макар и 20-годишни, сте били медиатори и сте успявали да балансирате между умните хора, поканени в студиото. Това умение придобива ли се, или е вродено? Как го използвате днес, какъв вид медиатори сте сега?

Иван: В момента се налага да бъдем по-големи медиатори дори и сравнено с времената, в които водихме “Сблъсък”. Това е така, защото се занимаваме с десетки и най-различни начинания. Във всяко едно от тях работим с различни екипи, хора и процеси. Трудно е, но и удовлетворяващо, когато успяваме да накараме толкова компоненти да работят в синхрон. Някой път се получава по-добре, друг път по-зле. Това работи продуцентът. Той на практика е медиатор.

Андрей: Част от това умение е вродена. Хората, които имат добри комуникационни умения, притежават този талант, но, разбира се, той се и учи. Подозирам, че ще бъде все по-необходим, защото израства поколение, което се изразява много по-лесно писмено, отколкото устно. Хората, които могат да бъдат медиатори, ще стават все по-ценни във времето.

Работата на продуцента, независимо дали е телевизионен, филмов, или рекламен, е да свързва хора. Така че това не се различава много от онова, което сме правили на екрана.

- Ако днес решите да сблъскате хора с различно мнение по конкретна тема, кои ще изберете и коя ще бъде темата?

Иван: Мисля, че за дебат не трябва да има забранени теми. Били те расистки, сексистки, политически и т.н. Въпросът е в дебата човек да влиза с респект към опонента си, независимо от различната му гледна точка. Липсата на уважение помежду ни е най-големият ни проблем като общество.

Андрей: Животът в България ни дава безброй много възможности за сблъсък по различни теми. Темите, които сме избрали за събитието ни “25 години СБЛЪСЪК: Последна кръв!”, са само една малка част.

- Как измислихте предаването и защо го нарекохте така?

Иван: Андрей беше студент по журналистика, аз по актьорско майсторство за куклен театър. Осъзнахме, че независимо от тоталната разлика в професиите, за които се подготвяхме, принципът и в двете е един и същ. А именно наличието на конфликт. И в изкуството, и в журналистиката, литературата, киното… - навсякъде в основата е конфликтът. Това предначерта основата за телевизионното предаване, което разработвахме.

Андрей: “Сблъсък” всъщност беше работно име. Първоначално не ни харесваше, защото имаше твърде много съгласни, много “ъ” – СблЪсЪк, но в крайна сметка остана така. Предаването се роди благодарение на неща, които са били заложени в нашата житейска философия и в силните ни страни. То е продължение на един от девизите на моя баща (известния хоров диригент Васил Арнаудов - б.а.) – “Няма нищо по-хубаво от един голям скандал”. Аз вярвах, че различните гледни точки могат много по-добре да покажат истината, а пък форматът с боксовия ринг беше идея на Иван. Както винаги в нашия живот миксът между неговите и моите идеи е раждал нещата, които правим. Кога се получава и кога не, е друг въпрос. Но при “Сблъсък” се получи.

Спомням си, че още в петия-шестия брой, когато го правихме в телевизия “Ден”, имаше хора, които вече знаеха предаването, а не знаеха как се казва телевизията и какво е логото ѝ. След като преминахме в Би Ти Ви, разбира се, всичко стана много лесно.

- “Сблъсък” е ваш собствен формат и по думите ви дори е бил краден в съседни държави. Как разбрахте?

Андрей: Преди години разбрахме, че в Италия и в Хърватия има копиране на този модел, но това беше много-много отдавна. Знаем, че подобно предаване се правеше и в Сърбия, и то дори от хора, които ние познаваме. Тогава изобщо не ни е минавало през акъла да запазваме международен лиценз. Но това е преди 15-20 години. Сега не знам дали нещо подобно се прави някъде.

- Какви гафове допускат 20-годишни автори и водещи на тв предаване, каквито вие самите бяхте в началото? Какви забавни, а и не много приятни случки от предаването помните?

Андрей: Гафове допускат и 50-60-годишни водещи. Излизали сме в ефир, без да знаем, че сме в ефир. Били сме напът да си пропуснем предаването, защото сме били на участие предишната вечер в провинцията. Забравяли са да идват гости. Идвали са участници в предаването в не съвсем трезво състояние. Стигало се е до опити за физическо насилие извън ринга, както и на ринга по време на рекламите. Всякакви ситуации е имало.

Иван: Повечето хора, които се появяват по телевизията, допускат една основна грешка. Не са истински. Представят ни маска, а не себе си. Това е обречено. По-рано в разговора ни споменах, че зрителят е безкомпромисен за фалша. Ние пораснахме пред аудиторията. Проваляхме се, друг път се справяхме… Това не е важно! Важното е, че винаги сме били естествени и не сме се престрували на нещо, което не сме.

- Защо спряхте токшоуто - какво и как се изчерпа?

Андрей: “Сблъсък” мина през общо 4 телевизии. Започна в телевизия “Ден”, основният му и най-популярен период беше в Би Ти Ви, после беше в Нова телевизия и накрая в TV7. Последните години дори не го водехме ние с Иван. Просто не можем дълго време да правим едно лично нещо и на нас ни поомръзна. А иначе не мисля, че се изчерпа, още щеше да се гледа, ако продължавахме да го правим.

- Какво ви даде предаването, какво му дължите?

Иван: Едно дете прави първата крачка на прощъпалника си, а години по-късно взема “Златна топка” или открива лекарство, спасяващо животи… Това е “Сблъсък” за нас. След него направихме, а и все още продължаваме да правим разнообразни проекти, да не ги изброявам, бая са. Но “Сблъсък” винаги ще си остане първата крачка.

Андрей: Най-малкото му дължим националната си популярност. Ние се превърнахме в Иван и Андрей от “Сблъсък”. После бяхме Иван и Андрей от “Къртицата”, от “Фермата” и т.н., а за по-младите сме продуцентите на “Гунди – Легенда за любовта” или създателите на Bulgaria Wants You. Всичко това е заради “Сблъсък”.

- И двамата сте лекарски деца, защо не се насочихте към тази професия?

Иван: Лекарската професия, както и учителската, е не просто кариера, а призвание! В моето семейство тази роля се падна на сестра ми.

Андрей: Никога не ми е хрумвало да стана доктор. Наистина. Мечтаех да стана архитект или мюзикъл-режисьор. Архитект не станах, защото нито математиката, нито рисуването ми се удават, а за мюзикъл-режисьор нямах достатъчно търпение да се занимавам с музика. Никога не съм искал да наследя професиите на майка си или на баща си.

- Докъде стигат мечтите ви?

Андрей: Искаме да направим една може би първата в България истински независима продуцентска компания, която да продуцира съдържание и за телевизия, и за кино, и онлайн, да създава криейтив за реклами, да ги снима, да се занимава с media buying (купуване на рекламно време в медиите - б.а.), да организира събития и т.н. Вървим по този път вече две-три години и се надявам, че скоро ще бъдем там.

Иван: Ние наистина вярваме във фразата, с която завършвахме всеки епизод на “Сблъсък” – “Няма невъзможни неща”.