Кой да открие по-впечатляващи находки: няма състезание между проф. Николай Овчаров и проф. Людмил Вагалински - от 5 години държавата финансира археологически разкопки с потенциал за видими резултати

Цяло лято от две точки на България на 185 км по права линия една от друга проблясваха новини за археологически успехи и смекчаваха купищата тягостни политически и битови сюжети.

Археологическите екипи на проф. Николай Овчаров и проф. Людмил Вагалински от НАИМ-БАН копаят в два големи антични града - Перперикон и Хераклея Синтика.
Това са били процъфтяващи селища за векове.

Най-старите следи от хора на Перперикон са от 4-о хилядолетие преди новата ера. Животът на историческия хълм продължава без прекъсване до падането на Родопите под османска власт през XIV век. Следи на Перперикон са оставили древните траки, римляни, византийци и българи.

Хераклея Синтика до Петрич е съществувал 7-8 столетия - от около IV век пр. Хр. до IV век сл. Хр., когато е разрушен от земетресение. Смята се, че е бил обитаван от тракийско племе, а по-късно е включен в македонското царство.

Изпод земята излизат удивителни находки. Проф. Вагалински показа две красиви статуи от разкопките, а неотдавна "излезе" и трета - на Херакъл. В иначе отдавна разкритото селище в Родопите пък проф. Овчаров откри останките на огромен некропол и нещо, станало известно като "хобитски къщи". 

2025-а ще се запомни с тази богата "реколта" на двата археологически екипа.

Но защо сега?

"Това са резултатите от програмата на държавата, стартирала по времето, когато министър-председател бе Бойко Борисов през 2021 г.", казва проф. Овчаров. Тогава е решено да бъдат заложени приоритетни обекти и те да се финансират целево от държавния бюджет.

Хераклея Синтика и Перперикон са в програмата, както и древните солници на Провадия и античният римски град Рациария край Видин.

Идеята за създаването на програмата за приоритетните обекти била да се финансират перспективни археологически разкопки, които да дадат видими резултати.

"Людмил Вагалински копае от 2005 г., но тогава, а и по-късно никой не беше чул за Хераклея Синтика, защото финансирането беше мизерно. За 7-8 г. не успяха да разкрият едно стълбище, а виждаме, че благодарение на парите, отпуснати целево, резултатите от работата на колегите са невероятни", твърди проф. Овчаров. Той допълни, че през годините 2022 и 2023, когато България се управляваше от служебните правителства, държавата не е осигурявала целево финансиране и затова имало застой в археологията.

"И Хераклия Синтика, и Перперикон са много хубави и богати обекти. Сега вече се разкриват в истинския си блясък. Очаквам съвсем скоро и доц. д-р Здравко Димитров, който проучва Рациария, да излезе с невероятни резултати", каза проф. Овчаров.

"Министерският съвет финансира разкопките ни на форума, оценявайки високо досегашните ни резултати в Хераклея.

Дано тази целева подкрепа продължи,

защото финансирането на конкурсен принцип чрез Министерството на културата пресъхва през последните години", допълва проф. Вагалински. Община Петрич също помага със средства.

От честотата на съобщенията за артефакти публиката може да остане с впечатлението, че има своеобразно съревнование между екипите на проф. Овчаров и проф. Вагалински.

"С екипа ми просто си вършим работата. Не се състезаваме с никого - казва проф. Вагалински. - Всяко откритие на българските археолози е принос за българската култура и за туризма в страната. И тази година обучавахме студенти от Европа, главно испанци. Те са отлични посланици на Хераклея по света."

Резултатите - за първите 6 месеца на тази година Хераклея Синтика е посетен от над 20 хил. души. До края на август вероятно броят им е бил около 40 хил.

Около 30 хил. са посетителите на Перперикон от началото на 2025 г. до края на август. По-голяма част от туристите са българи, но има и много чужденци.