• Режисьорът Ивайло Пенчев пише сценария на "Рожден ден" специално за него и за Меглена Караламбова. Той се подготвя години за образа
• Преди повече от 15 г. съдбоносно актьорът му помага да довърши филма на починалия по време на снимките режисьор Пламен Масларов

Знак от съдбата. Или чиста случайност. Така е предопределено, един режисьор да умре, за да се роди друг.

Преди повече от 15 г. на Южното ни Черноморие започват снимките на “Корави старчета”. Историята разказва за седем бохеми майтапчии. На 4-5-ия работен ден обаче режисьорът на филма Пламен Масларов издъхва в болница. Отива си скоропостижно. Всички са в шок, но най-тежко го приема продуцентът и оператор на продукцията Ивайло Пенчев. Срива се и решава да спре проекта. Само че се намесва един от главните герои – Васил Банов. “Дойде при мен и ми каза:

“Не можеш да спреш снимките,

трябва да ги продължиш като режисьор, това са последните думи на Пламен”, спомня си Пенчев.

Така започва изключителното приятелство на Васил Банов и Ивайло Пенчев. Същият години по-късно с лекота ще напише сценария на “Рожден ден” заедно с Божан Петров специално за Меглена Караламбова и за актьора, без да знае, че това ще бъде последната му блестяща роля.

“Наистина се сринах, когато разбрах за смъртта на Пламен Масларов – споделя пред “24 часа – 168 истории” Ивайло Пенчев. – Приех го много тежко. Тогава Васко Банов ходеше при него в болницата. Думите му, че не трябва да спирам снимките, ми дадоха сила да продължа и по стечение на тези обстоятелства станах режисьор.

С Банов станахме много близки заради неговата отдаденост и изключителна ангажираност, високата отговорност като професионалист. Той беше невероятен колега, приятел, мъжкар, изключителен човек. Тъжно ми е, че толкова бързо ни напусна. Беше истински колос в актьорското майсторство. Оттам нататък във всичките ми филми той играе в главните роли.”

Така Васил Банов, който си отиде на 4 април 2025 г. на 78-годишна възраст, става главен герой в “Летовници”, “Като за последно”, “Чичо Коледа” и “Рожден ден”. В последния филм се превъплъщава в закоравял престъпник.

Бивш затворник, който умело познава тънкостите на обира

и с цяла банда готвят нов удар. В центъра на разказа до него застават баба Геновева (Меглена Караламбова) и тримата приятели Сашо (Свежен Младенов), Краси (Станимир Гъмов), Любо (Стефан Денолюбов) и техният гениален план, който първоначално изглежда като обикновено криминално престъпление, но се оказва една от най-важните битки в живота им. Житейските избори и перипетии, пред които са изправени, ги въвличат в поредица от комични ситуации. А силата на духа и общата им цел стопява различията помежду им и ги променя завинаги. Вълнуващият сюжет на “Рожден ден” вече спечели публиката и беше бурно аплодиран на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, който се проведе миналия месец във Варна. А от 7 ноември, филмът тръгва във всички киносалони в цялата страна.

“Сценарият на “Рожден ден” някак си се изля, течеше – спомня си режисьорът Ивайло Пенчев. - Във всичките останали филми периодът на писане е бил доста по-дълъг. Докато този го написахме на един дъх. Даже Васко Банов го прочете много преди да го пусна за кандидатстване в Националния филмов център. А предстоеше да снимаме “Чичо Коледа”. Много му хареса, непрекъснато ми се обаждаше, коментирахме сцени от него. Аз дори му казвах: “Васко, изчакай малко, първо да кандидатстваме”. Той обаче започна да си изгражда образа много преди да стигнем до производството.

Беше първият човек, който прочете сценария,

защото много се доверявах на усета му за драматургията и исках да чуя неговото мнение.”

Снимките на “Рожден ден” са през юни и юли миналата година, а тогава Васил Банов е в перфектно здраве. “Нямаше никакви проблеми по време на снимачния процес - посочва Пенчев. - Винаги идваше подготвен на терен. Беше железен. Не че не сме имали търкания в някои отношения, но той отстоява своята позиция, аз моята и винаги се е съобразявал с мен, отстъпваше, ако аз не се съглася с нещо. С него се работеше лесно. Васко беше професионалист, имаше собствено мнение за изграждането на един образ. В крайна сметка режисьорът е този, който води ансамбъла. Актьорът не е всеки ден на снимки, той не знае как се променят нещата. Но с Меглена Караламбова са невероятни. Направиха страхотен тандем. Искам да подчертая изрично, че българските актьори са на световно ниво и ако имаха възможност да играят в повече филми и да имат различни роли, щеше да е страхотно. Винаги работя с почти едни и същи актьори, но се стремя да им давам да изиграят нещо, което не са правили.”

Както “Рожден ден”, така и всички останали филми на Ивайло Пенчев винаги са на границата между тъжното и смешното, защото смята, че точно това ги прави гледаеми.

