Международните отношения, в частност геополитиката са сфера, която обхваща толкова много и сложно съподчинени фактори, че във всяка интерпретация на случващото се може да бъде конструирана картина, „доказваща" или „отхвърляща една или друга идеологическа теза. Китай идва, а Западът безславно си отива – какъв по-хубав повод от един мащабен военен парад за да се докаже една толкова популярна теза!

Западът направи много и съществени грешки през последния четвърт век за да се появят наистина благоприятни предпоставки за укрепване геополитическите позиции на Китай и на все още хлабавия геополитически съюз около него. Първата и основна грешка на Запада – по-конкретно на Вашингтон – е неглижирането на основния приоритет за гарантиране на западната геополитическа хегемония – контролът върху Евразия. Збигнев Бжежински предупреди Вашингтонския елит, че масиран пряк контрол върху огромната континентална маса на Евразия не е по силите на никого, дори и на хегемона от 90-те години – САЩ. Но индиректния, гъвкав контрол върху Евразия чрез въздействие върху ключови опорни точки на Евразия – в Западна Азия, Източна Европа, в „големия" Близък изток – е основна предпоставка за упражняване на геополитическа хегемония върху света след края на Студената война. Основен елемент от този селективен контрол бе разширяването на геополитическото влияние на Запада върху Източна Европа и постсъветското пространство. Членството в НАТО на бившия Източен блок и разширяването на стратегическия контрол върху ключови сектори на постсъветското пространство – Украйна, Молдова и Южен Кавказ – бяха дефинирани като рамкова стратегия за индиректен контрол върху евразийското пространство. Ако тази стратегия би била осъществена, Москва не би имала ресурс за геополитическа еманципация – каквато постигна след 2007 г. Китай не би имал ресурс за нарастващ контрол върху постсъветска Централна Азия и Каспийския басейн.

За съжаление геополитически посредствената администрация на Буш младши затъна в Ирак, следвайки второстепенни (макар и актуални след 11 септември) стратегически цели и това осуети разполагането на ключови геополитически ресурси на Запада в Евразия. Путин декларира геополитическа независимост през 2007 г., а Китай излезе директно на геополитическата сцена (на която до 2010 г. присъстваше преди всичко икономически). Последваха агресиите срещу Грузия, Украйна, интервенцията в Сирия, хибридната война срещу Европа, мегапроектът „Един пояс – един път". Геополитическият потенциал на Америка и на нейния ключов съюзник – Европа се саморедуцира до стратегия за съблазняване и привличане с многобройни бонуси на Путин към стратегическото пространство на Запада. Обама предостави re-set – безусловна гаранция за приятелство на Москва, след като Берлин и Париж осуетиха членството на Украйна и Грузия в НАТО (2008 г.) Меркел и другите европейски лидери предоставиха безусловно разширяване на руското влияние в Европа – енергоносители, пропаганда, дестабилизация на източната периферия на ЕС. Путин настъпваше бързо и ефективно. Европа се натъжаваше - повече от 20 години наред. Европа и Америка имаха само „морков", който да предлагат упорито на Кремъл. „Тоягата" отсъстваше изцяло.

Каква е причината за западния флирт с Москва в продължение на десетилетия? Русия е цивилизация с две лица – източно и западно. Златната орда и Петър Първи са символите на тези две лица. След като безотговорно изпуснаха възможността да оказват мощен натиск върху Москва чрез контрол върху постсъветското пространство, Америка и Европа се ориентираха почти изцяло върху „ПР кампания" за спечелване на „сърцето на Москва" в полза на Запада. Путин разбираше добре, че за неговата воля се борят – отчаяно се борят съблазняващите го западни влъхви. Той добре разбираше и друго – геополитическото могъщество на Москва е възможно само чрез завоевания на територията на „омекнала" Европа. С Китай Кремъл не може да се състезава – по обясними причини. С разбунения свят на исляма Москва също не може успешно да съперничи – предвид на вътрешните си уязвимости. Геополитическият удар можеше да бъде нанесен от Москва само по „меката периферия" на изцяло омекналата по постмодерен модел Европа. От Европа към Москва вървяха съблазни. В обратното направление вървяха последователни удари – енергиен монопол, пропагандна война, системна корупционна експанзия срещу уязвимите източноевропейски институции на властта. Завладяване на пропагандния център на дебата Изток – Запад: Западът бе направил нещо много лошо и недобросъвестно – разширяването на НАТО. Това е грозна заплаха за Русия... Всъщност, Западът се бе провалил в гарантирането на своите сигурни геополитически граници на Изток – с привличане на Киев и Тбилиси към членство в НАТО. Геополитиката не търпи вакуум. Където няма контрол на едната страна – там се установява контрол от страна на другата. Ако Западът бе поставил Москва пред свършения факт на контрол върху подстъпите към Евразия – в Русия щеше да победи политиката на западната, европейската руска идентичност. След провала да се установи такъв контрол – в Русия победи политиката на наследството от Златната орда. Русия избра и реализира напълно своята посока на развитие като азиатска страна – част от китайската хегемония над Изтока и Евразия.

Днешната битка се води за това, къде ще минава границата между геополитическия съюз на Запада и геополитическото пространство на разширяващ се контрол на Китай, на Изтока. Тази битка се води на територията на Украйна. Ако Украйна падне победена в битката, геополитическият лимес – граница между Изтока и Запада ще мине НЯКЪДЕ през Източна Европа: в най-добрия случай през Черно море, в най-реалистичния – някъде през Балканите, през Балтийско море, някъде между Днестър, Висла и Елба. Някъде... Ако победи Украйна – макар и частично, съхранявайки своята национална независимост на цената на текущи териториални компромиси – лимесът ще мине някъде през Донбас и бреговете на Азовско море – без източна хегемония върху Черноморския регион. Западът е в геополитическа криза, но е твърде рано да отписвате Запада... Случващото се във Вашингтон събуди Европа. Тя може да бъде мека, плачеща, състрадателна и дезориентирана, но може да бъде и организирана, мобилизирана и опредметяваща своя огромен геополитически опит през последните пет столетия. Америка може да бъде временно дезориентирана, но едва ли ще позволи да бъде изхвърлена от стратегическите баланси за контрол върху глобалния свят като следствие от ексцентричните приумици на един или друг свой прзидент и на свитата около него. Москва е силно заинтересована да води „заупокойната молитва" за душата на Европа и на Запада. Затова са и приказките за „края на Европа", за „поражението на Запада"... Само че – казано е: недей да плачеш на чуждо умряло! В Кремъл май не знаят накъде е обърнат "мъртвеца"... Да не се окаже, че му плачат на ...

(От фейсбук)