Нима си заслужава да се притесняваме за маловажни неща, когато живеем толкова кратко? Думите са на Димитър Цонев - обичания тв журналист, който си отиде на 23 август преди 9 години седмица преди да навърши 57. Роден е на 30 август 1959 г.

Митко Цонев живя 20 798 дни, изчисли тогава любимата му жена Мариана заради семейна шега, която двамата имали.

Като всяко семейство сме имали периоди, когато преживявахме трудности и се притеснявахме. Тогава на шега изчислихме колко дни продължава един човешки живот, като взехме за крайна възраст 80 години, дай боже всекиму. 80 години х 365 дни = 29 200 дни. Само толкова!, разказва Мариана Цонева. Именно тогава си казват, че няма да се ядосват за маловажните неща.

Митко Цонев обаче така умееше да обръща внимание на всичко и на всеки, че неусетно хората, докоснали се до него, го заобичваха и му вярваха. Точно това качество вероятно е в основата на една паметна анкета за БНТ, в която зрителите ѝ посочват, че той е водещият, на когото имат най-голямо доверие. И това не са празни думи, а изключително високо признание, когато си журналист и представяш новините на публиката.

Не беше злонамерен. Виждаше предимно доброто в човека. Спеше спокойно, защото съвестта му бе чиста. Телевизионният екран има способността да преекспонира всичко в човека - поглед, маниери, мислене, изказ. И в предаване на живо, както при хирурзите, нямаш право на дубъл. Затова зрителите го обичаха и печелеше тяхното доверие, казва съпругата му.

Цонев е от знаменит род. Баща му е големият български актьор Коста Цонев, а майка му - перфектната и много красива тв говорителка Анахид Тачева. И Митко си падаше малко артист, но само когато общуваше с близки приятели. Кандидатствал навремето във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), не го приели, а на баща му изобщо не му хрумнало да се застъпва за него. Синът завършил право, но съдбата си знае работата и той започва журналистическата си кариера като репортер и редактор в “Международна информация” на БНТ. После е водещ на най-важните новини “По света и у нас”, и в частна телевизия е работил, и водещ на магазинни и публицистични предавания е бил. Изненадващо стана говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски и въпреки че завистниците му предвиждаха политическо харакири, той излезе от поста с достойнство и с уважението и на политиците, и на журналистите.

Ето как разбираше той нещата от живота и от професионалните си занимания.

За политиката

По принцип всичко е политика в този живот. Дори и ако говорим за лука и доматите, когато решим да готвим. В обедно предаване няма как да не се готви (има предвид 6-часовото предаване “В неделя с Димитър Цонев”, което прави в БНТ, след като приключва кариерата си на правителствен говорител - б.а.). Но няма как да не попитаме откъде е купен картофът и колко струва. А в момента, в който по телевизията кажем, че цената на картофа се е повишила с 10 ст., това вече е политика. Ако поканим деца, които кажат, че не са се научили да четат в първи клас, защото са нямали учебници, това също е политика.

Моята идея е дори и на политиците да им задавам съвсем различни въпроси, на които те никога може би не са отговаряли, защото не са били питани. Примерно аз не помня интервю с министър-председател, с президент или с политически лидер, в което той да разказва за своите предпочитания сутрин, вечер, как реагира на лъжата, на приятелството, дали обича да яде домати или пък люти чушки.

За журналистиката

Естествено, че при избори фокусът на общественото съзнание веднага се насочва към политиката. Тогава е възможно някои от тях да бъдат гости на това шоу и така да разкажат за себе си по-скоро. Това са неща ако не по-важни, поне толкова важни, колкото е и политиката, която те биха водили. Начинът на живот на един човек в крайна сметка определя неговите възгледи, които пък определят политическата му линия. Мисля си, че нашата журналистика дължи много на обществото по отношение на познаваемостта на българските политици. Познаваме едни имена, фотографии, но не познаваме тези хора. Това го казвам благодарение на това, че съм бил близо до тях.

Всеки един политик би се разкрил, ако намери интерес в това. Просто никой не е стигнал до него по такъв повод и да му обясни колко добре е за него хората да разберат какво кафе пие сутрин, дали бисквитите му са с мед или с шоколад, черни или сиви чорапи носи, дали сам си лъска обувките. Тези детайли в голяма степен изграждат личността. Понякога в детайлите се крият неща, които влияят както на самия човек, така и на хората около него.

За поста на говорител

на правителството на

Сакскобургготски

На 1 октомври 2003 г., когато станах правителствен говорител, всички мои колеги и близки приятели мислеха, че си правя политическо харакири, защото тогава всички очакваха ако не на 2 октомври, до края на годината правителството да падне. Тези очаквания в обществото бяха толкова силни заради няколко публикации във вестниците, заради това как някои медии интерпретираха това, което се случва в държавата, и най-вече заради това, че до голяма степен хората, които влязоха във властта, бяха много неопитни по отношение на комуникациите си с медиите и с хората. Те нито знаеха кога да говорят, нито какво да говорят. Но това не значи, че не са професионалисти в своята сфера. Тогава обясних, че няма как да падне правителството, защото, за да се случи, трябва да има алтернатива за друго правителство. А такава нямаше. Царят винаги отиваше до Мадрид с двупосочен билет, което означаваше, че ще се върне.

За мърдането

на ушите

Митко Цонев не става артист, но пък има легендарна история от детските си години, когато участва във филма “Таралежите се раждат без бодли”. Там показва как може да си мърда ушите. Години по-късно - вече правителствен говорител, звучи като градска легенда как дори царят знае за неговото умение.

Това не е градска легенда. След мое телевизионно участие дадох на царя филма “Таралежите се раждат без бодли” - беше копие от поредицата на “24 часа”. Не беше го гледал и много му хареса. Попита ме дали все още мога да си мърдам ушите. Аз наистина все още мога и го правя много често.

Все така се случва, че през август семейството на Митко Цонев е на морето както в годините, когато са били заедно. Сега на 13 август - деня, в който той получава инсулт, Мариана е била на Златни пясъци с Яни - внука им, който журналистът толкова обичаше. Момчето от дъщеря им Деси вече е на 16 години, а внучката Бианка-Димана, която той не успя да види, е почти на 6. И влезли да запалят свещичка в един параклис, разказва Мариана. Другата тъжна дата - 23 август, е трябвало да бъде все щастлива в живота им, защото тогава се ражда синът им Димитър. От онзи страшен ден през 2016 г. обаче момчето не празнува.