• Със сребърните медали днешните национали подобриха най-доброто постижение на предишния дриймтим
• Новите надежди имат да учат от батковците си как да задържат високото ниво

Нещо изключително вълнуващо се случва в българския волейбол през последните дни и то показва защо страната ни с пълно право се нарича "волейболна нация". Докато националният отбор печелеше битките на световното първенство във Филипините, резултатите му коментираха изключителни спортисти от предишни поколения.

В телевизионните студиа се появиха звезди от финала в София през 1970 г., който губим драматично от ГДР, например легендарният Димитър Златанов. Разбираемо много повече бяха игралите в дриймтима от началото на ХХI век,

донесъл предишния ни голям успех на световно - бронзовите медали в Япония през 2006 г., а също и още много радостни мигове. От този дриймтим се открои името на Владо Николов, за когото всички вече разбраха, че е баща на двама от сегашните герои. Много други големи майстори отпреди 19 г. също се оказаха свързани с днешните млади лъвове като техни треньори или ментори.

"24 часа - 168 истории" направи съпоставка между сегашния национален отбор и предишния голям екип, за който пак всички говореха. Прави впечатление, че днес волейболистите много по-рано от предишните напускат българските си клубове и излизат да се състезават в чужбина. Някои го направиха още на 16-17 г. Може би затова за част от тях големият успех дойде доста по-рано, отколкото за батковците им или пък за таткото на Мони и Алекс Николови. В същото време погледът назад в годините показва, че днешните надежди имат да учат от предишните

как да задържат високото ниво през целия си състезателен път.

Разпределителят на сегашния национален отбор Симеон Николов се окичи със сребърен медал от световно първенство едва на 18 г. През 2006 г., когато България стана трета в Япония, тогавашният подавач Андрей Жеков бе 26-годишен. Любопитното е, че днес опитният спортист е помощник-треньор в представителния ни тим и като такъв предава опита си на наследника си на игрището. Жеков е висок 190 см, докато Мони е с впечатляващите за разпределител 209 см. По-малкият син на Владо Николов започна да се занимава с волейбол на 13 г. в клуба на баща си "Левски Волей". Миналата година игра за американския "Лонг Бийч Стейт", а от тази вече е състезател на руския "Локомотив" (Новосибирск). Негов треньор там е друга българска легенда - Пламен Константинов, чийто помощник на клубно ниво отново е Андрей Жеков. В своята дълга кариера Жеков е играл за "Славия" и "Левски" в България, както и за "Нефтяник" (Русия), гръцките "ЕА Патрон" и "Олимпиакос", а след това за турския "Галатасарай". След края на активния спорт Жеков доста успешно се отдаде на треньорството.

Любопитно е сравнението между споменатия горд баща на сребърни медалисти Владо Николов и най-големия му син Александър. И двамата са изявени нападатели на позицията на диагонала.

Преди дни Алекс спечели приза за най-добър реализатор във Филипините и попадна в идеалната шесторка. Завоюва сребърния медал на 22 г., докато баща му бе на 29 г., когато се окичи с бронза в Токио. Във визитната си картичка Владо има още постижения с националния отбор, които Алекс трябва да се стреми да подобри - бронзов медал от Световната купа в Япония през 2007 г., а също и бронз от Евро 2009 г. Освен това бащата е спечелил куп отличия с клубните си отбори. В началото на кариерата си игра 7 г. за "Левски", след което защитава цветовете на турския "Ердемирспор", на френския "Тур", на японския "Торе Ероуз", на италианските "Тренто", "Кунео", "Пиаченца", на "Галатасарай" и накрая отново отиде във Франция. 5 пъти е шампион на България, 2 пъти носител на купата. Ставал е първенец и на Франция, на Италия и е носител на купата на CEV. През 2010 година, въпреки че България е седма на световното в Италия, Николов е в топформа и е вторият най-резултатен нападател със 168 точки, като само испанецът Перес го изпреварва. 18-те аса му отреждат второ място сред изпълнителите на начален удар. Същата година е обявен за най-добър диагонал в света. Синът Алекс досега е играл за "Левски", за същия американски отбор като брат си, а от 2022 г. е волейболист на италианския "Кучине Лубе Чивитанова". Именно там с него започва да работи сегашният национален селекционер Джанлоренцо Бленджини. И Сашо, както и брат му Мони, е по-висок от татко си - 207 срещу 200 см.

