Осъденият на 5 г. решетки бивш президент на Франция отрича да е вземал милиони от Муамар Кадафи

5 години в затвора ще лежи бившият президент на Франция Никола Саркози. Според парижки съд той е опитвал да търси финансиране на предизборната си кампания през 2005 г. от покойния либийски диктатор Муамар Кадафи. Случаят е безпрецедентен, тъй като за първи път в историята на страната държавен глава, макар и бивш, бива осъден за заговор с вражески режим.

Освен това на Саркози му е наложена 5-годишна забрана за заемане на какъвто и да е държавен пост и

глоба от 100 хил. евро

Присъдата е с отложено изпълнение, което означава, че той няма да бъде пратен незабавно в затвора. Очаква се до месец бившият президент да получи призовка от прокуратурата кога трябва да е зад решетките.

Наказанието си той чу в присъствието на жена си - известната певица и бивша моделка Карла Бруни, и тримата им синове. Въпреки това той продължава да отрича вината си и има право да обжалва присъдата.

“Ще отнеме колкото време е необходимо, но ще се боря до края, за да докажа невинността си”, категоричен бе Саркози.

Въпреки това главната съдийка по делото Натали Гаварино постанови, че сериозността на обвиненията оправдава лишаването от свобода на политика. Това означава, че той вероятно ще стане първият френски президент, който ще се озове зад решетките, дори когато тече процес по обжалване.

Съдът призна Саркози за виновен в участие в престъпна схема за финансиране от 2005 до 2007 г. Но го оправда по няколко други по-сериозни обвинения, сред които пасивна корупция и укриване на незаконно присвояване на публични средства. Прокурорите

очакваха по-тежко наказание

от 7 г., но не го получиха. Предполага се, че и те ще се опитват да обжалват решението на съда.

Според тях през 2005 г. в качеството си на вътрешен министър в правителството на премиера Доминик льо Вилпен Саркози е сключил таен корупционен пакт с Кадафи за финансиране на бъдещата си президентска кампания. В замяна на това той обещал на бившия диктатор да му помогне да изпере образа си на международната сцена и да убеди западните държави да възобновят дипломатическия диалог с Либия.

По това време северноафриканската държава бе в дълбока изолация от почти 30 г., тъй като режимът на Кадафи е обвинен в спонсорство на международния тероризъм. Диктаторът и неговото семейство са свързвани с няколко бомбени атентата, сред които този на полет 103 на авиолинията “Пан Американ” през декември 1986 г. При трагедията в небето над Шотландия загиват всички 234 пътници на борда.

Също така прокурорите твърдят, че Кадафи е търсил от Саркози и помилване за зет си Абдула Сенуси. Той е бил осъден задочно на доживотна присъда във Франция за участието си в атентат в самолет през 1989 г.

Веднага след като спечели изборите през 2007 г., Саркози се превърна в първия западен лидер, приел Кадафи след години на изолация. Французинът го посрещна с държавни почести. Диктаторът дори си разполага бедуинската тента в двора на Елисейския дворец.

След това бе и развръзката с осъдените на смърт български медици в Либия. От 1999 г. те бяха подложени на тормоз и изтезания по обвинения, че нарочно са заразили деца с вируса на СПИН.

Бившата съпруга на Саркози и първа дама на Франция - Сесилия, лично пътува до Либия, за да разговаря със сина на Кадафи Сейф ал Ислам.

Така на 24 юни 2007 г. медиците се завърнаха в България на борда на френския правителствен самолет, придружени от самата Сесилия Саркози и комисарката по външна политика на ЕС Бенита Фереро-Валднер.

Кадафи е окончателно свален от власт и убит от опонентите си през 2011 г. По време на размириците в Либия НАТО налага забранена за полети зона, в която Франция под ръководството на Саркози играе ключова роля.

Освен срещу бившия президент обвинения бяха повдигнати и срещу още 11 души. Сред тях са шефът на кабинета му - Клод Геан, човекът, който отговаря за финансирането на президентската му кампания Ерик Вьорт и бившият министър Брис Ортефьо.

В четвъртък Геан беше осъден на шест години затвор, а Ортефьо - на две. Двамата отричат всякаква вина за участие в корупционна схема с режима на Кадафи.

Обвиненията срещу бившия президент и съратниците му се основават на показанията на седем бивши либийски високопоставени лица. Също така и на пътувания на Геан и Ортефьо до африканската държава за срещи с приближени на Кадафи, финансови преводи и бележки на бившия либийски министър на петрола Шукри Ганем. Той беше

намерен удавен във водите на Дунав 

във Виена през 2012 г.

Процесът беше засенчен от смъртта на основния свидетел по делото, френско-ливанския бизнесмен Зиад Такиедин.

Приживе той многократно заявяваше, че е бил посредник между Саркози и Кадафи. Твърдеше, че лично е предал на президента 5 млн. евро в брой от либийския лидер.

По-късно той оттегли това си твърдение, но после отново върна показанията си. Внезапната смърт на Такиедин и противоречивите му показания повдигат вероятността за потенциална отмяна на присъдата, пишат френски медии.

В крайна сметка обвинението не успя да докаже, че Саркози наистина е вземал пари, но съдия Гаварино заключи, че срещи с режима на Кадафи и опити за финансиране е имало.

“Това, което се случи днес, е изключително сериозно по отношение на върховенството на закона и доверието, което човек може да има в съдебната система. Ако те настояват да пренощувам в затвора, ще пренощувам в затвора, но с високо вдигната глава”, заяви Саркози след края на делото.