На днешния ден през 2014 г. в Москва се проведе "Марш на мира". Над 100 000 участници в него протестираха срещу войната, която руският президент започна срещу Украйна и окупацията на Крим. Къде ли са те днес? Мнозина са репресирани. Има убити, но и мигрирали в чужбина. Войната вече отне живота на над 2 милиона украинци и руснаци. Прекрасни градове и села бяха напълно унищожени. Деца останаха без майки и бащи, а някои вече са ангелчета. Сринати бяха болници и училища. Милиони добри хора бяха прогонени от домовете им. Президентът Путин пося омраза и сега жъне смърт. Трагедията е огромна. Трудно се описва с думи страданието на украинския народ.
Но решението е същото като през 2014 година: "Долу ръцете от Украйна!" Това е пътят към мира. Разкарват се от украинската земя руските агресори, прибират се в своята любима Русия и идва мирът. Няма нужда от харчове за срещи на "най-високо" и на всякакво политическо равнище. Просто палят "газките", обръщат посоката на движение и се изнасят към Москва. Както са влезли, така и са излезли. Защото мир не може да има, докато те продължават да окупират украинска територия. А аз винаги добавям: и докато военнопрестъпникът все още е в Кремъл. Има ли го Путин, мирът няма да го има. Това е истината.
В очакване сме на мира! А и българите сме миролюбци, което ще рече, че с трепет и надежда очакваме края на режима на Путин. И той не е далеч. За историята година, две и дори малко повече, е прашинка. Защото няма вечни диктатори. Но вместо да кръстим ръце в очакване на добрата новина, не е ли по-добре да изпратим поне една бойна бригада в подкрепа на украинската армия? Или не искаме да помогнем на "братушките" да се изнесат по-бързо от Украйна? Защо да не посрещнем по-рано мира?