Докато флиртуваше с Путин, Тръмп превзе още едно стратегическо кръстовище

Преди 11 години Европа се къпеше в руски газ, а САЩ се канеха да ѝ врътнат кранчето. Пръв падна жертва “Южен поток”, който за малко да направи България газов хъб на Балканите – но уви, двама американски сенатори посетиха г-н Орешарски, премиер от БСП и ДПС, дръпнаха му ухото и той благоразумно се отказа от проекта.

В интерес на обективността трябва да уточня, че според БСП “Южен поток” бе доубит по-късно, вече при премиера Бойко Борисов. Това бе нещо като контролен изстрел в челото.

Но дали мъртвецът няма скоро да излезе от гроба? Нищо чудно. Напоследък геополитиката направи такъв исторически завой, че сега президентът Тръмп няма търпение да спре войната в Украйна, за да пусне отново газа. И обратното – сега пък Европа не иска евтин газ, още ѝ се воюва, а най-боево е настроен президентът на най-пострадалия народ.

Но щом Чичо Сам е решил да има мир, според мен войната ще спре и газът ще рукне както никога досега. Само че този път посредник ще са американските компании.

Лесно е да предположим, че тогава търговията няма да е с евро, нито с рубли, а със зелените банкноти. Това донякъде ще помогне на САЩ да предотвратят или поне да позабавят най-голямата катастрофа – загубата на статута на долара като световна резервна валута. В момента неговият дял е спаднал от 72 на 58%. Защо да не му се прелее малко кръв от 20-те процента на еврото?

Та както геополитиката е тръгнала на задна скорост, дали няма да се възроди и “Южен поток”? Според мен да, но този път като американски проект. В предишни статии обясних как Тръмп и приятелите му милиардери правят всичко възможно, за да поемат контрол над газопроводите, които свързват Русия с Европа – като тръгнем от “Северен поток 2”, през Беларус, Украйна и чак до България с нейния “Балкански поток”, който е продължение на “Турски поток”, но всъщност трябваше да е “Южен поток”.

Но най-новият удар е най-силен и най-обещаващ. На 8 август, малко преди срещата в Аляска, Тръмп успя да стъпи и в Южен Кавказ – спря войната между Армения и Азербайджан, като взе под контрол така наречения Зангезурски коридор, заради който те за малко да се сбият за трети път след двете войни за Нагорни Карабах. Коридорът ще минава през арменска територия по границата с Иран, за да свърже главната част на Азербайджан с провинцията Нахичеван, а оттам и с Турция.

Както знаем, Азербайджан и Турция са със сродни етноси, а президентите Алиев и Ердоган дори говорят за “един народ в две държави”. Третият сроден народ е в държавата Туркмения, която се намира отвъд Каспийско море и също е изключително богата на енергоносители. Смята се, че тя притежава над 15 трилиона куб.м газ, което я поставя на четвърто място след Русия, САЩ и Катар. Проблемът е, че тя няма как да изнася газ в западна посока освен през Иран и Русия, но и двата маршрута са много деликатни политически, на границата на табуто.

Решението на проблема е в нов газопровод през Каспийско море до Баку, а оттам през Зангезурския коридор и Нахичеван до турския град Карс и по-нататък през Босфора до нашия “Балкански поток”.

И ето че и тук Тръмп зае ключовата позиция. Арменската територия е дадена на САЩ за 99 години с пълни права да изгражда магистрали, железопътни линии и тръбопроводи, да построи там своя военна база и да поддържа реда било с официални американски военни части, било с частни армии. За награда на Армения е обещано в бъдеще да стане член на ЕС. Онзиден Ереван официално се изключи от руската спътникова система за целенасочване и се включи в американската.

Проектът вече има ново име – “Коридор на мира и сътрудничеството Тръмп” , а президентите на Армения и Азербайджан предложиха американския президент за Нобелова награда. Като добавим Израел, Пакистан и Камбоджа, станаха петима.

Интересното е къде гледа Европа, защо се бави? Нима е обидена на Тръмп за това, че не посрещна лично европейските лидери на входа на Белия дом, а изпрати една блондинка от канцеларията? Напълно ги разбирам – след сценката с Путин на летището в Аляска това принизява Стария континент до статута на Третия свят.

От друга страна, това унижение дава възможност на българските политици да блеснат. Те могат да изпреварят цяла Европа и да подкрепят номинацията. Колко му е? Първата номинация от европейска държава би могла да спечели покана за посещение в Белия дом я за Росен Желязков, я за Румен Радев – който се сети пръв. Чудесна възможност за беседа пред прословутата камина, където нашият държавник ще може да напомни на Тръмп за “Южен поток” и да се оплаче от “Боташ”.

За “Боташ” не искам да се изказвам, но при бай Тошо биха прибрали авторите в отделни килии и до една седмица всичко щеше да е ясно. Слава богу, сега имаме човешки права.

И така, за какво му е на Тръмп “Южен поток”? Да си представим новия световен ред, в който вече има мир, санкциите над Русия са отменени и всички газопроводи работят – от Северно море до Босфора. Проблемът е, че тогава Турция ще получи монопол върху трафика от находищата – в Азербайджан, Туркменистан, Русия, Иран.

Това укрепва Великия Туран. А както знаем, САЩ винаги гледат да предотвратят възникването на прекалено силни регионални хегемони.

И макар че Турция е член на НАТО, отношенията ѝ със САЩ са колкото приятелски, толкова и враждебни. Според Анкара Чичо Сам вече направи опит за преврат срещу Ердоган през 2016 година. След това отказа да продаде на Анкара изтребители Ф-35, каквито предоставя на всички други членки на НАТО, стига да могат да ги платят. Но ако Турция получи пълен контрол върху такъв огромен дял от доставките на газ за Европа, това ще ѝ даде такава мощ, че нищо чудно да възроди Османската империя. Ами ако започне да търгува газа с юани? Или с турски лири? Или започне да купува пето поколение самолети от Китай или Русия?

Ето защо “Южен поток” е много важна за САЩ алтернатива. Просто някой трябва да го обясни пред камината.