• Когато станеш на 50 г. изглежда, наистина настъпва моментът, когато разбираш, че човек престава да бъде "безсмъртен", но сега имам повече идеи и планове
• АI системите все още са далеч от съпоставянето на оплакванията с резултатите от изследванията
• Феноменът "София 1000" - протести в столицата трудно убеждават някой чичо Гошо в страната, че проблемът го засяга
• В Германия медиците нямат избор, трябва да следят всички новости. Тук държавата трябва да регламентира този процес

- Д-р Илиев, когато човек навършва 50 години, това е някакъв Рубикон, при вас започна ли онова характерно за мнозина осъзнаване, планиране на живота по нов начин, взехте ли някакви важни решения оттук нататък?

- Признавам си, че нямам много време за това. По принцип това са само цифри, но в един момент човек се учудва колко бързо се е завъртял часовникът. До вчера си бил на 30 години, сега на 50. Или както се шегува приятел на майка ми: "Настъпва момент, когато човек престава да бъде "безсмъртен"." Разбира се, сега имам повече идеи, планове за научни и житейски проекти, чувствам, че съм в една много активна и хубава възраст.

Признавам си, че възприех годишнината малко по-чувствително, отколкото предполагах, но това е хубав етап, когато се налага да станем по-ефективни, да действаме, а не да чакаме.

- Вие сте в епицентъра на всичко ново, което се случва в медицината. Колко време ни дели от етапа, когато човешкият лекар ще бъде подпомаган от консилиум от дигитални AI системи, специализирани в различни сфери на медицината - рентгенови изображения, кръвни изследвания, гастроентерология и др.

- Факт е, че всички тези дигитални технологии, машинното обучение, които използваме под шапката на AI, всъщност са част от процес, който започна преди много години. През последните достигнахме до нивото на генеративния (сегашния - бел. ред.), когато информацията се обобщава. Тези дни слушах един американски психиатър, който обясни защо AI не е в състояние да бъде пълноценен психотерапевт - примерно, когато човек планира самоубийство, той може да попита AI-агент къде е най-високата сграда и той да му отговори. А един психиатър веднага ще прецени, че в този конкретен въпрос може би се крие друг смисъл и човек влага друго значение в него.

Не знам дали някога AI ще поеме всеобхватно цялата тази дейност, но някои трудоемки сфери спокойно могат да му бъдат поверени. Една от тях е образната диагностика. AI сериозно се използва там, особено в анализа на образи и микроскопски картини, защото вече е "добре подготвен". Този процес е изучен и може да бъде конкурентен на лекарите, за да помага. Всеки алгоритъм има нужда от обучение и затова ние трябва да обучим всеки AI агент по подходящ начин. В случая той не е конкурент на лекарите, напротив, превръща се в добър помощник, да помогне на всички лекари да се отърсим от тази трудоемка, рутинна дейност, която може да се поеме от изкуствения интелект и да изпълнява ролята на секретар в нашата дейност. Това ще даде на медиците достатъчно време, за да се концентрираме над съществените въпроси в диагностиката и терапията.

- Тоест все още сме далеч от дигитален д-р Хаус?

- Все още. Може да ви е забавно, но моите дъщери, когато ги заболи гърло, питат ChatGPT за причините и да им предложи диагнози, някои звучат страшно, някои - не, но той е една добра енциклопедия. Все пак е далеч от етапа, когато може да му се повери съпоставянето на оплакванията с резултатите от изследванията, но така или иначе се върви напред.

Надявам се скоро още при постъпване на пациент да имаме един адекватен триаж (разпределяне на пациентите по приоритетност - бел. ред.), а не да ангажираме за това специалисти. Мисля, че там AI също може да бъде от полза.

- В MIT успяха с AI да идентифицират признаци за бъдещо развитие на рак на гърдата.Кои други пробиви ви изпълват с надежда?

