Претенциите на Радев, че е осигурил инвестицията на “Райнметал” в България, е пиар стратегия за отвличане на вниманието от грандиозния му гаф с “Боташ”

Румен Радев се оплаква, че Бойко Борисов си присвоява ключовата му заслуга за привличането на немския концерн “Райнметал” в България: “Днес те са в Германия за тази инвестиция, която аз съм осигурил като подарък за правителството. В същото време говорят, че ги саботирам”.

Ужасното е, че лидерът на ГЕРБ го изпреварва само с някакви си 48 часа, съобщавайки благата вест от централата на оръжейния гигант в Дюселдорф, където на следващия ден е планирана визита на президента. Същото чувство за наранено достойнство измъчвало през 1876 г. американския изобретател Елиша Грей, когато съперникът му Александър Бел го изпреварва буквално с часове в патентното ведомство и

така неговото име заблестява в историята

като откривател на телефона. За добро или лошо, нашият случай няма нищо общо с инженерната мисъл.

Пропитото с обида послание президентът прави от Националния археологически музей, където е изложена втората открита статуя в Хераклея Синтика. Не е изключено пак на Радев да се дължи нейното възстановяване, както и целият зашеметяващ успех на археолозите в проучването на изумителното антично селище край Рупите.

По време на първия си мандат през лятото на 2020 г. държавният глава обещава на ръководителя на разкопките доктор Людмил Вагалински, че ще бъде изградена модерна инфраструктура, за да се превърне Хераклея Синтика заслужено в световна туристическа дестинация.

Дадената дума не е спазена, тъй като в края на 2021 г. на власт идват партньорите на Радев - “Продължаваме промяната”, чийто вицепремиер и финансов министър

Асен Василев спира всички пътни строежи

в страната. Но пък колко му трябва на един историк, за да се окуражи! Както гласи мъдрата стара пословица: “Никой не може да ти даде толкова, колкото аз мога да ти обещая”.

В нестихващия поток политически глупости съперничеството за славната титла “посредник на “Райнметал” прилича на спонтанна забавна дрязга за разчупване на отпускарската атмосфера, но впечатлението е измамно. То е внимателно подбран рефрен в пропагандна стратегия, чиято главна цел е през малкото оставащо време до президентските избори да изгражда величествен образ на Румен Радев като единствена достойна алтернатива на Борисов и Пеевски.

Идеята е проста: електоратът, който повярва, че именно той е договорил с немците построяването на два военни завода у нас, ще забрави сключения под негово давление безпрецедентен заробващ страната ни договор с турската енергийна компания “Боташ”.

Независимо дали Радев планира да оглави една или повече

партии

след напускането на президентството, задачата на пиара е да внушава превъзходната му роля в българската политика по принцип, а това се постига най-лесно чрез директна конфронтация с Борисов, гръмко изразена претенция за управленско надмощие и компетентност.

Планът може да се увенчае с успех, при условие че медиите не припомнят предисторията на темата “Райнметал”, в която името на Радев отсъства.

На 17 април т.г. Борисов разказва подробно за срещата си с изпълнителния директор на концерна Армин Папергер: “Изпратих на Росен Желязков изключително детайлна разработена оферта за инвестиции за фабрика за барут”.

Уточнява, че е договорил инвеститорът да получи дял от 51 %, а българската държава 49% от бизнеса, изграждането на завода ще отнеме три години, но може и две, цял час затрупва парламентарните репортери с конкретни числа и детайли по бъдещата сделка. Освен това Борисов пуска снимки от Дортмунд, където

с Папергер гледат мач на "Борусия"

(Дортмунд), наслаждавайки се на общата си страст към футбола.

Същия ден лагерът на ПП-ДБ контраатакува - Николай Денков разкрива, че по време на неговия премиерски мандат Делян Пеевски е попречил оръжеен завод, собственост на сина на Емилиян Гебрев, да влезе в списъка на стратегическите обекти: "Ние можехме вече да имаме завод за барут, който да работи с 1000 човека в Шуменска област. България губи".

Следва кампания в подопечните на ПП-ДБ сайтове, която разкрива бруталната намеса на Пеевски в управлението на "сглобката", прокрадва се версия, че водачът на ДПС - "Ново начало" се разпорежда със стратегически държавни интереси, прокарвайки пътя пред чужденците за сметка на нашите родни производители на барут и снаряди по натовски стандарти.

Сега обаче, след като Радев се бие в гърдите, че е човекът на "Райнметал", същите медии би следвало да го обвинят в съучастничество с Борисов и Пеевски, което те по обективни причини е много малко вероятно да сторят.

И не на последно място, президентът с вдигнатия юмрук, обявил по време на предизборната си кампания: "Крим е руски!", прекарал десет години в почти пълна международна изолация, много трудно ще убеди избирателите, че тича пред вятъра.

Особено ако някой се сети да попита германския бизнесмен Папергер с кого, аджеба, е договорил инвестицията в България.

Както в един от най-заплетените романи на Агата Кристи през цялото време се питаме: "Защо не повикаха Евънс?".