Чрез видеовръзка Сесилия Атиас се обърна емоционално и към спасените от нея медици

"Знам от самото начало за помощта за Никола Саркози, която идва от България в този тежък за него момент, и аз също няма да пожаля сили да помогна с каквото мога, защото бившият ми съпруг трябва да бъде освободен бързо. Не разбирам защо той е зад решетките, след като трите обвинения срещу него отпаднаха, не разбирам и какво е това правосъдие, което изглежда повече като отмъщение." Това заяви бившата първа дама на Франция Сесилия Атиас, която от години живее с втория си съпруг бизнесмена Ришар Атиас в САЩ.

Тя се включи с видеовръзка в представянето на книгата "Либийският случай: всички дипломатически средства" миналата вечер. В книгата чрез интервюта и разсекретени документи се разказва историята на дипломатическите усилия на България, Великобритания, Франция и ЕС за спасяването през 2007 г. на българските медици, осъдени на смърт в Либия от режима на Муамар Кадафи.

Сесилия Атиас разказа и за своята роля в спасяването и как се е изправила лице в лице с либийския лидер в бункера му в Триполи през лятото на 2007 г., успявайки да го убеди да освободи българите и тя да може да ги отведе в България със самолета на френския президент.

"Вие живеете в невероятна страна. Горда съм, че успях да помогна

на тези хора да се върнат у дома след близо 10 години зад решетките. Ще го помня завинаги, това беше невероятен момент да ги видя свободни", каза Сесилия Атиас в обръщението си към българите.

В емоционален диалог тя успя да размени думи и лично с една от освободените медицински сестри, която беше в залата - Кристияна Вълчева. 

Книгата "Либийският случай: всички дипломатически средства", изготвена от Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт към Външно министерство, и журналиста от "24 часа" Георги Милков, бе представена в столичния литературен клуб "Перото".

Специално за това събитие в България пристигна и британският посланик в Либия между 2002 и 2006 г. Антъни Лейдън заедно със съпругата си. Снощи той бе придружен и от действащия в София посланик на Обединеното кралство Натаниъл Копси.

Посланик Лейдън ще бъде награден утре от президента Румен Радев

със специално отличие за приноса му към разрешаването на българския случай в Либия. 

В "Перото" миналата вечер бяха и представители на посолствата на Франция, Австрия и Германия. Хосе-Луис Тапия - посланик на Испания в Либия в началото на драмата, а след това и посланик в България - изпрати до сестрите лично послание от Мадрид, в което се казва, че Либия им дължи обезщетение за страданията.

Гости на събитието бяха още президентът Георги Първанов, както и бившите външни министри Соломон Паси, Ивайло Калфин, Надежда Нейнски и Станислав Даскалов. Сегашният ръководен екип на министерството се представляваше от зам.-министрите на външните работи Елена Шекерлетова и Николай Бериевски. 

Соломон Паси благодари на Великобритания за помощта, която сме получили по делото с медиците, и разказа как някогашният британски посланик го е запознал с топразузнавача на MI6 сър Марк Алън.

"Не знам накъде щеше да тръгне делото, ако не бяхме в този тандем с MI6

и Великобритания, както и не знам как биха се развили събитията, ако журналистът Георги Милков не ме беше запознал със сина на Кадафи Сейф ал Ислам, който се оказа изключително важен по този казус", коментира бившият външен министър.

Той допълни, че към публикуваните за първи път документи е и писмо, което е изискал от израелските разузнавателни служби Мосад, че не са свързани със случая в Бенгази и това е уникален исторически факт.

Паси отбеляза също, че от книгата разбрал колко много екипи у нас са работили по спасяването на медиците, макар и да не са били в тясна комуникация един с друг. 

"Може да е имало различни центрове на управление от българска страна, но по божието провидение явно сме работили в обща посока и уникален синхрон. Затова нека използваме това и сега, като се присъединим към инициативата на "24 часа" за общи усилия за спасяването на Никола Саркози от затвора", коментира още Паси.

На събитието бе също и бившият министър на правосъдието в кабинета "Сакскобургготски" Антон Станков, който също взе думата.

"6 май 2004 г. бе най-трудният момент в министерската ми кариера. Тогава бяха произнесени смъртните присъди на медиците и аз трябваше да формулирам позицията на българската държава", разказа Станков. 

Той също коментира казуса със затворения бивш президент на Франция Никола Саркози, като препоръча и конкретни действия.

"Предлагам да създадем инициативен комитет, който да не ангажира официална позиция на българската държава, а на тези, които сме се събрали тук и имаме отношение към случая в Либия.

Да помолим президента Макрон за снизхождение,

да помилва Никола Саркози. Другата седмица, на 10 ноември, предстои разглеждане на делото в окончателен вариант и след това можем да го направим. През 2007 г., когато бяха спасени българите в Либия, френската държава беше ръководена от Никола Саркози и ние бяхме благодарни, нека и сега сме благодарни повторно", заяви Станков. 

Директорката на Дипломатическия институт Таня Михайлова, която е съставител на сборника за Либия, коментира смисъла да се издават такива книги: "Жозе Сарамаго се занимава с темата за паметта, но и с тази за отговорността. Чрез разказите и архивите искаме да запазим паметта за онези 8 тежки години, за които българската дипломация трябва да съхрани спомена за това, което сме постигнали, за да се учат тези след нас, а другите да не забравят." 

Медиите в Париж с "Фигаро" начело цитират "24 часа" за "спасяването на спасителя"

"Спасяването на спасителя" - формулировката, дадена от в. "24 часа" при обявяването на българската инициатива за подкрепа на Никола Саркози, е широко цитирана във френската преса. Във вторник "24 часа" излезе на първа страница с материал за намерението на български държавници, юристи, общественици и бивши министри да напишат петиция за освобождаването от затвора на Саркози.

Новината бе веднага препубликувана на френски език в "Куриер ентернасионал". След което френската преса начело с "Фигаро", цитирайки "24 часа" я поде и всички подробности около организацията в България станаха достояние на широката публика във Франция, стигайки и до стените на затвора "Сите" в Париж, където лежи бившия френски президент.

"По този начин по-голямата част от работата по тази мисия на практика бе свършена от медиите, тъй като идеята бе благодарността на българите към президента Саркози и неговото дело за спасяването на нашите граждани да стигне до Франция", коментираха инициатори на кампанията.