Здравейте, момчета! Нашият любим национален отбор за момент се е сринал в бездната, но в сърцата ни вие сте тези, които можете да промените това. 

Мамо и татко, чуйте молбата ми: откажете се от лукса на живота само този път, за да ме заведете да стана свидетел на историческия мач България-Испания. Докато се замисляме, решавайки да предприемем пътуването, стъпките ни са водени от невинното очакване на дете, чиито мечти разпалват пламъците на надеждата в нас.

При пристигането на стадиона очите на детето блестят като маяци, а усмивката му е заразителна, напомняйки ни, че най-голямата радост често надхвърля материалните жертви. Стадионът пулсира със световна жар, обгърнат от море от трикольорни знамена, които се развяват с безкомпромисна гордост. Докато нашият национален химн отеква, той изпраща трепет през всяко българско сърце на стадиона и пред екрана, свързвайки ни в неизказан пакт за лоялност и любов към футбола дори и в трудните за българския футбол моменти.

Този мач, кулминацията на безсънните нощи за нетърпеливия млад фен, е нищо друго освен мечта. Той чака с нетърпение да зърне звезди като Ямал, Родри и Уилямс, както и нашите български футболисти.

Успех, момчета, тези, които излизат и казват, че всичко се е знаело, представили сте се достойно, толкова си можете, това ни е нивото и приемат загуби с лека подсмивка, са от зависимия остарял контингент. Винаги поемайте отговорността, дори и в най-тежките моменти. Футболът е за хора с характери, които непримиримо се борят и никога не се отказват. Никога не се примирявайте. Така, както българския фен.