На 9 септември 1944 г. настъпващите в България сили на Червената армия начело с маршал Фьодор Толбухин, Отечествения фронт и Българската армия свалят правителството на Константин Муравиев, съставено дни преди това, и създават правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев.

Превратът е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед), които завземат няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.

България променя геополитическата си ориентация, като започва участие на страната на Съюзниците във Втората световна война. След това попада в съветската сфера на влияние и започва мащабна политическа, икономическа и социална промяна.

В официалната историография по време на НРБ наричат 9 септември въстание с дълбоко революционен характер, както го формулира Георги Димитров.

След 10 ноември 1989 г. в България определят събитието като “държавен преврат”. До 1990 г. датата е национален празник.