Освен Алекс Николов още един българин влезе в идеалния отбор на първенството във Филипините. Капитанът Алекс Грозданов играе като централен блокировач, какъвто преди години бе легендарният Евгени Иванов-Пушката. Грозданов стана сребърен на 27 г., а през 2006 г. Пушката бе на 32, когато спечели бронз. Днешният блокировач е висок 206 см, а предишният е 210 см. Първите стъпки на Грозданов са в "Добруджа" (Добрич), след което игра в италианския "Верона", в Белгия, отново в Италия - първо за "Равена", после за "Монца" и пак във "Верона". В момента защитава цветовете на полския "Люблин", с който тази година спечели европейския клубен турнир CEV Challenge Cup. През дългата си кариера Пушката игра в ЦСКА,

"Славия", гръцкия "Филия", "Галатасарай", италианските "Сил Волей", "Каляри", "Пиаченца", френския "Туркоан", руския "Факел", полските "Ястрежебски Вигел" и СКРА Белхатов, иранските "Сайпа" и БЕЕМ.

Другият централен блокировач в сегашния национален отбор е Илия Петков, а в тима от 2006 г. бе Христо Цветанов. Петков спечели сребро във Филипините малко преди да навърши 29 г. Цветанов бе на 28, когато се завърна от Япония с бронз. Петков е висок 202 см, а Цветанов е с 4 см по-нисък.

Петков е роден в Добрич, откъдето тръгва спортният му път. Играл е още във Франция, защитавайки цветовете на "Спейсър" (Тулуза). От новия сезон се присъедини към родната колония на Апенините, подписвайки с "Гротадзолина". Там

той ще е съотборник с друг национал - Георги Татаров. През дългата си кариера Христо Цветанов се е състезавал за "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА и "Левски", а също и за "Тренто", за френския "Поатие", за "Олимпиакос", за черногорския "Будванска Ривиера", за "Локомотив" (Екатеринбург).

На позицията на посрещача във Филипините се изяви 25-годишният Аспарух Аспарухов. Преди 19 г. като такъв игра капитанът Пламен Константинов, който в онзи момент бе на 33. Аспарухов е висок 201 см, а Гибона - 202 см. През новия сезон сегашният национал ще играе отново в полския тим "Слепск" след престои в Италия и Русия. Преди това имаше малко неуспешна одисея в Полша във фалиралия клуб "Сточня". Излиза в чужбина преди 8 г., когато е едва на 17. Пламен Константинов започва в "Левски" през 1986 г. След това дълги години играе в Гърция - в ПАОК, "Арис", "Орестиада", "Ираклис", "Олимпиакос", "Панатинайкос". Шест пъти е шампион в южната съседка и два пъти е избиран за най-добър играч.

Заедно с Владо Николов е бил и във френския "Тур", след което се мести в италианския "Монтекиари", преди да подпише с полския "Ястржевски", а после и с руския "Газпром". Последно играе за "Ираклис". След това става треньор, като на два пъти води и националите.

Вторият титулярен посрещач в тима на Джанлоренцо Бленджини е Мартин Атанасов, който е най-възрастният наш национал. Докато течеше шампионатът във Филипините, той навърши 29 г. През 2006 г. в Япония на същата позиция игра самият Матей Казийски, който тогава бе на 22. Атанасов е висок 199 см, а Императора - 202 см.

Атанасов стартира

кариерата си с купа

с "Добруджа"

Играл е още в Германия, където е печелил купата и суперкупата, в Русия, във Франция и в Турция, където за три години 3 пъти е шампион със "Зират", а също и носител на CEV Challenge Cup. От новия сезон ще опита в Италия с екипа на "Монца". Кариерата на Матей Казийски е достойна за филм. Талантът му проличава още в България, но избухва зад граница. С "Динамо" (Москва) печели шампионата на Русия. С италианския "Тренто", където треньор е Радостин Стойчев, завоюва първенството, Световния клубен шампионат и Шампионската лига. Печелил е и първенството на Турция, а италианското - общо 5 пъти. Взаимоотношенията му с националния отбор са по-драматични. От 2005 до 2012 г. е част от успехите и неуспехите му, след което отказва да играе повече заради конфликт с шефовете на федерацията. Няколко пъти неуспешно са правени опити да бъде върнат.

От героите във Филипините либерото Дамян Колев е единственият, който

още играе в България в тима на "Левски". Спечели среброто на 23 г. През 2006 г. Теодор Салпаров бе 24-годишен, когато игра в мача за бронза в Япония. Колев е висок 176 см, а предшественикът му - 185. Колев също е продукт на отличната волейболна школа в Добрич, откъдето прави трансфер в София. От доста време е първи избор на позицията на либеро в националния тим. Кариерата на Салпаров започва в ЦСКА, а едва 17-годишен е викнат в националния. 4 сезона играе в Русия с "Луч", "Газпром" и "Динамо" (Москва). Следва нов период в ЦСКА, а после пак в "Динамо", а също и договори с "Галатасарай", "Лион", "Зенит"(Казан), с който печели Шампионската лига. В края на състезателната си кариера става шампион на България с "Нефтохимик". На Олимпиадата в Лондон е избран за най-добър защитник на турнира.