Когато веднъж Тодор Живков отишъл в Широка лъка, обещал да съдейства в селото да има музикално училище за родопски песни - през 1971-а то било открито, а прочутият гайдар станал там преподавател

Бай Дафо Трендафилов - магьосникът с гайдата и ненадминат майстор, кумир на поколения родопчани. Не е познавал нотите и няма диплома за завършено образование.

Той е първият преподавател по гайда в България - в Националното училище по фолклор в родопското село Широка лъка. Името на прочутия гайдар е сред изписаните на мемориала на Илинденските поляни над родното му село Гела.

В Широка лъка има и негов бюст, а почитателите и последователите му стягат поставянето на 3-метров гранитен паметник.

От тази година на гайдарското надсвирване има и награда "Дафо Трендафилов"

"Гледал съм много клипове с изпълнения на бай Дафо, любимец ми е и се възхищавам на уменията му. Когато той е починал, аз съм бил много малък и не съм негов пряк ученик. В гайдарските среди той е на много висока почит", казва първият носител на новоучредения приз Костадин Петров.  

Въпреки силната конкуренция и емоционалната битка на сцената Петров надсвири достойния си съперник Иван Димитров. Те свиреха гайдарска сюита по авторска музика в рамките на 7 минути.

И двамата влязоха в специален допълнителен кръг по решение на журито, за да бъде оценен по-достойният. Петров е студент във втори курс в ПУ "Паисий Хилендарски". Негови учители са ръководителят на "101 каба гайди" Костадин Илчев и Георги Миховски.

20-годишният Костадин е от Смолян, но предпочита да свири в стилистиката на гайдарите от Гела и Широка лъка.
"Базата е една и съща, но ние, гайдарите, откриваме тънката разлика в свиренето на различните селища в нашия регион", казва студентът, който свири от 7-годишен.

Бай Дафо е сред хората, които имат най-голям принос този инструмент, познат предимно сред овчарите и в тесни семейни среди в Родопите, днес да бъде определян като най-популярния в България.

Роден е през 1919 г. в смолянското село Гела, в бедно семейство с двама братя и четири сестри. Баща му Манол имал 120 овце и изхранвал многобройната фамилия от животните.  

"Свирех с една пищялка, окаринка. А с гайда започнах на 16-годишна възраст

Дотогава не бях помирисвал гайда. Брат ми Ангел посвирваше и беше донесъл тук една гайда от наш братовчед. И като замина войник през 1935 г., аз я взех и за кратко време се научих повече от него да свиря.

Чу ме на Радка Кушлева дядо - той ми беше калеко. Та той ми даде кураж. На Света Неделя - 20 юли, братовчедът си поиска гайдата и аз нямаше какво да правя, занесох му я. И се зачудих какво да правя.

Поисках от баща ми да ми купи гайда, а той се развика: "На Георги купих гайда - той научи ли се? На Ангел купих - и той не се научи. Няма да купувам повече!", разказваше бай Дафо приживе пред "24 часа".  

Бай Дафо учил до трети клас - сега седми

Когато поискал да се запише в днешната Природо-математическа гимназия в Смолян, по-големите му братя Ангел и Георги възразили. Как той ще учи, пък те ще се бъхтят на село? Така и Дафо тръгнал да пасе овцете.

Един ден, докато вървят след добичетата на фамилията, се върнал и казал, че вълк отмъкнал агне от стадото. Баща му повярвал, а Дафо всъщност продал агнето на един човек от село Мугла за 280 лева и си купил първата гайда. По-късно същият инструмент му бил откраднат в баира, където я закачил на едно дърво.

След това започнал работа като горски работник и вече можел да си позволи музикален инструмент. През свободните дни започнал да ходи да свири по сватби из цялата страна.

В онези времена на социализъм славата на виртуозния гайдар се разнася не само из околностите. Сред почитателите му става и самият Тодор Живков, който често идвал в Широка лъка. При едно от гостуванията си в селото Живков казва: "Другари, в много страни съм ходил, на много тържества съм присъствал, но тая хубава задушевна атмосфера с тая каба гайда никъде я няма.

Аз ще разреша тук да се направи средно музикално училище за изучаване и разпространяване на родопската песен. Ползвайте ме, докато съм тук, на този пост - и аз имам връзки", пошегувал се той. 

Бившият Първи наричал баджанак покойния вече
гайдар Дафо

Трендафилов, понеже харесвали две сестри от Широка лъка. Въпреки близките си контакти с Тодор Живков Дафо никога не е бил член на БКП.

Живков спазва обещанието си и през 1971-а е открито днешното Национално училище по фолклорни изкуства, където е разкрита специалност "Гайда". Бай Дафо преподава 21 години на хонорар към училището, без да има диплома за музикално образование.

Обучавал по слухово-подражателния метод, който според него много по-лесно се учи. И до края си през 2010 г. не признаваше обучение на гайда по ноти. През школата му са минали над 250 гайдари.

Още преди да стане преподавател, той се научил и да майстори гайди. Първата му голяма поръчка била от самото училище - 25 броя, за да учи бъдещите гайдари.

Според признанията му станал майстор по неволя. Като млад нито имал пари да си купува, нито имало кой да му ги прави. Харесвал начина на изработка на бай Тодор Шишков от Солища, но след като починал, Дафо купил от съпругата му Мария неговите инструменти и така лека-полека започнал да ги изкусурява.

Около 800 гайди, излезли изпод ръцете му, са пръснати по света.

"Най-хубавият звук на гайдата излиза в планината. Иска простор - да звучи от високо, та да се чува нашироко", казвал той. Неслучайно любимите му мелодии му били "Остани сбогом, стара планино" и "Кехая, наша доржево", при които емоцията и духът дълбаят в душата на планината.

Колоритният гайдар се снимал и в няколко филма. Първият е "Краят на песента" - оттогава са приятелили с актьора Васил Михайлов

"Аз го научих на родопска песен, но трудно прехващаше в началото, щото е старозагорец", казваше с усмивка майсторът. После с него се срещнали и на снимачната площадка на сериала "Капитан Петко войвода".

Снимал се е и във "Време разделно" в прословутия епизод със сватбата на Манол, когато Караибрахим стреля по надутата гайда, разярен от непримиримостта на местните хора да запазят вярата си.

В златния фонд на Националното радио се съхраняват записи на гайдата на бай Дафо с народната певица Радка Кушлева и сестри Кушлеви, правени преди повече от 60 години.

Негов е съпроводът на гайда в два албума на Радка Кушлева. През 2005 г. излиза и албумът "Думай, гайдо, думай", в който са поместени 25 негови инструментални изпълнения на родопска каба гайда- малко преди болезнен артрит на пръстите да му попречи да свири на любимия си инструмент.