- AI може да установи някои тенденции, особености, характеристики, които все още лекарите не разпознаваме или не виждаме. През последния месец едно проучване установи, че ключови белтъци на бактерии могат целево да бъдат блокирани, като AI алгоритми са предложили 27 потенциални кандидат-вещества.

В хода на експериментите две от тях са се оказали ефективни. В това отношение експериментите и проверките остават задължителни, но по този начин успяваме по-бързо да направим селекцията и да преминем към тестове - процес, който в миналото отнемаше много време, извършваше се огромна по обем уморителна и трудоемка черна работа. А сега AI е в състояние да я облекчи. В този смисъл смятам, че намирането на подходящите вещества, повлияващи известни белтъци, ще бъде от голяма помощ.

- Във фейсбук вие сте сред малцината, които внасяте строг научен подход и разбивате всички съчинения не само около ваксините, а при различни небивалици, опасни лечения и т.н. Това отнема много енергия, въпреки че сте безкрайно натоварен в работата си в Швейцария. Защо го правите?

- Хубав въпрос, самото ми включване в COVID кризата бе по-скоро по случайност, защото познати журналисти започнаха да ми задават въпроси, тъй като преди това бяха получили откази от страна на колеги в България. Захванах се с това, тъй като завърших в България, бързо заминах в чужбина и живеех с усещането, че не съм дал достатъчно на обществото, което ме е изучило.

Истината е, че аз имам много силна връзка със страната, най-добрите ми приятели са в България, с тях общувам, заедно с тях се вълнувам. И освен това много ми е мъчно за младите лекари, които са изложени на една доста тежка среда на дезинформация. Затова искам да помогна на хората да са по-информирани, да са по-здрави, младите колеги да се чувстват подкрепени, защото понякога не един и двама споделят, че им е трудно да се борят с дезинформацията, която ги залива. Че известните лекари не излизат, за да застанат на тяхна страна. По принцип дезинформацията не е само тук. Но като човек, работещ с научна информация, съм свикнал да имам точни аргументи и се опитвам да запозная обществото с тях, когато е необходимо.

- Това е подходът на идеалистите.

- По време на пандемията един колега в България ми каза, че е чудесно това, което правя, но ме попита защо се занимавам, след като никой не ми плаща. Замислих се, че прагматизмът вече е навсякъде, че е обхванал всички сфери, но така аз се чувствам удовлетворен, особено когато сънародници непрекъснато ми казват, че съм идеалист. Вероятно имам и его, защото няма човек, който има желание да е полезен и да чувства удовлетвореност и да няма его. Искрено се надявам в моя случай то да е в здравословните граници.

- Вие подкрепихте протеста на младите лекари, но много малко от колегите ви го направиха. Като човек с поглед отвън имате ли обяснение на какво се дължи тази липса на интегритет - гърци, италианци, испанци бързо се обединяват около каузи, а при нас това чувство за общност и общ интерес напълно липсва.

- През последните 5-10 години забелязвам изключителна поляризация в обществото и за мое съжаление тя до голяма степен е умишлена. По данни на Центъра за изследване на демокрацията и други организации ние сме с най-висок процент на хибридни действия от страна на външни сили, които поляризират обществото и е трудно да им се противодейства. Трудно може да се проведе дискусия дори при разумни предложения, защото веднага започват атаки. Самата политическа ситуация се изостри прекалено бързо, обществото загуби доверие в политиците и това неизбежно се отразява на техните послания. За съжаление, това недоверие се пренася към всички, към всяка разумна мисъл или идея - включително към протестиращите млади лекари.

Да, обществото има известно основание да смята, че лекарското съсловие е сравнително добре платено. Затова смятам, че в случая е по-важно да има реакция от страна на самото съсловие, но то мълчи, защото е изпълнено с проблеми и интереси, в плен е на различни партийни линии, което е тема на друга дискусия. От тази гледна точка за много лекари ситуацията в момента е изгодна, защото неструктурираната система дава възможност за лични печалби, които могат да се реализират единствено в "разградена нива".