“Мисля, че един филм е хубав, когато има интересна история, тя е разказана просто и ясно, а когато към нея прибавим и хумор, той става произведение - подчертава режисьорът. - Винаги вземаме наградата на публиката на фестивала “Златна роза”. Както и сега. Това е прецедент в българското кино.

В “Рожден ден” сме се повлияли от децата,

които са в нужда. Непрекъснато се правят някакви кампании, трябва да се даряват средства за лечение на различни деца. Ние се опитахме да разкажем една история не толкова за болни деца, а за проблемите на нашето общество в съвременния живот. Как държавата неглижира такива проблеми, които са важни за цялата нация. Оттам започнахме да разказваме нашата история и всичко е пречупено през чувството за хумор, въпреки че повдигаме сериозни теми във филма. Като например има ли социална справедливост, какъв е животът на нашите деца, на съгражданите ни, може ли да им се помогне и кой трябва да го направи. Каква е способността ни като общество да действаме заедно, като идеята е, че всички ние сме хора и че добротата е тази, която може да ни обедини, спаси и да ни помогне да живеем пълноценно. Смея да твърдя, че сюжетът се движи през цялото време на ръба между комичното и трагичното. Историята е абсурдна, романтична, на места дори гротеска. Но всичко е напълно реално. В този филм няма второстепенни герои, всички изпълняват своите задачи.”

Васил Банов отново е в главната роля не само защото сценарият е писан за него, но и защото има уникално чувство за хумор. “Той имаше забележително присъствие пред камерата. Силно - категоричен е Ивайло Пенчев. - Това, че беше мъжкар, беше винаги подготвен, излъчваше една аура, която просто те обзема. Той те заковава на място. А беше толкова обран. Харесваше ми това, че не иска на всяка цена да е в кадър. Васил Банов е актьор, който можеше да играе и с големите звезди в българското кино, и с непрофесионален актьор, който за първи път застава пред камерата. Беше надживял тези неща.

Стойностните хора за мен са тези, които имат чувство за хумор и могат да се самоиронизират. Той беше такъв. Много често сме спорили или сме се карали, но след два дни той идва да ми се извини, а дори аз съм забравил за какво. Някога беше хаплив, но понякога и аз съм така. Най-хубавото е да можем да погледнем на живота през това чувство за хумор и най-тежките моменти можем да ги преживеем, когато се усмихнем, хванем се за косата и се издърпаме нагоре.”

Или както казваше Васил Банов: “И в най-голямата комедия има някаква болка,

и в най-страшната трагедия има нещо смешно.”

“Много бих искал зрителят да може да припознае себе си в някого от героите - споделя Пенчев. - Да намери някаква прилика и да може да се надсмее над проблемите си. Да, ние поставяме сериозни теми и въпроси, върху които зрителят трябва да разсъждава, но това, което съм забелязал, е, че след прожекцията хората излизат с усмивка, което изключително много ме радва. Не са намръщени. Когато отидат на кино, не искам да ги натоварвам с проблемите, които всеки има. Искам зрителят да ги забрави, да се усмихне, да разбере, че животът е прекрасен и да търси ниша, за да излезе от тежкото положение. Затова и с Васко Банов си говорехме, че трябва да имаме отношение към зрителя, който плаща данъци, а ние с тези пари правим филми. Не можем да правим нещо само за себе си. Така и той ме научи да отстоявам себе си, да не правя компромиси, въпреки че никога не съм правил. И да вярвам в това, което правя. Не съм от хората, които лесно се съгласяват, трябва да ме убедят. А той умееше да убеждава.”

Двамата се виждат за последно през миналия декември.

“Банов беше в цветущо здраве,

нямаше никакви индикации какво предстои - разказва режисьорът. - По Коледа се чухме, каза, че си е на вилата и рине сняг. След което през януари той се разболя от пневмония и така тръгнаха нещата с влошаването на здравословното му състояние. Единственото, което знам за него, е, че той никога нямаше да се откаже да работи. Но Васко Банов не се хващаше на всяка цена за всеки проект. Той е отказвал страшно много роли. Споменавал ми е, че са му предлагали главна роля в чужд филм, за което той е отказал и е казал на продуцентите и режисьора, че не харесва сценария. Банов не беше всеяден. Никога не са го интересували парите, славата. Много се притесняваше, когато след прожекция се срещаше с публиката. Много от феновете му искаха автограф и обща снимка. Той не отказваше, но се притесняваше, милият.

Интересуваше го творческият процес,

филмите, в които искаше да играе. Страшно много харесваше ролите, които му предлагах аз.”

На 20 февруари актьорът беше отличен с орден “Стара планина” първа степен за изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство от президента Румен Радев. Тогава обаче той не присъства на церемонията заради влошено здраве. Въпреки това никой не очакваше, че Васил Банов ще си отиде през април. Остави над 100 роли в киното и едни от най-забележителните телевизионни продукции.

Аз съм по случайност на театралната сцена. И не толкова по случайност на екрана. Нали в пиесите трябват и малко стари хора, та се класирам чат-пат и аз, казва великият Васил Банов преди време в интервю.

А близките му са убедени, че на небесната сцена продължава да дирижира умело в главната роля…