- Има ли надежда някога решителен министър да сложи край на тези обвързаности и да оправи батаците в системата?

- Те са решими, макар че ще бъдат засегнати сериозни финансови и кариерни въпроси, но трябва да се мине през това "чистилище". За да се реализира подобна промяна, въпросният министър задължително трябва да има пълна политическа подкрепа, а през последните 20-ина години такава почти няма. За съжаление, тя е наложителна, когато започнат протести от страна на сериозните бизнесиграчи - тогава е необходим силен политически гръб, за да проведат реформите. Това е ключът. Известно е, че много от болниците са партийни структури, тъй като, когато нещо започне да се прави, едните скачат, протестират, тази намеса трябва да се елиминира. В такава ситуация един здравен министър, ако има свобода и подкрепящо го мнозинство, може да реализира нужните промени. Това не е нещо чак толкова сложно. Но не виждам как може да стане на този етап - ако съдебната система не може да бъде реформирана толкова години, тогава защо точно здравеопазването ще може? Но аз все пак съм оптимист, смятам, че този процес ще отнеме 20-30 години.

- Читателите ще се чудят да плачат или да се посмеят на интересната шега.

- В България има много свестни хора, дори на ръководни позиции, има идеалисти, има много смислени по-млади колеги. Те са невероятен актив, те са там и са готови да се включат. Съпричастен съм с протестите на младите лекари и ме впечатлява техният ентусиазъм - знаете ли колко ценно е това те да излязат и да се противопоставят на случващото се. В този смисъл подкрепата е важна, защото протестът е справедлив и причината е, че те поставят реален проблем, който не се решава заради определени интереси.

- Дискусията има още един нюанс. Не само на мен като научен журналист, но на много пациенти им прави впечатление, че огромен брой лекари в България сякаш спират да четат новостите в техните специалности и това ощетява пациентите.

- Това е голям проблем и донякъде е свързан с образованието. Тази разлика се получава, тъй като от мои познати научавам, че има прекрасни отдадени и млади лекари, които почти не използват английски език. Това е проблем.

От друга страна, има известно демотивиране, защото някои прекалено много се фокусират върху модерната тема как бързо да спечелят пари, да решат личните си проблеми и това се превръща в нещо като мантра. Останалите се отделят и стават част от феномена, който аз го наричам "София 1000". Техните протести в столицата трудно ще убедят някой чичо Гошо в някое село, че даден проблем го засяга. Или че проблемът е както в тези лекари, които не четат, така и в тези, които не са формирали подходящи умения у студентите, или че се отказва на колегите, които имат потенциал, да го реализират. Така се стига до етап, когато хората, които четат и следят новостите, се самоизолират, отказват да контактуват с онези, които не го правят, и се получава разделение.

Това е голям проблем, затова е необходимо да има регулации и изисквания лекарите да се обучават на ежегодни курсове и квалификации. Държавата трябва да постави тази рамка, за да се осигури добро и качествено здравеопазване за пациентите. Примерно в Германия всеки лекар трябва да посети задължително определени семинари, курсове, конференции и ако не иска, трябва да спре да практикува. Тези правила са много строги и медиците нямат избор, освен да следят всички новости в тяхната специалност, за да са максимално полезни за пациентите си.

CV

Д-р Аспарух Илиев е роден на 4 септември 1975 г. в София

Той е лекар и учен в областта на болестите на мозъка, инфекциозните заболявания и разработката на медикаменти за лечението им

Хабилитиран е в две области - фармакология и токсикология (университета във Вюрцбург, Германия) и анатомия и хистология (университета в Берн, Швейцария)

От пандемията насам той отделя часове от натоварения си график, за да публикува във Facebook най-новите научни проучвания и коментари, за да повиши общата осведоменост и за да изобличи фейковете в областта на медицината.

*Интервю на Петя Минкова